|
София склерозира. Бавно, но сигурно - хронично,
както казват докторите. Да поясним: артериосклерозата
представлява стесняване и втвърдяване на кръвоносните съдове,
причинено от натрупването на мастни тъкани върху вътрешните им
стени. За всеки, който се движи по софийските улици, тази
диагноза е ясна. Паркирани автомобили, къде от едната, къде от
двете страни на улицата, по тротоарите сергийки, павилиончета
и заграждения от всякакъв калибър - всичко се прави така, че
движението да става все по-трудно, бавно и нервно.
Вътре в склерозиралите артерии тече неспирна
битка - кой ще премине пръв, кой ще се промуши, избутвайки или
изблъсквайки останалите. В тази борба за оцеляване в
задръстена София джипът заема най-високото място в
еволюционната стълбица - той е царят на животните в
склеротичната джунгла.
Разбира се, проблемът не е само в улиците. Като
че ли социалното поведение на българина е белязано от огромен
разход на енергия за справяне с враждебната среда и никакво
или почти никакво усилие за промяна на тази среда. Вместо да
се борим с мастните натрупвания по социалните артерии и
капиляри, се мъчим да ги надхитрим с промушване.
С подкуп, с шмекерлък, с бутане.
За индивида такова поведение е естествено -
днес никой не си прави илюзии, че сам може "да оправи света".
Това, което отделният човек не може, биха могли обаче да го
направят гражданите. И тук стигаме до съществения проблем -
самите граждански формирования са склонни към бюрократизиране
и запушване. Към склерозиране. Белезите на склерозата са:
затруднено движение на кадри и идеи, неефективност,
ограничаване на механизмите за публичен контрол, фабрикуване
на клишета, чиято функция е да прикрие факта, че действията на
въпросната организация са ориентирани с оглед на собственото й
оцеляване, а не на обществените интереси, за които би трябвало
да се грижи. И ако толкова се изписа и изприказва за
случващото се със СДС през последните 6 месеца, то е защото
мнозина изпитват опасения, че Съюзът на демократичните сили се
превръща в именно такава склерозирала организация.
Е, в ръководството на СДС изглежда си мислят,
че проблемите на партията са си нейни проблеми и няма защо
разни "външни лица" да си пъхат носа и да дават акъл какво да
се прави и как. Само че ако нещо прави СДС уникален, това е не
толкова политиката му, още по-малко християндемократическата
му харта, колкото публичния характер на неговата легитимност.
Легитимността на СДС минава през доверието на една информирана
публика и не може да бъде лесно подменена с
апаратно-клиентелистка вярност. БСП е биографична партия на
хора с по 20-30-40 години членски стаж. ДПС е политически
субект на етническа основа, а НДСВ - царски балон с лобистки
пълнеж. Всички те зависят от медийния си образ, но никой не е
толкова зависим от публичното пространство и гражданското
общество, колкото е зависим СДС. Върху това си струва да се
замислят онези сини лидери, които бъркат "отваряне" с
"коалиране". |
