|
Неспособността и нежеланието на съответните
органи и власти да се борят ефективно с организираната
престъпност са очевидни - и нито бодрите изказвания на
Петканов, нито сръдните на прокуратурата могат да замажат тази
очевидност. Има обаче известна наивност в твърдението
"Мафиотите са станали дръзки, защото нямат страх от
държавата". Има ли значение дали ще се гърмят дръзко или със
свито сърце въпросните бизнесмени? Защото картофопроизводители
и доктори, макар и със страх и трепет, пак щяха да се стрелят,
ако го намират за разумно и необходимо. Не от вчера
българският едър и дребен мафиот се изживява като недосегаем
от закона. Превърналите се в ежедневие убийства са белег не на
новопоявила се дързост, а на разпадането на йерархиите в
подземния свят, което пък е отражение на децентрализирането на
политическите, полицейски и прокурорски чадъри, разперени над
тях. Вертикалните структури, в които е ясно кой на кого какво
дава и той на кого го носи, май са в криза, а закрила вече
може да се купи и на парче. Може би има някакво рационално
зърно в иначе скандалното изказване на БСП депутатката Татяна
Дончева, че бандитите се самоизтребват и е по-добре МВР да не
взема страна в този процес. Ако МВР ще спира показните
разстрели като възстановява "реда", т.е. патриархалните
отношения в подземния свят - по-добре наистина да не се меси.
Проблемът не е само в наркотиците,
контрабандата и другите картофени култури. Онова, което
социолозите гордо нарекоха "разбиване на двуполюсния модел" за
съжаление прилича повече на децентрализация на сенчестия свят,
отколкото на нормализация. Какво друго, ако не директно
навлизане на групировките и груповите интереси в политиката са
повечето "независими" и извънпарламентарни формирования,
обрали една трета от гласовете на местните избори?! Гражданско
общество, как ли не! Гражданското общество е там, където
минувачите заграждат убиеца като бясно псе и го предават на
полицията. Защо в Холандия това е възможно, а тук отбиваме
вдясно, за да минат БМВ-тата на "бизнесмените"? Защото в
нормалното общество престъплението се смята за отклонение, а
порядъчният човек вярва, че институциите работят за него и
всички като него. В България порядъчният е този, който се
изживява като малцинство и отклонение от нормата. А нормата я
задават държавата и медиите. Държавата, която може да наложи
данъци и осигуровки на всички, за да се ползват от тях някои -
и то не болните и учителите. Медиите, които направиха всичко
възможно да изперат биографиите на "момчетата", както
жалостиво ги окая "Монитор" преди два дни. Щото ги избивали,
за да могат чужди служби да сложат ръка върху контрабандните
канали. Изобщо друго си беше, когато ДС държеше контрабандните
канали - ред имаше, а не като сега - показни убийства.
Показната престъпност не е заплаха за реда, тя
е само симптом, че редът на модерността в България се разпада,
подменян от частните редове на нови феодали, самоовластили се
с бюрократични параграфи и частни охранители. Точно тази
подмяна остава скрита от обществото, занимавано непрекъснато
със зрелищните разстрели и прехвърлянето на топката между
полиция, прокуратура и съд. А скритото е винаги по-опасно от
видимото.
- - -
*
Заглавието е на "Още.инфо" |
