05-12-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

 

5 декември 2003 14:10

Бази и изгода: Ще почуства ли българинът външната политика с джоба си

Петко Бочаров, Кеш

Спомняте си вероятно, че в с. Сарафово едни загрижени за туризма през лятото местни дами вдигнаха шум до бога, когато правителството позволи на САЩ да използват гражданското летище на Бургас във войната срещу Садам Хюсеин.

Въпросните дами начело с някаква много войнствена сарафовка бяха образували комитет за защита на селото и бяха повели самоотвержена битка да не се "дава" летището, тъй като то било съвсем близо до селото, а нали пък сарафовци печелели през летния сезон от стаите под наем, как така военните самолети ще им прелитат над главите, туристите щели да избягат от шума и т. н.

Освен това отде накъде сарафовци ще поемат заради американците риска от ответен удар на Садам, нали вместо летището бомби може да поразят селото и т. н. Не, викаха пред микрофони и камери сарафовките, гражданско неподчинение ще обявим, не щем американска база, ние сме за дружба между народите и т. н. и т. н.

А какво стана?

Дойде в летището на Сарафово някакъв отряд американски военнослужeщи, дойдоха и огромни летящи цистерни, които тръгнаха да допълват с гориво резервоарите на самолетите от бойната авиация на САЩ, и се оказа, че хората и машините си знаят работата. Че нито има шум, нито напили се с кока-кола янки вилнеят из мирните улички на Сарафово. И че не бягат немските бюргери, дошли да се напекат на черноморското слънце срещу по-малко на брой евро, отколкото ако си останат за същия период в Германия.

С една дума сарафовки и сарафовци изкараха задоволителен летен сезон. Дори червените дами от антинатовския клуб по интереси май се умилиха от безукорното поведение на
задокеанските войници. И май всички се почувстваха щастливи, когато се чу, че офицерът, командър на военната част, бил рекъл, че иска, когато историята с Ирак свърши, да дойде със семейството си вече като турист пак в хубавото Сарафово.

Изобщо около това бургаско летище много обществена енергия

отиде за тоя, що духа

но какво да се прави, така сме си скроени ние, българите - често пъти да не виждаме по-далеч от носа си.

Най-смешното е, че поуката е, от една страна, за оня протестен комитет от сарафовки, а именно, че когато с идеен хъс преследваш една цел, успяваш. От друга страна, поуката е за населението не само на село Сарафово, ами и на самия град Бургас, а даже и на окръг Бургас, че в този посткомунистически период нормалните люде не бива да си траят и да оставят важни неща за общото бъдеще да ги решават болни от предразсъдъци останки от миналото - не бива, защото е желязно правилно, че ще останат с пръст в уста.
Точно както сега ще останат с пръст в уста нормалните люде от Бургас и окръга, защото благодарение на идейния хъс на офеактивистките от Сарафово летището на крайморския ни град май вече не фигурира сред обектите, които САЩ биха приели да обсъждат като евентуални свои бази на наша територия. В това отношение янките са много чувствителни и никога не приемат да се настанят някъде, ако местното население не ги иска.

Та ето у кого остава контрата

Всички перспективи за развитие, които неизбежно се свързват с района на една американска военна база в чужбина, вече ще важат за някое друго място, а не за Сарафово, Бургас и окръга. Казвам това, защото съмнение повече не може да има - излиза на дневен ред въпросът: ще приеме ли България военни бази на САЩ и/или НАТО и ако да, какви и къде ще са те.

От щаба на НАТО в Брюксел и от Вашингтон напоследък зачестиха сигналите, че е вече взето решение за мащабно предислоциране на силите както на пакта в Европа, така и на Съединените щати. Специално що се отнася до нашата страна, ето какво казал военноморският аташе към американското посолство у нас капитан II ранг Кристофър Макдоналд на семинар в Пловдив за необходимостта от съюзнически военни бази в България. До една-две седмици американското посолоство в София щяло да получи инструкции от Белия дом за преговори с българската страна за разполагане у нас на части от ВВС на САЩ. Наши екипи вече огледаха полигоните в Корен и Ново село, летищата Граф Игнатиево и Безмер, както и обекти в цялата страна, заявил кап. Макдоналд. А миналата седмица пък имаше среща между командващия ВМС на НАТО в Южна Европа вицеадмирал Фердинандо Санфеличе ди Монтефорте и началника на Главния щаб на нашите ВМС контраадмирал Емил Люцканов, на която се е говорело за експертния преглед и оценка на съоръженията във Варна. Този преглед щял да продължи още шест месеца, след което в главната квартира на НАТО ще се направи анализ и ще се реши дали Варна става за база на пакта или не.
Тези два примера не са единствените, които говорят, че бързо назрява развръзката на проблема за евентуални бази на НАТО и САЩ в България.

Но и тези примери са достатъчни

за да се обясни на обществеността какво всъщност става и защо. Обяснение, което е изключително наложително и важно, защото случаят с антинатовските активистки от село Сарафово е достатъчно показателен за поразиите с дългосрочни последици, които може невъзвратимо да нанесе нашенската комбинация между предразсъдък и невежество.
А всъщност обяснението е пределно просто. В днешно време всяка база на атлантическия пакт или на американските въоръжени сили е нещо много модерно и високотехнологично. То обаче не може да функционира само за себе си, изолирано от това, на което му се казва хинтерланд - тоест от територията, в която се намира. Следователно околната територия трябва да бъде също с модерна и високотехнологична инфраструктура. България е шепа земя, тъй че на практика хинтерландът на само една натовска или американска база ще бъде всъщност цялата ни територия. Което пък значи: приток на огромни пари за строителство, работни места, рязък скок на жизнения стандарт, стратегически инвестиции. И това, което отдавна се предъвква у нас, а именно, че българинът иска да почувства политиката с джоба си, ще се получи от раз. Няма нужда от много приказки.

А има ли опасност да си сторим сами това, което никой друг не би могъл да ни стори? За жалост такава опасност винаги съществува. Къде например щяхме да сме сега, ако по времето на Косово имаше референдум дали България да влезе в НАТО? И дали да даде въздушното си пространство? И по-късно - дали да се нарежат съветските ракети? И още по-късно - дали да подкрепим в Съвета за сигурност кампанията в Ирак?

Според мен у нас думата референдум трябва да се забрави, защото е не само популизъм, а е престъпление да се злоупотребява с нея. България е фронтова държава и нашите проблеми
не са проблемите на Швейцария.

Длъжен съм да призная, че що се отнася до това, къде да е мястото на страната ни, политическият ни елит действа досега изненадващо точно. И отговорно. След като е очевидно, че по въпроса за бази на НАТО и САЩ на наша територия почти всички мислят еднакво, сега остава дипломацията ни да се впрегне, за да получим най-голямата възможна изгода.

статистика

Съединените американски щати поддържат бази за своите военновъздушни, военноморски и сухопътни сили в 12 европейски държави: Белгия, Дания, Германия, Гърция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Турция и Великобритания.

Броят на военнослужeщите в някои от споменатите бази е, както следва: Белгия ­ 1554, Германия ­ 71 434, Гърция ­ 526, Исландия ­ 1713, Италия ­ 11 854, Люксембург ­ 2, Испания ­ 1778, Турция ­ 2170, Великобритания ­ 11 361. На кораби ­ 4728.

По-важни бази другаде: Япония ­ 39 691, Южна Корея ­ 37 972, на кораби ­ 12 503. Бахрейн ­ 1208, Кувейт ­ 4300, Саудитска Арабия ­ 4820, на кораби ­ 13 550.

Още на кораби в Западното полукълбо ­ 12 013.

Само в Германия базите са 17, а главните щабове ­ 10.

Източник: THE WORLD ALMANAC AND BOOK OF FACTS - 2003

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо