|
Като изключим старата политическа емиграция всички симпатизанти
на в. “Парижки вести” и “Про&Анти”, както и бургазките
литературни среди, многократно са чували за г-н Тончо Карабулков.
Един от първите политически емигранти, той е и един от
най-дейните. В последната си книга той казва, че е не е съвсем
млад, но и че скоро няма да бъде твърде стар за да пише и да
бъде активен.
Миналата седмица г-н Карабулков представи първия си документален
филм, озаглавен “Справка”. Хвърляше се на очи сред присъстващите
отсъствието на някои будни емигранти и симпатизанти на България,
които предпочитат да се подмазват на силните на деня. Въпреки
това киносалонът на гражданското сдружение за авторски права
Scam Velasqez беше
препълнен.
Филмът е заснет когато вече беше излязла на бял
свят книгата му “Моето досие на “изменник на родината””. След като
авторът е бил вече получил неколкостотин страници от досието
си, той се опитва да събере останалите части. Навсякъде обаче му
казват, че не може. Бойко Борисов отказва. Председателят на 6-то
районно управление (издател на най-четените вестници в България)
тръби, че трябва да се прости на комунистите, така, както те не
простиха на никого дори и за най-малката предвоенна нападка
срещу тях. Нищо ново под слънцето: Кумчо вълчо учи добрите
овчици на прошка, за да може да продължава да си хапва крехко
месце. Нищо, че никой не иска да го убива, а само да го накаже
със затвор и отстраняване от политиката.
Ключът за целия филм се съдържа в остроумната заключителна
забележка на бивш лагерист от Белене, когато той цитира анонимен
поет, умрял в същия лагер. Човекът още през 1956 г. е мечтаел
България да се присъедини към Западна Европа, но сега няма кой
да се сети за него. Напротив, неговите мъчители и тяхната
партия, за която черевените бабички продължават да събират
членски внос (без да са усетили съществена промяна в нея!), днес
уж водят преговори за по-бързото ни присъединяване към обединена
Европа, сякаш не бяха те онези, които ни държаха в изолация от
цивилизования свят и всячески се мъчеха да забавят
приобщаването ни към него.
Едно е сигурно: филмът надали ще бъде допуснат до Българската
национална телевизия. Дали ще постигне достатъчен ефект ако бъде
излъчен по някоя кабеларка ? |