23 ноември 2003 12:00

Може ли партия на българските турци

да застраши етническия мир в страната

Иван Иванов - Упсала, Швеция, откъс от дискусия във форума на Медиапул

Г-н Иван Иванов,

Имам един елементарен въпрос към Вас, който предполага и подобен отговор. Да приемем, че всичко онова, което се изписа за Ахмед Доган и ДПС, е злонамерено и невярно, плод на целенасочена комунистическа ,ченгеджийска националистическа акция. Но не е ли за притеснение наличието на една партия в България, чийто електорат гласува на чисто етнически принцип, винаги по един и същ начин. Не е ли възможно тази партия да бъде оглавена в един лош ден от интелигентни, но корумпирни люде, обладани от националистически цели? Бих Ви помолил за ясен отговор!

Да

Уважаеми г-н Да!,

Въпросът Ви всъщност е обширен – далш и защо немалка част от българското мнозинство в държавата ни може да стане жертва на етническа истерия. Г-н Доган и другите доминиращи ДПС ръководители се вместват във формалните норми на демокрацията, но ... не са прилични хора и политици (така, както не са прилични хора и политици немалко ръководители на партии, които не могат да се отнесат към етническо малцинство). Те според мен са политически демагози, които експлоатират днес етнически проблеми на турското малцинство в миналото - които бяха създадени изкуствено от комунистическите престъпници преди 15-20 години). Те мамят избиратели, които по случайно стечение на обстоятелствата едновременно принадлежат на едно етническо малцинство и на един бранш – земеделието. Обещават невъзможни решения на стандартни икономически проблеми, обременяващи всички в държавата. Безнадежността на неконкуретноспособното българско тютюнопроизводство в обстановка на стабилен бърз световен упадък на консумацията на тютюн не е проблем с етническа основа, а чисто икономически проблем с планово-комунистическа основа. Точно и буквално същият проблем, както например българския уранов рудодобив или производството на стомана.

Освен това ръководството на ДПС не може да предложи на турското малцинство по-голямо зачитане на правата му, защото те “де юре“ и “де факто“ днес се зачитат (това за съжаление не може да се каже в цялост за правата и нерадостната днешна съдба на ромското малцинство, но ... ръководството на ДПС не следва записаните цели на партията си и практически не прави нищо за тези немалко хора с нарушавани права, нуждаещи се от политическо представителство).

Въпросът не е дали г-н Доган и съратниците му с доказана принадлежност към най-престъпната българска организация – Държавна сигурност - са прилични политици. Те категорично не са. Те са демагози-въжеиграчи.

Въпросът е, че подобни на тях комунистически и други въжеиграчи-демагози се опитват да представят обикновената политическа и личностна демагогия и нечистоплътност на г-н Доган и подобни му в ДПС като ... етническа опасност. Просветените хора не се поддават на такава демагогия. Непросветените стават първо жертва на етнически демагози, а по-късно неизбежно и на собствената си безпросветност и глупост и ... плащат скъпо и прескъпо. Просветените реагират с разум и аргументи срещу опитите да се раздухва етническа истерия. Демагозите целенасочено разпалват и подхранват у непросветените животински страх от етнически, расови и религиозни различия между хората.

Разпределянето на живи хора с разум на непоклатими “електорати“, някаква пожизнена собственост на партии, не отговаря на действителността. “Електорати“ няма. Има всеки път при всеки избор отделни живи хора насаме със себе си в избирателната стаичка. Те гласуват единствено за този, от когото считат, че ще получат най-доброто. Понякога правят правилния избор , понякога се лъжат, понякога ги лъжат. На българските турци, тютюнопроизводители и земеделци в остра икономическа криза, ръководството на ДПС демагогски обещава чудеса. И те се лъжат и гласуват за ДПС. Защото нито една друга партия не им обещава каквото и да е толкова примамливо и конкретно, не се интересува от нуждите на тези избиратели и не разобличава в подробности демагогията на ръководството на ДПС. Тези избиратели са изоставени за лесна плячка на ДПС. Но и излъгани, те не гласуват за ислямска република, за присъединяване на България към Турция или Тюркменистан или за власт над мнозинството. Те гласуват за обещаните им икономически и социални подобрения на собствената земеделска обществена прослойка. И ни най-малко “на чисто етнически принцип“, а на чисто икономически и социален принцип.

Наличието на етнически партии (а ДПС поне формално нее - по устава и целите си, за разлика от Шведската обединена партия във Финландия, фламандските партии в Белгия, малцинствените народностни партии в Швейцария, безбройните християн-ически партии в Европа) не тревожи ни най-малко цшвшбшзжвоншти нш сэвриминншцш. Политическите партии са единственият издържан и незаменим инструмент на политическо представителство на гражданите в демократичните политически системи. Защо тогава наличието на една партия би трябвало да тревожи никого. Как иначе определен кръг от пълноправни граждани да изразява своите мнения и да защитава свои интереси ? С улични демонстрации? С въоръжена борба? С терористични акции? Желаем ли такива “алтернативи“ ?

Хората се обединяват в политически партии винаги на някаква обединяваща ги основа - икономическа, философска, нравствено-морална, тясно-интересчийска. Религиозната и етническата основа са повече от естествени основи за обединение на граждани в политически партии за пропагандирането на религиозни ценности и за защита на религиозни и етнически права и интереси. Това, което мнозина у нас не знаят, е че комунистическата простотия в Конституцията

Чл. 11

(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

е отменена с ратифицирането на конвенциите за приемане на България в Съвета на Европа. Тези общоевропейски документи гарантират свободата на сдружаване на гражданите в каквито и да са сдружения (включително и в политически партии) на каквато и да е основа (включително и етническа и религиозна) и тези отдавна ратифицирани конвенции имат силата на български закон с приоритет над българската конституция и обикновените български закони по силата на Конституцията:

Чл. 5

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Ако не беше така, то не ДПС (което никъде в устава си не е записало, че е етническа партия), а СДС и сурията български християн-не-знам-какви-си партии според “черно на бяло“ записаното в уставите им, трябваше отдавна да бъдат забранени.

В демократичния свят и в България според морала и законите могат да се основават и да съществуват чисто етнически и религиозни партии. Никой не може да поставя под въпрос законното право на други хора да се сдружават в партии. Опасностите за отделния гражданин и за държавата възникват не появата на на партия, а с извършването на забранени от закона конкретни престъпни действия. Но срещу тях законът и правовият ред трябва да дават надеждна защита на гражданите и държавата. Забраната на политическа партия може да бъде актуален единствено, ако бъде доказано, че тя е пряк подбудител или организатор на престъпни според закона действия. Превантивна забрана на политическа партия на основата на нечии лични страхове е недопустима.

По принцип може да се случи всичко и навсякъде. Може утре да ни помете земетресение. Може АЕЦ “Козлодуй“ да ни накара да светим. Може г-н Ахмед Доган да стане аятолах. Може Емел Етем да потурчи Юлиана Дончева. Може след седмица някой да ни наложи будизма за държавна религия.

Но такива утрешни или вдругиденшни “можения“ са само вероятностни прогнози.. Разумните хора и неманипулиращите изхождат единствено от разумното и основателното, от действително случващото се, а не от възможното, особено когато възможността е с вероятност под един процент.

През над век и четвърт съществуване на това малцинство в българската държава няма и един случай от страна на това малцинство като цяло на доказани (вън от празнословните простотии на жълта и червена преса) организирани действия на етническа или религиозна нетърпимост спрямо мнозинството или други малцинства. Така е и по време на чудовищните организирани кампании на геноцид от страна на родните български комунистически злодеи.

Няма никакво логично основание за подозрения и страхове, че хора, родени и израснали в тази държава и душевно свързани с нея, ще се опитат да я разрушат, дори и да се намерят демагози, които да се опитат да ги подведат. Логичното предположение е, че демагозите ще се провалят. Ще ги сполети съдбата на

нещастните ни сръбски съседи, чиято обединена югославска държава вече е в небитието.