Срита ли ни Брюксел, политическата нестабилност експлодира

България прилича на кораб в бурно море, който се задържа под поривите на щурма благодарение единствено на котвите си. В сегашния момент тя е само една. Нарича се членство в Евросъюза. Откъсне ли се веригата от него, то страната ни ще се разбие в рифовете на политическата и икономическата нестабилност. Защо?

И с просто око се вижда, че коалиционният кабинет се крепи заради преговорите с Брюксел и наближаващата дата за приема ни. В него центробежните сили са толкова големи, че без тази задържаща опаковка цялото правителство, а и самата тристранна коалиция

мигом ще се разлетятна парчета

Ситуацията в нея е такава, че никой не е доволен - нито БСП, нито НДСВ, нито ДПС.

Червените се опасяват, че изпълнението на директивите от ЕС ще срине популярността им почти до нулата. Те се притесняват, че ще понесат и цялата политическа отговорност за евентуално отхвърляне на кандидатурата на страната ни.

НДСВ мечтае за жълт реванш или поне за по-масирано присъствие в парламента и правителството. Засега царската партия не клати лодката, но причината е проста - всеки, който предизвика политическа криза, мигом ще остане без необходимия му впоследствие за управлението финансов ресурс. ДПС здраво са се настанили на масата на властта, но пък ояждането на обръчите от фирми, което е главната цел на движението, започва все повече да буксува под натиска на европейските чиновници.

През есента предстои и ново изпитание - президентските избори. Публична тайна е, че този кабинет беше създаден от диригентската палка на Георги Първанов. Ако той не се пребори на изборите, със сигурност ще последва тежка политическа криза. Неизбежно е тя да предизвика и нови предсрочни парламентарни избори. Те ще възпроизведат неработещото статукво заради сегментирането на електоралния вот между много и различни партии.

С едно изречение - ще настане смутно време

А когато мъглата на политическия хоризонт е от гъста по-гъста, то икономиката губи вярното управление и по правило катастрофира.

На пръв поглед такива опасения няма заради уж стабилния й характер и високия стопански растеж. Поне такава е интерпретацията у нас.

По света, изглежда, е друга - наскоро най-авторитетната рейтингова агенция "Муудис" премахна плюса от оценката на България. Това мина незабелязано у нас. Този "плюс" означаваше положителна тенденция. Със сигурност при задаващата се политическа криза в най-скоро време ще получим "минус" - негативна прогноза. Ако пък членството ни в Евросъюза се отложи, то и самият кредитен рейтинг ще спадне.

Друг индикатор са спрелите да растат нагоре цени на външния ни дълг. Това е пазарната оценка на големите финансови центрове за онова, което евентуално чака България.

По правило капиталистите от Запад са много чувствителни към всякакви неблагоприятни сигнали. Много вероятно е част от големите компании, запътили се насам, набързо да се откажат от България. Причината е проста - когато изготвят разчетите си за внос на капитали у нас, те не ги правят върху основата на жалките 8 млн. души у нас, от които 5 милиона не могат да свържат двата края, а други 2,5 милиона преживяват едва-едва. Международните концерни разчитат при инвестициите си у нас и фактора "присъединяването на България към Европейския съюз". Той ще отвори за продукцията им, произвеждана на наша територия, над 300 млн. платежоспособни гърла - без мита и акцизи, с единни ставки и извън квотите за внос, налагани от ЕС.

Точно на това обстоятелство се дължеше през последните години инвестиционния бум у нас. И точно заради очакванията за звучен шамар от Брюксел вносът на капитал от една година насам рязко намаля.

Неговата роля за финансовата стабилност

е огромна. Той пълни онази пропаст, разтворила се между вноса на страната и нейния износ. Тази година тя ще се измери с повече от 3 милиарда долара заради очакванията за цени от 100 долара за барел нефт и респективно двойно по-скъпа газ. С две думи - валутният резерв ще започне да се топи.
Втората опасност е в банковата система. Тя вече има над 20 на сто съмнителни и лоши кредити. Факт е, че от лятото на миналата година и досега БНБ пропуска, кой знае защо, да осъвремени таблиците си за техния относителен дял в парите на страната. Още повече че трезорите у нас, както и стопанството, все повече работят с външни заеми. Лошият кредитен рейтинг ще ги оскъпи и следователно ще се получи недостиг на средства.

Има и още едно обстоятелство, може би най-тревожещото.

В смутно време се раждат апетитите и амбициите за разгаряне на нов инфлационен шок. От една страна, той ще елиминира натрупаните вече немалко задължения и огромна междуфирмена задлъжнялост. От друга - ще поевтини местните ресурси и така ще увеличи печалбите на онези, които произвеждат за износ. Най-сетне бъдещо евентуално обезценяване на лева се търси от онези, които влагат богатствата си в чужбина и в друга валута, за да могат като за последно евтино да напазаруват у нас - от концесии за автомагистралите, летищата и пристанищата до останалите неразпродадени от държавата предприятия или нейни дялове в тях.

Бюрократичната машина на родния елит също има интерес от обезценка. Това ще й позволи безболезнено за нея да реши проблема с фалиралата на практика здравна каса, както и очаквания фалит на общественото осигуряване.

Паричната катастрофа

се оказва изгодна за всички, които управляват България и владеят родния бизнес.

Защото въпреки капитализма най-големият източник и ресурс на богатство у нас продължава да си остава държавата. Тя е онази, която чрез търгове, конкурси, концесии, обществени поръчки и т. н. захранва едрия бизнес и осигурява просперитета му. На пръсти се броят онези фирми, които могат да минат без нейната решаваща подкрепа. Единствено в туризма и хранително-вкусовата промишленост се разчита на собствената конкурентоспособност, а не на измислени механизми за скрита бюджетна подкрепа.
Корекцията на параметрите на борда в добрия случай или въобще провалянето му създава възможността чрез проинфлационна политика те да получат много повече средства от властта, отколкото без тези предпоставки. Още повече че ролята на строгия господар МВФ от октомври натам ще я няма. Може би затова още отсега се чуват приказки и се водят обсъждания за съотношение лев - евро от 3 до 4:1!

Засега основният сдържащ фактор бяха апетитите за онези близо 2 милиарда евросубсидии, които ще ни дава Евросъюзът. Ако не ни приемат, тази баница няма да я има на масата на родния алъш-вериш.

Всъщност при отчайваща бедност и едва 5 на сто икономически растеж, при сива и черна икономика, равна на официалната, винаги се натрупват неразрешими противоречия.

Досега те са решавани по няколко начина. При социализма се трупаше външен дълг. В първите години на прехода - инфлационен потенциал, който се взриви при управлението на Жан Виденов. След него валутният борд, наложен от чужбина, заедно със структурните реформи задържа кораба на икономиката на верния курс, макар и пълзящ едва-едва.

Сега се стоварва бурята - на енергийните цени, на дисбаланса в платежния баланс, на натрупаните парични задължения вътре и вън от страната, на измисленото предприемачество, несъздаващо достатъчно "пари прим", които да се налеят в мотора на стопанството...

За българския кораб вълните са прекалено високи, а котвите, които трябва да го удържат в безопасност, се късат една по една. При некомпетентните капитани на руля изхвърлянето му на брега май е почти сигурно.