|
|
Ако четете
това, СДС се е изгубило някъде по пътя. Изгубило се е не заради
Чорни-те облаци на помръкналото му лазурно небе, а заради
изначално погрешния избор на път. При това – неколкократно
потвърждаван погрешен избор на път – и от Желев и Димитров и
тяхната хаотична коалиция, и от Иван Костов и неговата еднолична
партия, и от Надежда Михайлова и нейната аморфна маса. Нито един
от лидерите на СДС от 1990 –та насам не е избирал пътя на
Свободата. Никой не се е опитвал да положи основите на свободно
общество. Езикът на нито едни от сините водачи не се обръщал да
каже на хората: не се страхувайте да мислите, говорите и
действате сами. На никого дори не му е хрумвало да им обясни, че
сами са отговорни за собствения си живот. Никой дори не им е
споменавал, че не дължат покорство никому, защото не са ничии
роби. Никой не ги е призовавал да формулират своите цели на
основата на своите ценности. Никой не ги е насърчавал да избират
свободно. ТЕ – тези два милиона и половина българи, тези един
милион и деветстотин хиляди българи, тези осемстотин хиляди
българи, тези – колко ли са останали вече – стотин хиляди българи…
Сега Надежда
Михайлова и Иван Костов искат ТЕ – колкото са останали - да
изберат свободно единия от тях. Свободно, защото нито един от
двамата в момента няма ресурс нито да сплаши, нито да купи когото
и да било. Могат ли обаче да очакват хора, цял живот мислили и
действали зависимо, да направят свободен избор? И защо държат
този избор да бъде направен не само от сините симпатизанти, но и
от цялото общество? Защо изобщо двамата смятат, че някой от тях е
Избора на свободните хора?
Нямат
основание за това. Защото ако имат, това би означавало, че един от
двамата е носител на божественото право да разполага с живота,
свободата и собствеността на сънародниците си. Че държи монопола
над демокрацията. Че без него начело Партията няма бъдеще. Че без
Партията няма бъдеще и България.
Този живот
вече го живяхме. И не ни хареса. Не хареса поне на свободните
хора, които СДС претендира изначално да представлява. Претенция
без покритие - СДС от години не е партията на свободните
хора.Свободните хора се разочароваха от СДС - не само заради
Софиянски, Бонев, Бисеров или Бакърджиев. Те си отидоха, но
огорчените не се върнаха. Какво да правят в партия без кауза и
цел?
Свободните
хора в България нямат партия сега. А и могат ли да имат при такава
всеобща липса на постижения, чрез които една нормална партия се
легитимира? При такова порочно зачатие на партиите, нито една от
които не е създадена, за да задоволи автентична обществена нужда ?
Как при такъв генезис да очакваме партиите да дават шанс на
независими кандидати, мнения и процеси? Какво да искаме от
политически елит, дошъл под строй от комунизма и разпределил се
равномерно в БСП, ДПС, НДСВ, и за съжаление – и в СДС? Не бяха ли
и не са ли все още всички партии лишени от морал и цел апарати за
осигуряване на власт? Не беше ли и не е ли все още неутолим техния
финансов глад? И щом всички се финансират под масата, не е ли все
едно дали Чорни, Сиви или Бели превежда на Костов, Станишев или
Доган 200 000 долара? Или 2 милиона долара? Или 200 милиона
долара? Къде тук е принципната разликата?
Няма
разлика. И в това е големият проблем и на българската политика
изобщо, и на СДС като елемент от тази политика в частност. По този
начин не казвам, че ВСИЧКИ са маскари. Казвам, че ТЕЗИ са маскари.
Не казвам, че партиите трябва да изчезнат. Казвам, че трябва да ги
направим независими от държавата и да ги накараме усърдно да се
състезават. Да се състезават за обществена подкрепа. Които не
намерят – да си ходят! Кире Либерало – при жена си, за да вечеря.
Владимир Спасов – при Ленин, Сталин, Димитров - да строи живота
нов. Станишев и Първанов – при Путин на инструктаж, Симеон – при
внуците или при Тилев…Земята има хляб и гроб за всички.
Какво все
пак да прави СДС? Нищо по-различно от това, което трябва да
направят всички. Защото съюзът вече не е уникален. Беше в началото
- като всенародно антикомунистическо движение. Вече не е – отказа
се от антикомунизма, докато му търсеше нов прочит. Беше уникален
в желанието си да върне отнетата частна и да приватизира
държавната собственост – вече всички искат това. Всички искат и
НАТО, и Европейския съюз. Всички искат и чиста държава.
Така че има
ли толкова ценно синьо наследство, което трудно понасящи се син и
дъщеря да трябва да делят чрез война ? Очевидно не. Войната е
безсмислена, или поне – нужна само на Надежда Михайлова и на Иван
Костов, ако се води за пари. Или за гласове. Или за политическо
оцеляване. Войната има смисъл за останалите само ако се води за
принципи и/или в името на кауза. Кауза в момента СДС няма, което
значи, че няма и принципи. Какво тогава има да делят?
Но ако все
пак сегашният и предишният лидер на СДС не могат да живеят повече
под един покрив, единият трябва да напусне къщата. Ако никой от
двамата не иска – да я продадат. Някой ще я купи и стегне, или ще
я събори и отново построи. Може пък да вгради сянка в темелите и
да стане дом за чудо и приказ.
Дом от
свободни хора за свободни хора. Които съветски, български и
всякакви комунисти и ченгета няма да могат да компрометират,
изнудват или рекетират. Защото няма да има за какво. Нито превод,
нито гараж. |
