01-05-2006

Един от големите пороци на българския преход бе и, уви, остава липсата на справедлива оценка за делата на публичните личности. Вдъхновителите на лагерите на смъртта и архитектите на “възродителния процес”, доносниците на Държавна сигурност и създателите на организираната престъпност от началото на 90-те, управниците, довели до катастрофата от 1996-97 г. – те вкупом избягнаха възмездието на закона, а мнозина от тях дори останаха анонимни.

Днес на дневен ред застава въпросът за отговорността на довчерашния главен прокурор Никола Филчев. За съжаление, поради дълбоките пороци на българското държавно устройство, заложени от Конституцията от 1991 г., бе невъзможно този въпрос да бъде поставен навреме, за да бъдат осуетени вредите от филчевския начин на ръководство. Новият главен прокурор Борис Велчев (вж. разговора му с Явор Дачков на с. 8-9) изтъква, че прокуратурата неслучайно е обект на сериозни критики вътре в страната и извън нея, тъй като през последните години тя не успяла да защити своята роля на страж на законността. Някой трябва да носи отговорност за това. Не защото е нужна изкупителна жертва, а защото без справедлива оценка и ако се налага – санкция, няма солидна основа за истинска промяна.

Големият публичен грях на Филчев е, че не само не прилагаше властта си спрямо все по-наглата българска мафия, а и че безцеремонно се месеше в политиката, изпълнявайки мръсни поръчки за разправа с неудобни личности. По този начин бившия главен прокурор превърна институцията на държавното обвинение в отрицание на законността и справедливостта.

А това е достатъчно сериозна причина да си понесе отговорността.