|
Преди години мой познат направи курбан, след
като оцеля по чудо при автомобилна катастрофа. За готвенето
беше повикан известен майстор от Гоцеделчевско, но
най-интересен се оказа местният селски свещеник, който долетя
за освещаването на мотор "Ямаха", изпя набързо и фалшиво "На
многая лета", а накрая извади от десния ръкав на расото си
дървена лъжица, продупчена на десетина места. Личеше си, че
някой или пък самият поп я беше дупчил старателно с най-тънкия
свредел на бормашината, за да заприлича на цедка. Като прочете
в погледите на участниците в тържеството известно недоумение,
светиня му охотно обясни: "Аз съм от ония попове, дето им
викат курбанджиите, понеже ходим от курбан на курбан, от
кръщене на годеж, от сватба на погребение, а привечер пак сме
на някой курбан. Тая лъжица ми е да пропуска течното и да
оставя само мръвката, че да не си натоварвам стомаха с
излишества."
И до днес, щом видя Ахмед Доган или го чуя да
говори за нарасналата тежест на ДПС и необходимостта от
"освежаване на кабинета и "повишаване на качеството", все се
сещам за този поп. Само дето навремето много се смяхме на
курбанджийската история, а сега не е никак забавно.
Веднага след местните избори, преди втория тур,
на които лидерът на ДПС разясни на партийния си актив във
Велинград, че политикът трябвало да има "нюх на куче за
бизнес", да е "предприемач" и да гледа на държавата "не като
на софра или ясла, а като на хазна", Доган пак показа кой
командва парада. Първо се похвали, че ДПС спечелило 696
общински мандата, с което фактически се оказвало втора
политическа сила в България след БСП. Веднага след това, без
дори да изчака "трупът" на по-големия си, поне формално,
коалиционен партньор да изстине след поражението от местния
вот, директно си поиска онези злачни министерски места, през
които текат пълноводни финансови потоци. Пътем обяви, че
бъдещият кабинет ще е трипартиен, като вари го – печи го
едната партия със сигурност ще е ДПС. След това притисна до
стената финансовия министър да каже "да" за отпускането на 700
млн. лв. за инфраструктурни проекти (500 от които ще бъдат
извадени от фискалния резерв), оказвайки натиска си с
абсолютната увереност, че след "освежаването" на кабинета
назначени от ДПС хора ще провеждат конкурсите за големите
обществени поръчки. Министърът на околната среда също не беше
пожален, за да бъде повторено, потретено и почетвъртено, че е
нужно по-ефективно използване на еврофондовете, разбирай пак
от ДПС. А за десерт Движението съвсем блокира сделката за БТК,
въпреки че има 13 съдебни решения компанията да се продаде на
"Вива Венчърс", а не на турския "Коч холдинг". Сега "топката"
за телекомуникационната компания е във вратата на Агенцията за
приватизация, чийто шеф дълго време се спотайваше "в
болнични", след като беше получил недвусмислени предупреждения
от Доган какво ще му се случи, ако... Като се има предвид, че
предстои раздържавяване в енергетиката, а правителството все
повече се превръща (ако не се е и превърнало вече) в кабинет
на малцинството, с лекота може да си представим какво ще
правят Движението и неговият лидер и в тази сфера чрез
съответните "динамични", "тематични" или "динамично-тематични"
политико-икономически коалиции... "
Появи се една ситуация, в която, от една
страна, влиянието на ДПС е много по-голямо отколкото
електоралната му тежест, но в същото време започна много
успешно да мобилизира един особен конформистки блок вътре в
административните икономически и политически елити", каза
преди дни политологът Иван Кръстев пред Би Би Си. Да, точно
така е. По същество това, което прави Движението за права и
свободи, е тотална подмяна на вота и втори за последните две и
половина години преврат, макар и в рамките на закона (първият
преврат, нека не забравяме, беше самото идване на НДСВ на
власт, предшествано от дълги задкулисни преговори и една
напълно публична подкрепа за Доган и някогашното Обединение за
национално спасение - ОНС, дадена от Симеон на изборите през
1997). Подмяната се дължи на няколко основни обстоятелства.
Първо, за никого
не е тайна, че оцеляването на този кабинет се дължи на
постоянен рекет от страна на една партия, спечелила едва 7.45%
на последните парламентарни избори.
Второ, макар
действително да "взе" 696 общински мандата и да претендира, че
вече е национална, вкарвайки няколко българи в ръководството
си и в общинските листи, факт е, че за победа на ДПС може да
се говори предимно в районите с турско или смесено население,
а на места - единствено благодарение на докараните с автобуси
изселници.
Трето, не бива да
се пропуска, че ДПС всъщност е еднолична партия, феодална
структура и политическа фирма на един-единствен човек и още
пет-шест привилегировани семейства, в която никога не са
функционирали демократични механизми за взимане на решения.
И четвърто, до
този момент от Движението за права и свободи не е бил
представен какъвто и да било конкретен проект, смислена
реформа, камо ли цялостна програма за управление. Ако ДПС
някога наистина искаше да работи за привличането на
инвестиции, е малко да се каже, че поведението му по сделките
за "Булгартабак" и БТК не беше манифест на искрено желание за
откриване на стратегически инвеститор и провеждане на честна и
прозрачна приватизация. Единствените "сценарии за развитие",
които сме чували от ДПС през последните две и половина години,
са абсурдният план за "привличане на 1 до 3 милиарда долара от
Ислямската банка за развитие в срок от 1000 дни", за което
банката научи от българските вестници, както и "внасянето на
едър рогат добитък" в лицето на 12 хиляди свещени бивола от
Индия.
Земеделският лидер Яне Янев, който се занимава
с хвърлянето на димки в тоалетни, в едно интервю информира как
Доган описал пред него и бившия президент д-р Желев и нова
технология за разсаждането на невиждан досега сорт картофи.
Това е.
Само това.
С други думи, държавата България е обсебена и
продължава да бъде обсебвана от няколко души начело с Ахмед
Доган и неговите "бизнес" приятели, които контролират огромни
ресурси, без да имат реални основания за това, дори и от
гледна точка на подписаното коалиционно споразумение с НДСВ.
ДПС има 23-ма души във властта. Двама министри, шестима
зам.-министри, двама главни секретари, шефове на държавни
агенции и бордове. Юнал Лютфи е зам.-председател на
парламента, а синът му - директор на Агенцията за чуждестранна
помощ.
Лютви Местан е зам.-шеф на комисията по
образованието и науката, член на Парламентарната асамблея на
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа,
съпругата му - началник на Агенцията за закрила на детето, а
тъстът му - фактор в "Булгартабак". Четин Казак е заместник в
комисията по правни въпроси, член на Съвместния парламентарен
комитет "Европейски съюз - България" и на Парламентарната
асамблея на НАТО. Брат му Метин пък е министерски секретар.
Рамадан Каракаш, който беше лидер на ДПС в Кърджали, днес
управлява военните имоти. Брат му е на държавен пост в
управлението за социално подпомагане на област Кърджали. Синът
на депутата Рамадан Аталай пък благодарение на баща си има
голяма фирма, която непрекъснато печели привилегировани
позиции в транспортния бизнес. Но има още, и още, и още...
Мехмед Дикме, министър на земеделието,
управлява 100 млн. лв. само по програма САПАРД. Фирми, близки
до ДПС, спечелиха и повечето от отпуснатите 100 хиляди тона
пшеница от Държавния резерв при първата интервенция на
зърнения пазар. Да не говорим как се ухажваха и ухажват
тютюнопроизводителите. Заместник-министърът на екологията
Фатме Илияз пък контролира финансовата река по програма ИСПА,
а в строителното министерство Хасан Хасан успешно консумира
власт зад печалния профил на Валентин Церовски. Неотдавна в.
"Сега" писа как ДПС се намести и на всички постове в Кърджали
чрез конкурси, проведени напълно формално и с дипломи от
3-месечни курсове по мениджмънт из провинциалните филиали на
УНСС. Същото това ДПС и същият този Доган демонстрираха и
уменията си в медийната област – веднъж като оставиха БТА в
ръцете на човек, чиято най-ценна мисъл се оказа, че държавата
не е лейка, за да полее навсякъде, втори път - като
авторстваха по медийния закон, и трети път - като
демонстрираха кой командари в държавата чрез закриването на
цяла телевизия, насаждала "етническа нетолерантност", и прочие
али-бали.
И на този фон лидерът на ДПС, чиято "заслуга" е
и запазването на Георги Петканов като министър на вътрешните
работи при юлското "разместване на мебели" в кабинета, раздава
депесарски шутове и си позволява да критикува "матрицата на
мислене" в управлението. А журналистки, които раздават Ордена
на Пантофа (по Велислава Дърева), все още гадаят какво искал
да каже и какви "знаци" давал с поредното си изявление
"големият политик" и "либерал" Ахмед Доган! Хайде по-сериозно,
ако може.
Защото става дума не за друго, а за откровено
нахалство и очевиден цинизъм в преследването на едничката цел
"подсигуряване на политическите старини" на един човек,
неговата семейна партия и близките до тях олигарси чрез
тотален блокаж на каквато и да било модернизация, наистина
"предприемчиво" източване на "държавата-хазна" и вечно
закрепостяване на едни хора в едни региони със средновековен
поминък и приказки за "крехкия етнически мир".
Доган обаче е прав за себе си. Дава му се -
взима. Консумира много власт, носи малко отговорност, както
беше и зад паравана "Беров". Може да е съюзник, може и да
критикува. Има интерес да пази статуквото, защото то му
уйдисва. Големият въпрос около големия проблем "Доган" е друг:
какво правят останалите политически сили, за да се спре
"конформисткият блок", или предпочитат да участват в него
заедно с "националноотговорни бизнесмени" с екзотични прякори
и активизирали се "нововремци". Докато свят светува, или
докато Доган не хване бастуна ли ДПС ще дирижира оркестъра?
Откъде накъде? Как с това ДПС и с този Доган, който от
миналата година се обяви официално за адвокат на Чорни, а тази
есен обвини Запада в намеса в националния ни суверенитет
покрай случая "Бриго", България ще бъде в състояние успешно да
се интегрира в Европа? Какво ще стане, ако в един момент
българите масово и ударно гласуват срещу ДПС, а ДПС наново
яхне вълната за "етническата нетолерантност"?
С всеки изминал ден този кабинет, замислен
лабораторно вероятно още в ранните години на демокрацията, е
вреден за България. С всеки изминал ден държавата се изпарява
и после ще са нужни дълги години за поправянето на нанесените
щети - политически, икономически и морални. Повече така не
може. Не се търпи. Ето защо, ако искат утре, вдругиден или
след 10 години да не са зависими от Доган и всичко онова,
което стои зад него и точи ресурси, останалите политически
сили трябва да ограничат влиянието им още днес. Колкото се
може по-енергично. Защото "конформисткият блок" пак е тръгнал
с курбанджийската лъжица... |
