|
Английския
историк Тимъти Гартън Аш пледира да се поучим от Калифорния,
ако искаме да решим етническите и расовите проблеми на
човечеството. Авторът преподава съвременна история в
Оксфордския и Станфордския университет: Имам една мечта.
Материалът е излъчен по радио Deutsche Welle.
Алфред Розенберг, шеф-идеологът на нацисткото расово учение,
се завръща един ден от ада и се спира някъде по пътя през
хълмовете над Станфордския университет край Сан Франсиско.
Оттам той наблюдава минаващите край него студенти: японския
американец, латино-американеца, иранско-италианския
американец, скандинавско-китайския американец,
немско-ирландско-индийския американец. Изобщо, хер Розенберг
вижда всички възможни цветове на кожите и физиономии. След
което отново умира - от шока на така необратимото унищожение
на нацистката му мечта. Californication, (побългарено
калифорникация, един термин заимствен от рокгрупата "Ред Хот
Чили Пепърс"), е може би решението на проблема за етническите
различия. Ако при избора на партньора си, мъжете и жените
последователно пренебрегват етническия произход и расата, ако
техните деца и децата на децата им процедират по същия начин,
тогава един ден ще се стигне дотам, че всички расови
стереотипи, както и политически коректната "расова квота", ще
се обезсмислят напълно.
Този експеримент по създаването на един нов човек е достигнал
най-далеч в сравнително благосъстоятелните,
либерално-демократични имигрантски общества на
англо-саксонския свят: Австралия, Канада, САЩ и Англия. На
пръв поглед цялата работа изглежда много проста, но в
действителност културните, социалните, икономическите и
политическите предпоставки, на които тази нова калифорнийска
раса дължи възникването си, са сложни и много деликатни. Дори
тук, в Калифорния, едно богато, привилегировано и либерално
място, тези предпоставки бяха създадени едва отскоро и то
трудно - и при това си остават оспорвани.
Америка е най-големият етнически тигел, но дълго време в него
се смесват изключително народите на Европа. Имиграционният
закон от 1924 постановява квоти, целящи да осигурят
доминацията на белите европейски имигранти. Едва след
премахването на тази разпоредба през 1965, в страната навлизат
милиони нови имигранти от Азия, Африка и Латинска Америка.
Когато Ричард Никсън става президент през 1969, в САЩ живеят
само 9 милиона души, които са били родени в чужбина; днес те
са поне 30 милиона.
Всеки четвърти калифорниец днес е роден извън Америка - и
новите имигранти идват отвсякъде. Освен това официалната
дискриминация на афро-американците секва едва през 60-те
години. Това, което би могло да се нарече "големият миксер", е
продукт на последните четиридесет години. Расата си остава
източникът на най-голямо социално напрежение в САЩ. Наскоро
десният националист Пат Буканън надмина дори Освалд Шпенглер,
автора на "Залезът на Запада". Буканън публикува една книга с
дългото заглавие "Смъртта на Запада: как измирането на
населението и имигрантската инвазия застрашават нашата страна
и нашата цивилизация". Буканън зове: "Ако американците искат
да запазят своята култура и цивилизация, американските жени
трябва да раждат повече деца".
Като алтернатива на тази програма, би могло да се заложи на
принципа калифорникация: размесването на големи групи хора с
най-различен етнически, религиозен и културен произход, които
запазват същевременно своята обща гражданска култура, така че
Америка да продължи да съществува като свободна и демократична
страна. Този експеримент не се е удал никъде досега, нито в
Америка, нито в Австралия или Канада, да не говорим за Европа.
Хората се "претопяваха" в прословутия американски тигел,
защото новоприиждащите имигранти се пригаждаха към
господстващата англофонна култура. Както отбеляза веднъж един
остроумен журналист, имаше не само WASPs, тоест бели
англосаксонски протестанти, но също и KASPs (католически
англосаксонски протестанти), JASPs (еврейски англосаксонски
протестанти) и SASPs (чернокожи англосаксонски протестанти).
Това не функционира повече, защото броят на новопристигащите е
твърде голям, а WASP-моделът твърде оспорван. И все пак, ако
на този свят има едно място, където е възможно да се изкове
единство от разнообразието - това е Америка. Кой освен
американците би спечелил най-много от успеха на това
начинание? Европейците. Достатъчно е човек да погледне
демографската карта на света, за да установи, че един
континент, повече от всички останали, се нуждае или от
масирана офанзива по раждане на бебета или от масирана
имиграция, за да неутрализира последствията от застаряването
на своето население - това е отново Европа. Повечето от тези
имигранти ще дойдат вероятно от ислямския свят. Теоретически
на турците, мароканците, алжирците или пакистанците би
трябвало да им е по-лесно да се интегрират в Европа, отколкото
в Америка, тъй като Европа е един разнообразен континент, а не
отделна нация. На практика обаче е точно обратното. Затова
нека се поучим от американците. Европа има нужда от
калифорникация.
Deutsche Welle |
