|
|
Българският
народ показа, че не е много предсказуем. Ниската избирателна
активност на местните избори можеше да се предвиди категорично - и
това се превърна, колкото и тривиално да звучи, в един наистина
сериозен шамар за българската политическа класа, която мисля, че
вече достига допустимия лимит в самозабравата си.
За щастие,
има процеси, които текат глобално в света и в Европа. Очевидно, за
България е взето решение – и то не от България в крайна сметка -
тя да присъства и в НАТО, и в Европейския съюз, за да не бъде една
територия на несигурност, а по-скоро обратното... Натискът отвън
ще доведе до известна подмяна на българския политически елит. Тези
хора, които са в момента, вече са твърде силно понесени от
собствената си инерция. И подмяната им - поне частично - ще бъде
кръвопускане, някаква нова свежа кръв ще влезе – хора, които ще
бъдат технократи. Те няма да са с по-висок морал – защото отново
ще са извадка от ниския морал на българското общество – но ще
бъдат по-необременени и по-съвестно ще спазват дисциплиниращите
инструкции отвън, тъй като, мисля, че и Западът ще става все
по-нетърпелив към България. Защото тази политическа класа – грубо
казано, се оля. Българите имат безкрайно търпение, но Западът няма
да има много търпение да ни чака. Както Ферхойген дойде тук и
каза: “Не, не, не. Нямате никакво време. Септември. Не ми
обяснявайте, че нямате технологическо време.”
И то
изведнъж се намери.
Затова
възпроизвеждането в тези избори на статуквото в един още
по-уродлив вид ще втвърди позицията на нашите външни партньори. Те
ще станат още по-нетърпеливи и по-взисктелни към България.
Тези избори
ще дадат частичен отговор на въпроса ще го бъде ли или не СДС
изобщо. Синята партия може накрая да претърпи още по-сериозно
крушение, отколкото на парламентарните. Номирането на
кандидат-кмета за София демоонстрира крайно неуважение към
активните и почтени граждани на България, които са свързвали
своето представителство именно с нея. Тази връзка е прекъсната в
огромна степен. Не, не е вярно, че издигането на лидера е
максималното възможно уважение. Не, това беше направено в
последния момент, от нямане накъде и е резултат на
вътрешнопартийни боричкания. Резултат е и от яловостта на самото
СДС, и на т.нар. му две крила в него, които се оказаха неспособни
да излъчат сериозен кандидат. А те имаха твърде много време, тъй
като отдавна бяха скъсали добрите отношения със Софиянски и
отдавна го обвиняват доста справедливо за някои неща. Т.е. те
дължаха отдавна сериозен вътрешен и широк обществен дебат за една
сериозна кандидатура.
Не го
направиха.
С това
показаха, че партията върви надолу, най-вече с нейната кадрова
политика. Която е резултат не само от лидерството на Надежда
Михайлова.В СДС имаха достатъчно свободно време, за да бъдат
подготвени. Защото, когато бяха във властта, за доста несвършени
работи се оправдаваха основателно, че многото неминуеми задачи в
управлението ги карат да пропускат някои неща. Сега имаха страшно
много свободно време, т.е. бяха в отпуска, и те не използваха това
време по никакъв начин. Няма значение кондицията на другите партии
- ние говорим за СДС като за “гражданският проект на България”.
Май ще трябва първо да се поведе разговор за това не “да върнем
държавата на гражданите”, а “да върнем СДС на гражданите”. Това ще
стане след местните избори.
Налице
е
дълбока морална криза в България през последните години. И тя е
безусловно наследство на това, което се случваше 45 години под
ръководството на българските болшевики. Въпросът обаче е сега да
се намерят тези извори – и от там пролуките, през които да минат
източниците на някакъв обществен морал.
Защото
без оздравяването на обществения морал България не я чака нищо
добро напред. |
