Бяхме по
Лазерица неколцина приятели в
копривщенския ресторант "Под старата круша", когато възникна
идеята да емигрираме. Необяснимо е да ни дойде на акъл
такова нещо в този чудесен български град, но идеятане е
чужда за мнозинството от населението в страната България.
Самата круша е много стара.
Според доста противоречивите сведения от местните жители -
някъде към 200-300-годишна, а може и повече. Класическият
способ за измерване на подобни гигантски дървета е да се
установи колко души могат да обгърнат дънера му, като се
държат един друг ръка за ръка. Този емпиричен подход не беше
приложен поради заетост - разразилия се спор в каква посока
да емигрираме. Дискусията подхвана Петко, който си хареса
Таити. Изложи следните аргументи, физиците по професия, по
образование или по сърце и душа изслушаха::
Островната група е
разположена в прекрасна климатична зона, където
температурата е постоянна - 24-28 градуса по Целзий,
докоолкото е известно всеки ден вали, ама за кратко, дъждът
е топъл и дето се вика можеш да си сложиш шампоан в косата и
така да се измъкнеш от хватката на местната топлофикация,
каквато май няма, а отгоре на всичко наоколо се разхождат
красиви островитянки, чието одеяние се изчерпва с по един
два венеца от цветя.
Бъдещият крал на Таити Петко.
Той се появи внезапно насред рожденния ден на Хихи като
предводител на тричленка - асистиран от двамата си
вицекрале. Троицата бяха в тениски, на които отпред пише "Tahiti",
целите в цветни венци. Носеха на опонента си Любо тениска,
на която не пишеше нищо.
|
|
Вицекрал Белчо |
Вицекрал Хихи |
На което Любо Данчев контрира,
че да, всичко това е така, но на островите Западна Самоа
човек има да разположение всичко това плюс американско
законодателство, което гарантира свобода и защита на
човешките права.
Намеси се Маргото, която
информира смаяните кандидат-емигранти, че на Западна Самоа
цари пуритански деспотизъм. Няма нуди плажове и дори е
забранена публичната поява на жените топлес. Което тутакси
наля вода в мелницата на Петко. Любо информира
присъстващите, че островите Западна Самоа не са един или
два. Може да се избере някой безлюден, където да се установи
по-либерален режим на плажуване по местно законодателство.
Хихи обаче съобрази, че нямаме работа на безлюден остров
някъде си в Тихия океан, понеже безлюдността му означава
еднозначно отсъствие на островитянки.
И Любо бе принуден да признае
правотата на тезата, защитавана така страстно и информирано
от неговите опоненти.
|
|
Любо е вече велик
везир - седнал предано редом със своя бъдещ крал |
Цялото бъдеще партийно
и държавно ръководство на Таити сред свои бъдещи
поданици |
Разработката на проекта
продължи. Най-съществените решения по неговото изпълнение
бяха взети, когато Хихи навърши 30-40 или малко повече
години. Тогава Петко - като автор на идеята бе безусловно
избран за бъдещ крал на Таити. Любо прояви интерес като
какви ще се явяват в бъдещото кралство двамата най-убедени
привърженици на каузата. Крал Петко без колебание посочи
Белчо Дончев и Хихи. При така създадениите обстоятелства
Любо попита кой ще е велик везир ли там, премиер или ако
главен секретар на кралството. Длъжността се оказа за
момента вакантна и бе връчена благословно на опонента, който
бе кандисал да не се емигрира в Западна Самоа, щом там няма
подходящо разсъблечеви островитянки.
След като сформира екипа си,
крал Петко покани него и добре забавлявалите се свидетели на
диспута в копривщенския ресторант "Под старата круша",
където възникна цялата шантава идея. И там да се разгърне
разработката на плана за колонизацията на Таити в близките
няколко или повече години. |