Може да останем без
структурните фондове и земеделските субсидии
Според наблюдателите и
политолозите отлагането на датата на пълноправното членство
на България в нова Европа е чисто политически въпрос, докато
приемането ни обаче с включване на някои от предпазните
клаузи се превръща в много сериозен проблем за управлението
на страната.
Въпреки всички успокоителни
слова истинската картина на случилото се във вторник, когато
се обяви докладът, е една: ЕС ни отправи паричен ултиматум,
като заплаши с финансов мораториум върху помощите си.
Факт е, че в договора за
присъединяването ни фигурира клауза, че ограниченията могат
да се налагат до 3 години след приема ни, а след това е
възможно и процедура за блокиране на участието ни в
Евросъюза.
Хем вътре, хем навън!
Затова България е в
положението на неканен гост, който може и да прекрачи през
вратата, обаче няма да му позволят да седне на софрата.
От гледна точка на икономиката
вариантът с непълноценно членство е най-лошият възможен
сценарий. Защото всяко ръководене на държавите трябва да
преследва и да се оценява основно по развитието на бизнеса и
повишаването на жизненото равнище на населението. В това е и
истинският смисъл на усилията на страната ни да бъде член на
ЕС, който е най-голямото стопанско обединение в света.
В доклада на Европейската комисия истинският акцент пада
точно върху икономиката, а евентуални ограничения пред
пълноправното ни участие в обединена Европа засягат предимно
нея. Така възниква опасността да се превърнем в нещо като
втора категория участник в Евросъюза, който е белязан със
звездите му, обаче без да го греят лъчите им.
Защо?
Например налагането на
предпазна клауза в областта на правораздаването е повече от
ясен сигнал към световните инвеститори за това, че у нас
капиталовложенията им са незащитени. Това ще намали паричния
поток от външни средства към България, което незабавно ще се
отрази на платежния баланс и съответно ще доведе по
повишаване на нивото на инфлацията и безработицата.
Такава оценка ще смъкне и
кредитния рейтинг на страната. Той от своя страна ще оскъпи
заемите, които теглят фирмите и гражданите. Хем едновременно
ще се поизпразнят джобовете ни, хем ще се задържат покупките
на стоки и услуги, което ще забави темповете на
икономическото развитие.
ържавата също взима кредити.
По-високата им цена - лихва, иска повече пари. В крайна
сметка средствата за тях бюджетът ще вземе от други свои
пера - от образованието, здравеопазването, сигурността,
субсидиите за общините и др.
Цената на предупрежденията
- милиарди евро
В икономическата част на
доклада на комисарите фигурират три червени "картона" -
създаване на съответната интегрирана система за
администрация и контрол в земеделието и на условия за
събиране и обработка на животински субпродукти, както и
засилване на финансовия контрол върху структурните и
кохезионните фондове.
Ако в първите две не постигнем
прогрес, най-вероятно ще ни лишат от ползването на
селскостопанските фондове. За три години общата им стойност
е около 1.5 милиарда евро. След това всяка година тези пари
ще се увеличават с по 5 на сто. Без тези средства
земеделието ни ще изостане в развитието си и няма да може да
бъде конкурентоспособно на европейското. Накратко:
българският домат ще продължи да е по-скъп, отколкото
италианският или гръцкият, по-скъп дори от турския, макар че
съседите дълги години няма да са членки на Евросъюза.
Най-голямата опасност обаче е вероятността да се спре
достъпът ни до структурните и кохезионните фондове заради
ширещата се у нас корупция. Те са около 1 милиард евро
годишно и са предназначени както за развитието на отделни
региони, общини и отрасли, така и за модернизирането на
инфраструктурата (пътища, жп транспорт, летища, пристанища,
водоснабдяване, съобщения и т. н.).
Но дори и да не се прекрати достъпът до тях официално,
Брюксел си е оставил вратичка да не харчи пари като подарък
на родните мафиоти и крадци с вратовръзки. Парите ще се
заделят от родните републикански бюджети, а в средата на
всяка следваща година евроекспертите ще проверяват разхода
им и ще го одобряват или отхвърлят. На теория могат да
обявят всеки изхарчен цент за отишъл не "по предназначение"
и да не ни го преведат!
Според премиера Сергей
Станишев правилата и фондовете на Европа са среда и средство
за политика. Той смята, че с тях за първи път от началото на
прехода България ще разполага с ресурси, които позволяват
формиране и постигане на стратегически, а не на тактически
цели.
Обаче блокажът им ще означава
не само провал на амбицията за такава политика, а и нов,
допълнителен разход на средства. По правилата освен
финансови права и облаги страната ни има и задължения към
Евросъюза. Една от тях е евровноската.
Тя се изчислява на около 1.24 на сто от Брутния вътрешен
продукт на България. За миналата година той беше около 42
милиарда лева. Най-вероятно годишно ще плащаме около 550
милиона лева. От тях около 240 млн. лв. ще бъдат пряката
вноска, а останалото идва от митата на границите, облагането
на захарта и едно на сто от постъпленията от ДДС.
Нищо чудно орязаното
еврочленство да излезе едно скъпо "удоволствие" за
присъствие в клуба на богатите, но без дивидентите от това.
|