|
Те предоставят, както един литовски лидер
определи, “неутрална, стабилна, западна радиопрограма”,
отразяваща западните ценности, пише в понеделник
The Washington Post. Те представят американската гледна
точка, но не се разглеждат обикновено като пропаганда. Те имат
милиони слушатели в новите демокрации в Източна Европа, както
и дългогодишна традиция. Те струват, според американските
бюджетни стандарти, много малко: цялостното им финансиране за
11 страни е в размер на 11 млн. долара годишно. Те са един от
най-ефективните и популярни инструменти на американската
дипломация.
Те – емисиите на чуждестранни езици на Радио
Свободна Европа, които скоро ще престанат да съществуват.
Ще бъдат прекратени емисиите на седем езика –
затварят се секциите на радиото в Румъния, България, Словакия,
Хърватия и балтийските държави. Други няколко, сред които тези
в Украйна, Грузия, Армения и Сърбия, ще бъдат съкратени с 25%.
Още.инфо
През 1950
героят от Втората световна война и бъдещ американски президент
Дуайт Айзенхауер инициира кампания за набиране на средства за
радио, което да казва истината на страните зад желязната
завеса - истината, от която техните комунистически
правителства са ги лишили. Кампанията носи красноречивото име
“Кръстоносен поход на свободата”. На 11 август 1950 под
знамето на свободата се нареждат и български рицари. На 31
декември 2003 те и братята им по слово от още шест държави
най-после ще стигнат до Ерусалим. Чрез свободното
разпространяване на информация и идеи ценностите на
демокрацията в техните страни ще са утвърдени, а
демократичните институции – изградени. Гражданското общество
ще е укрепнало. Етническата и религиозната нетолерантност ще е
преодоляна. Ще са изградени модели за локалните медии.
Страните вече ще си сътрудничат със своите съседи, вместо да
воюват с тях. Всичко това ще се случи само след 20 дни.
Истина ли е?
Разбира се, че не. Истината е, че не разградихме наследството
от комунизма и така доброволно се изложихме на опасността, за
която предупреждава Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея
на Съвета на Европа : “установяване на режим на олигархия
вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава,
на организирана престъпност вместо зачитане правата на
човека”. Нежната реставрация на тоталитарния режим чука на
вратата.
Само че
българските политици от всички цветове убедено твърдят
обратното при срещи със западните си колеги. Даже си служат не
с бъдеще, а с минало време. И “доказват” колко сме се
демократизирали – по техните думи и статистики имаме власти,
разделени по учебник, зачитаме човешките права, политическите
партии и свободните медии са в изобилие, икономическият растеж
е устойчив, етническият модел – конвертируем, армията –
реформирана и на прага на НАТО, отворена е и вратата на
Европейския съюз.
|
Говорят
така българските политици, особено царствения и библейски
мъдрия сред тях, и си вярват. И обществото им вярва. Даже
се обижда – от налагането на визи, от затварянето на 3 и 4
блок на АЕЦ, от ареста на номенклатурен син- търговец на
бели робини. Накрая нетактичният “западняк”, засегнал ни
на национална чест, се прави, че е повярвал, и си събира
багажа. Малко след това започва да ни липсва и тичаме да
го гоним като изпуснат влак. После чакаме следващия.
Влакът се оказва “Ориент експрес”, а единственият друг
пътник в него - руснак...
Съзнателно битовизирам закриването |
 |
|
Виж по-добре кои се возят във влака!
©Вячеслав Сисоев |
на
българската редакция на Радио “Свободна Европа”, защото на
него може да се погледне и така – с болка, огорчение, дори и с
гняв. И с приписана вина – на лековерието и наивността на
Запада. Западът впрочем може да бъде обвиняван в много повече
от лековерие – може да бъде обвиняван в бездушие, безразличие
и дори предателство към демократите и демокрацията в
посткомунистическите общества. Така е, когато решават
счетоводители, а не политици.
Чух вече
такива български коментари, сигурен съм, че ги правят и
слушатели на радиото в Румъния, в Хърватска, в Словакия, в
прибалтийските страни – навсякъде, където редакции на
“Свободна Европа” също се закриват. Наистина, от закриването
се спестяват пари, колкото за перката на скромен вертолет. Но
колко още ще се изхарчат, ако работата продължи? Защо да
продължава, ако е постигнала желания резултат? И докога да
продължава, ако не е?
Може да
говоря срещу себе си, но ако пак търси вината другаде,
източният човек, идващ от комунизма, който уж е отрекъл, за
пореден път ще демонстрира колко далеч е от капитализма, към
който уж се стреми. Поне българинът ще го направи. Ако
наистина искаха, за 14 години българите наистина можеха да
“разградят системата”, вместо първо Луканов да арестува
Живков, после хора на Живков да позволят ареста на Луканов, и
накрая комунистите да останат ненаказани за престъпленията си,
да подменят истината за миналото, и да деморализират
неукрепналата българска демокрация. Можеха да се
“демократизират”, без веднага да пишат конституция, осигурила
луксозното оцеляване на комунистическия елит и периодичното му
връщане на власт, когато има нещо за крадене ( югоембарго,
банки за източване, еврофондове за “усвояване”). Можеха да
градят “функционираща пазарна икономика”, привличайки
стратегически инвеститори, различни от Чорни-Зееви-Джейлан.
Можеха да направят още много неща за себе си и за страната си,
за да се измъкнат от блатото на комуноидния манталитет, който
им тежи като воденичен камък на шията и им пречи да вървят
напред.
Умишлено
казвам “те”, когато говоря за несвършеното от “нас”. Правя го,
защото ние, работещите в българската редакция на Радио
“Свободна Европа”, през всичките тези години, настоявахме
изброените по-горе неща да се случат. В началото на 90-те
години бяхме едни от малкото, които го искаха на глас.
Проблемът е, че не се увеличихме кой знае колко и в края им.
Затова липсата ни ще се усети. Жалко – не за липсата на
радиото, жалко за съхранената му уникалност. Не беше това
целта.
Иначе медии
в България много. Партии и политици също. И все свободни и
демократични...
Все пак
нескромно си мисля, че думите за свобода не отлитат без следа.
Тя ще дойде след нас, но ще дойде със сигурност. Като всеки
обществен синдром, и синдромът на вечно неслучващата се
България е признак на лечима болест. Бавно лечима наистина, но
не смъртоносна. Просто четиринадесет години в България не
стигат за нищо – нито за промяна в политиката, нито за
промяна в икономиката, да не говорим за промяна в
манталитета. Очевидно ще трябват четиридесет. И Мойсей, който
да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен
стълб да води него. Кого обаче смятаме за Моисей? И вярваме ли
в Господ?
Ще трябва да
си изясним това. А дотогава ще живеем със спомени –
ние, че сме работили в Радио “Свободна Европа”, вие – че сте
ни слушали. Някои ще си спомнят за Велко Верин и Ботуш Каишев,
други за Румяна Узунова и Владимир Костов, работили в радиото
до 10 ноември, трети – дай Боже за нас, работили в него след
това. Работили за декомунизацията на България, което значи –
за нейната модернизация. Настоявали за изясняване на
отношението ни към близкото минало. Минало, което не може да
бъде премълчано, и е по-добре да се “ликвидира” не от
случайните интереси на историци и политици, а от нарочно
създадени институции. Минало, което не може и да бъде
забравено, защото ще ни плаши и ще се връща при нас под една
или друга форма. Длъжни сме да го изкажем и осмислим. Направим
ли го, ще се опростим и помирим. После ще тръгнем напред.
Радио
“Свободна Европа” ще има малка заслуга за това. Българската му
камбана би 53 години. Скоро ще видим кого е събудила. |
