|
Доклад
на председателя на Съюза на демократичните сили Надежда
Михайлова пред заседанието на Националния съвет на СДС, 25
ноември 2003
|
Днес
СДС трябва да направи внимателен и точен анализ на
местните избори. Да анализираме резултатите, да посочим
причините и да изведем правилните изводи. От способността
ни да се издигнем над субективното и над емоциите ще
зависи в голяма степен ще затворим ли незатворените теми,
ще отговорим ли на въпросите, на които не е даден отговор,
ще защитим ли авторитета на СДС и ще съхраним ли базата,
върху която да продължим да надграждаме доверие.
Какво се случи и какво не се случи по време на тези
избори?
От
политическа гледна точка не се случиха основно три неща: |
 |
1. Не се случи очакваната от мнозина анализатори “лява вълна”.
БСП не успя да увеличи позициите си и неслучайно не отчита
изборите като успех.
2. НДСВ не препотвърди позициите си на управляваща политическа
сила в страната. С получените резултати на изборите днес тя се
нарежда на 4-то място.
3. СДС не загина, не се разцепи, а се утвърди като
най-голямата дясноцентристка политическа сила и втората
политическа сила в страната.
Няма
съмнение, че това бяха едни от най-драматичните избори за
СДС. Драматични не само поради това, че десетки анализатори
предричаха смъртта на партията, но и поради факта, че се
проведоха в условия на силно вътрешно противопоставяне,
разнопосочни сигнали и тежки скандали, отнели част от
енергията на всички структури за отговори на привнесени отвън
въпроси.
Нека се върнем малко назад във времето.
На тези
избори за първи път по решение на НС на СДС местните
организации получиха по-голяма самостоятелност – получиха
възможността да проведат общински събрания и да поемат
отговорността за кандидатите за кметове и общински съветници.
На редица места след разговори с неправителствените
организации в листите за общински съветници намериха място
представители от гражданското общество, хора с авторитет и
качества, които допълнително инвестираха своята енергия в
авторитета на партията.
На тези
избори СДС за първи път изпробва новия стил на своята
политика. Политика на принципи, прозрачност и диалог, политика
по-близка до хората. Политика не само и не просто регистрираща
провала на сегашното управление на България, но и способна да
дава алтернативни решения, да носи отговорност, да защитава
често пъти непопулярни, но национално отговорни решения.
На тези
избори СДС трябваше да докаже своята идентичност, да определи
къде стои, какви цели си поставя и какви компромиси никога
повече няма да прави.
На тези
избори по решение на НС, СДС регистрира самостоятелни партийни
листи, за разлика от 1999 г. когато се явихме като ОДС.
Какви са изводите?
Победите
в общини като Перник и Ямбол сочат, че когато партията
инвестира в правилните хора, когато зад правилните хора
застане екип от мотивирани и сплотени единомишленици, които
знаят кой е техният противник и работят като екип, и
най-знаковите червени крепости могат да бъдат превзети.
Обратното в градове, където по време на цялата кампания се
питаха кой е техният основен противник, кое е по-важно за тях
– да спечелят кметската позиция и мнозинство в общинския съвет
или да свалят ръководството след потенциален неуспех,
резултатите бяха отрицателни.
Изборите
показаха и сериозни проблеми в част от структурите на СДС.
Част от тях обективно обусловени, други, дължащи се на слаб
кадрови потенциал.
Това
задава големият и досега премълчаван въпрос в партията:
Единомишленици ли сме?
Защото,
както каза един от нашите новоизбрани кметове, какъв е
сигналът, който всъщност изпращаме към обществото? Как да
убедим съседа си в предимствата на семейния живот, след като
всяка вечер бием жена си? Как да повярва широкият кръг от
демократично мислещи хора в претенцията ни да обединим
дясното, след като не можем да обединим себе си? Несъзнателно
или умишлено се прави това?
Аз
твърдя, че политиката на диалог и партньорство няма
алтернатива за СДС. Че бъдещото връщане на СДС във властта
минава през умението ни да водим диалог първо помежду си,
после с другите десни политически формации и може би
най-важното – с хората. Затова са тук новоизбраните кметове,
членове на СДС от областните ни градове. Липсата на време и
място не ни позволи да разширим този кръг. Но аз твърдо
смятам, че е политически логично, хората, които са печелившият
ни отбор в местната власт, да присъстват на обсъжданията на
политиката на СДС.
Аз
твърдя, че политиката на прозрачност и принципи няма
алтернатива за СДС. Когато преди няколко месеца изтеглих
кандидата ни за кмет на София заради съмнения за безпринципни
договорки с бизнеса, мнозина ме упрекнаха, че е било
прибързано и емоционално, че с този ход аз и партията поемаме
голяма отговорност. Някои продължават да твърдят това дори и
днес. Последвалите събития, включително скандалът с фондация
Демокрация, ме убедиха, че тази и именно такава трябва да бъде
за в бъдеще политиката на СДС. Ако не искаме сенките на
съмненията и спекулациите да ни задушат завинаги. Само
прозрачността може да гарантира, че върху политическия
авторитет на СДС няма да бъдат правени и в бъдеще активни
мероприятия, за които, както видяхме, платихме твърде висока
цена.
Тази
политика ръководството на СДС отстоя и по отношение на листата
за общински съветници в София, въпреки голямата съпротива и
опитите да се защити статуквото.
Тук и
именно сега е мястото да кажа и защо се кандидатирах за кмет
на София. Да отговоря и на въпроса, исках ли да спечеля?
Въпроси, които ми бяха задавани по време на цялата кампания и
от свои, и от чужди. Мнозина ме предупреждаваха, че с това си
решение създавам удобна възможност да бъдат разчистени
сметките с лидера на СДС.
Съзнавах
тази опасност. Но това, което ме мотивира, беше много
по-важно. Дадох си сметка, че отговорността, която поех с
оттеглянето на Пламен Орешарски, изисква от мен да защитя
смисъла от провеждането на такава политика – политика на
правила и отговорност. Смисъл, който далеч не се изчерпва само
с това дали ще спечеля конкретния пост, а с това дали съм
готова да инвестирам дългосрочно в авторитета на партията, да
убедя хората вътре и извън СДС, че сме прочели грешките си от
миналото и че сме твърдо решени да не ги повтаряме никога
повече. Затова заявих, че решението ми да се кандидатирам е
личен избор. Защото личен е всеки избор да поемеш отговорност.
Аз не спечелих изборите като кандидат за кмет на София, но
спечелих изборите като лидер на СДС, защото вторият тур показа
правилността на провежданата от ръководството на СДС политика.
СДС спечели кметските места в 9 областни града плюс позицията
на председател на общинския съвет в София, 10 районни кмета и
3 зам.-кметски места в управлението на София. На практика СДС
не загуби София, защото тъжната равносметка е, че през
последните две години СДС нямаше кмет на София. Това, което
успяхме обаче, е да възстановим по категоричен начин позициите
ни в общината и да поставим началото на нов управленски
модел.Днес по данни на НЦИОМ над 60 % подкрепят сключеното
споразумение за София. През 1999 г., когато СДС беше на власт
и участвахме като ОДС, ние спечелихме 10 областни града.
Тези
избори повдигнаха и най-важния въпрос за всяка партия:
Кой е основният политически противник на СДС?
Моят
отговор винаги е бил и продължава да бъде – БСП. На тези
избори стана ясно, че нереформираната левица нищо ново не е
научила и нищо старо не е забравила. По време на изборите тя
използва същия стар арсенал от компромати, заплахи и купуване
на гласове. Издигнати бяха забравени лица от миналото,
поизтупани от прахта, със старите си идеи и долнопробен
популизъм. Очевидно БСП не разполага нито с нова генерация от
кадри, нито с нови управленски идеи и не случайно посегна към
най-сигурното - комунистическата носталгия. Това прави
отговорността на СДС за бъдещето на България много по-голяма.
Тук отново не става въпрос просто за това кой и с колко ще
спечели следващите парламентарни избори, нито кога ще се
проведат те. Става въпрос да бъде даден отпор и да не се
допусне след тези избори БСП да се завърне във властта.
И тук идва големият извод.
Резултатите на тези избори се решиха основно между първия и
втория тур. Консолидацията на хората, подкрепящи
демократичните ценности, спря похода на левицата към властта.
На практика освен, че препотвърдиха позициите на СДС като
най-голямата дясно центристка партия в България, изборите
очертаха и дясното пространство и показаха, че ние, СДС не сме
сами в него.
Това
поставя един често задаван и до днес въпрос:
Можеше ли да се сключат споразумения преди изборите?
И още
един, този път за София, защо не подкрепихме Софиянски на
първи тур?
Отговорът е ясен, не само поради санкцията на 13-та Национална
конференция. Без проверката на местния вот и без ясното
разграничение по отношение на сегашното управление на НДСВ и
ДПС, СДС рискуваше да загуби своята идентичност, своите
принципи и яснотата на своите цели.
Днес,
след категоричния вот на местните избори и на базата на
получените резултати, СДС трябва да постави основите на онова,
което дава като мандат последната Национална конференция –
политиката на партньорство с политическите сили, доказали себе
си на изборите, без БСП и нейните сателити. Партньорство не
около личност, защото такова не съществува. Доказа го и
провалът на модела със Симеон Сакскобургготски.
Партньорство не около вестник, защото несъстоятелността
на тази теза е ясна дори и за онези, които са извън
политиката.
Партньорство на базата на ясни правила, прозрачност и ясни
принципи. Партньорство въз основа на програма за решаване на
проблемите на хората. Такива примери има в цялата страна.
Хорат,а между първия и втория тур на изборите, ни показаха с
вота си каква политика очакват от нас.
Модел на
такова партньорство беше изграден и в София. Сключеното
споразумение между групите общински съветници от СДС, БЗНС-НС,
ДП и Гергьовден и ССД не просто не допусна участието на БСП в
управлението на София, но и постави началото на промяна в
стила на управление на общината, гарантираща прозрачност,
контрол върху дейността на кмета и общинските съветници,
проверка на стопанската дейност на общината и отварянето й към
цялото общество, а не само към приближени хора и фирми.
От
успеха на този модел ще зависят до голяма степен шансовете за
успешно и в полза на хората партньорство между десните
политически формации и в бъдеще. От този модел, както и от
други подобни в градовете, където сме спечелили кметските
позиции, ще зависи авторитетът на СДС и умението му да
трансформира идеите си и програмите си в успешна политика.
Това е
пътят на връщането на доверието в партията и от него зависят
шансовете й за спечелване на следващите парламентарни избори.
Това е пътят на противопоставянето на апатията и
предизвикателството към огромната армия от негласуващи хора,
които все повече вярват, че нищо не зависи от тях и търсят
изход в чудесата или често в опасни идеи, които нямат нищо
общо с демокрацията.
Ето
защо, на често задавания въпрос на критиците на тази политика
– няма ли опасност да ни превземат - ще отговоря простичко -
не, но ако не чуем хората, има опасност да ни напуснат.
И накрая – за състоянието на партията.
Обиколките в цялата страна след изборите и срещите по места
показват, че ни предстои още много работа по оздравяването на
партията, по утвърждаването на политиката в посока отваряне
към хората, особено на местата, където загубихме изборите.
Решенията трябва да бъдат резултат от сериозен вътрешен дебат
и внимателна оценка на резултатите. Местните структури трябва
да си дадат честен отговор на въпроса защо хората не ни дадоха
доверието си, в кое сбъркахме и какъв е пътят да ни повярват
отново. НИС няма да превръща в практика назначаването на
временни ръководства и ще очаква от структурите сами да
решават проблемите по места и да поемат отговорност за
решенията си.
Не
случайно избрах да завърша с тази тема, въпреки че за мен тя е
най-важната. Хората, които ни подкрепят, се умориха да слушат
кой е по лидер и кой е по демократ. Да се питат кой прави
политиката на СДС – националният съвет, фондация”Демокрация”
или парламентарната група. Основният въпрос, на който трябва
да си отговорим, е единомишленици ли сме? Кое е повече –
онова, което ни обединява или онова, което ни разделя? Кои са
нещата, застанали помежду ни и непреодолими ли са те? Лично ли
и това, което ни пречи, или политическо? Това, което ни
обединява, принципно ли е или не е?
Близо
две години ние допуснахме повече или по-малко явното оспорване
на легитимното ръководство на СДС. Ръководство, избрано с
огромно мнозинство на последната национална конференция.
Близо
две години лектори, управомощени неясно от кого, на партийни
обучения поставяха под съмнение политиката на партията и
отправяха незнайно от чие име критики към лидера.
Аз искам
днес тук да се дадат ясни отговори на тези въпроси и да се
поеме политическа отговорност за съзнателното и системно
подкопаване на авторитета на националното ръководство, за
произтичащите от това в публичното и медийното пространство
противоречиви сигнали, довели до силно разколебаване на нашите
симпатизанти, както в София, така и в страната.
Аз искам
да се потърси отговорност на онези, които в разрез с
партийните решения издигнаха и окуражиха кандидати, извън
подкрепените от партийните ръководства, хората, за които
загубата на местно или национално ниво се схващаше като
началото на вътрешнопартиен реванш.
Без
поемането на тази отговорност никой няма политическото и
моралното право да търси отговорност на когото и да било. Без
отговор на тези въпроси, няма смисъл да чертаем пътя на СДС от
тук нататък.
Той
винаги ще се препъва в тях.
Днешният
дебат не е и не може да бъде за или против Надежда Михайлова,
за или против Иван Костов, за или против авторитетите на СДС.
Днешният дебат е дебат за отговорността на всеки един от нас,
за политиката на СДС, за пътя на партията от днес до
следващите парламентарни избори. |
