|
След атентатите в Турция от 20 ноември немалко
гласове у нас - както на активни, така и на позабравени
публични фигури, побързаха да заявят безпокойството си от
риска за България. Участието ни в Ирак вече само по себе си
било основание да станем мишена за тероризъм, аргументираха се
"прагматиците", и единствено правилното поведение би било да
се оставим в ръцете на професионалистите от специалните
служби, които да предвидят и по възможност да отвърнат на
удара.
С една дума, страх лозе пази.
Доколко това е успешна тактика показа именно
трагедията в Турция. Колебливостта на правителството в
Истанбул, избрано с ислямистки лозунги, да участва пълноценно
в антитерористичната коалиция, направи южната ни съседка при
всички случаи по-уязвима за атентаторите. Защото именно
активната позиция спрямо тероризма се оказва печеливша в
средносрочен и дългосрочен план.
Според високопоставени представители на
специални служби от Европа и САЩ, цитирани от "Ню Йорк
таймс", неотдавнашните терористични удари по "меки" цели като
консулства, банки и синагоги отразяват, на пръв поглед
парадоксално, напредък в битката срещу "Ал Каида". С по-малко
лидери и затормозена координация, организацията днес е далеч
по-неспособна да атакува военни цели и национални символи -
основни белези на кампанията на "Ал Каида" до 11 септември
2001.
Анонимните представители на службите признават,
че едновременно с това усилията на антитерористичната коалиция
не успяват да смогват да противодействат ефективно на
увеличаващия се брой сърдити млади мюсюлмани, готови да да
участват в самоубийствени акции. Говори се също и за
своеобразен франчайзинг на терора - в неотдавнашните удари в
Джакарта и Истанбул по всяка вероятност са замесени подобни на
"Ал Каида" групи, а не самата организация на Бин Ладен. Или
иначе казано, тероризмът се усъвършенства не само в
превъплъщенията си в различни страни и континенти, а и в
механизмите на това преобразяване, независими от отделните му
лидери.
Именно затова вече познатите ни средства за
защита на националната ни сигурност не са достатъчни;
пасивната позиция, описвана с поговорката за страха и лозето,
не е задоволителна. Наложително е да потърсим нови, активни
начини за противодействие, които са част и от участието на
България в антитерористичната коалиция, в Афганистан и Ирак.
Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият
страх, писа преди повече от половин век американският
президент Рузвелт по повод на една по-класическа война. В този
смисъл - именно като на активно, модерно, ориентирано към
бъдещето средство за отбрана, трябва да се погледне на
перспективата за разполагане на американски военни бази в
района.
Миналия вторник президентът Буш заяви, че
правителството му започва сериозни консултации с традиционните
си съюзници и новите си партньори по глобалното
преразпределяне на американските военни сили по света. В
началото на тази седмица секретарят по отбраната на САЩ Доналд
Ръмсфелд обсъжда в Брюксел необходимостта от преразглеждане на
местонахождението на 116-те хиляди американски войници в
Европа, от които 70 000 в Германия. Като вероятни нови
домакини на някои от частите най-често са спрягани Полша,
Румъния и България.
Единственият публично известен досега резултат
бе обявяването за действаща на многонационална част от 500
военнослужещи под егидата на НАТО, разположени в Чехия, които
са обучени за ядрена, химическа и биологическа защита. По
всяка вероятност разговорите за преразполагането на
американските бази се водят двустранно, поотделно с всяка
страна, имаща отношение към въпроса.
Според главнокомандващия силите на НАТО в
Европа ген. Джеймс Джоунс в новия план на силите в Източна
Европа ще става дума за мрежа от малки бази с кратък период на
разполагане на военни части при появила се необходимост.
Междувременно у нас отново "прагматици" (погълнати от
краткосрочните - и особено предизборни изгоди, които могат да
бъдат извлечени) лансираха тезата за икономическия ефект от
разполагането на базите. Как кварталната закусвалня ще има
оборот от американските войници или месната автобусна линия ще
ползва наготово построената от тях нова инфраструктура, едва
ли е сериозен аргумент в национален мащаб. Защото както
Пентагонът неведнъж е заявявал и пред наши политици,
американските военни части по света по закон се снабдяват с
американски продукти и наемат американски фирми за вноса им.
Но именно в контекста на борбата срещу
тероризма, а не от гледна точка на някакви очаквани - вероятно
минимални - икономически изгоди за отделни региони, това е
добра новина за България. Разчетено на езика на военните
стратези, посланието на ген. Джоунс означава, че в страната
ни, разглеждана като гранична спрямо района на зараждане и
разпространение на тероризма, ще бъдат разположени адекватни
части. Те ще бъдат неголеми като численост, но изключително
гъвкави и модерно въоръжени, подготвени за широка гама от
мисии, а не "закотвени" в една-единствена страна. Общуването
на българските офицери и войници с тях, обучението им със
средствата на най-модерните технологии ще дадат тласък не само
на военната ни реформа, но и ще допринесат за националната ни
сигурност.
През първата половина на декември предстои
посещение в България на група американски експерти, които ще
изследват възможностите за разполагане на американски бази у
нас, съобщи външният министър Соломон Паси. Като вероятен
конкретен обект на обсъжданията той посочи военно-въздушната
база край Бургас, вече два пъти използвана от съюзнически
сили.
Разполагането за първи път след края на
Студената война на военни бази на САЩ било в България, било в
Румъния ще бъде знак за необратимостта на евроатлантическата
посока на пътя ни. Но оставяйки настрана символичното му
значение, вероятно междуправителствените разговори по този
въпрос ще бъдат съпроводени с активна дискусия в страната
относно рисковете и шансовете от разполагането на базите. В
тази дискусия ще се появят отново "прагматиците", защитниците
на традиционното "снишаване", което може да бъде разколебано
само от икономически аргументи, макар и в случая със
съмнителна достоверност. В дебата в крайна сметка ще проличи и
кой има модерна и отговорна позиция по дългосрочната сигурност
на страната. |
