|
Както
много добре знаят неколцината останали условно нормални българи,
всеки от нас живее в три космоса. Микрокосмос, Макрокосмос и
Мамкамуикосмос. Третият е вътре в нас и ние сме вътре в него, да е
жив и здрав Левски, Бог да го прости, затова да се погаврим с
първите два-Микро и Макро такивата.
Според
животорегистриращата практика, Микрокосмосът е онази
социално-политическа, тъжно-икономическа и психиатрично-психологична
среда, в която протича това, което другите наричат “Техният Скапан
Живот”, имайки предвид всички други, освен себе си. Микрокосмосът е
Макрокосмос на низшия духом. И понеже ние сме нация от низши духом
атеистично ориентирани славяно-християни, и понеже комунизмът е наша
наднационална мечта, сън, вяра и надежда, затова взаимоотношенията
ни с реалния свят стигат своя връх в Митьо Пищова, Слави Трифонов,
Тошо Тошев, Сидер Воевода, Азис и Андрей Райчев. Още по-низшите
духом и от тях, ако е възможно това, се задоволяват със Станишев,
Първанов, Кобурготски, Генерала, и да ме прости Господ-с Масларова.
Има и още по-низши, но Бог с тях, из канализацията няма да лазим.
От една
съвсем друга страна, Макрокосмосът е оперативната среда, в която
преживяват Микрокосмосчетата на всяка отделна славянобългарска
биологична единица. Нещо като всеобхватен левичарски Уиндълс за
скромния ни посттоталитарен соцтуер. И тук ние сме неми свидетели на
паранормални, да не кажа параболоични, свръхестествени факти и
явления.
…Скромното и твърде ограничено в творческо отношение Микрокосмосче
на Тошо Тошев, преминало през капитализаторната Школа на
Мегаломедията труд, изведнъж се превръща във
Макрокосмос за всички скромни и твърде ограничени в творческо
отношение журналистонаподобяващи и само донякъде грамотно пишещи
хорица. Нещо повече, този Макрокосмос се превръща в цел, мерило и
мечта за всички скромни и ограничени в творческо отношение поносимо
грамотни хорица от двата основни пола, и от междинните им също. И
ето къде, защо и как изведнъж, никому ненужни и обществено вредни
микрокосмосчета изсветляват рано сутрин джамджиево или до късни нощи
валерият абсолютно велево в Макрокосмосът на войнстващото бездарие…
…Нескромното и абсолютно неограниченото в творческото си безсилие,
щедро надареното във височина на тялото, но деликатно спестено в
широчина на духа микроскопично Микрокосмосче, наричано Шоуто на
Слави, този апотеоз на простащина, бездарие и безсилие, повече от
десет години създава Макрокосмос, за всички, за които знаенето на
петдесет не особено мръсни, но загадъчно и гръмогласно изречени пред
камерата думи, трите възрожденски и трийсетината
дивашко-чалгаджийски песни са таванът на интелектуалните им мечти.
Където всичко се казва и доказва единствено чрез простотия, а се
знае, че всичко на този свят е измеримо освен нея, простотията.
Макрокосмосът Шоуто на Слави, пред който ние не сваляме шапки само
за да не лъснат голото ни теме, голата ни простотия и голият ни
задник…
Наукообразните Микрокосмосчета на Мира Янова, Кънчо Стойчев, Андрей
Райчев, тези висши пилоти в сферата на елементарните логорейни
манипулации с онези невинни човешки души, от умовете на които
предишните двама са отнели вярата, смисъла и разума, за да бъде
създаден там Макрокосмосът на политическата чалга,
науконаподобаващото бръщолевене и фалшивите аргументи убиващи
всичко нормално…
Да
споменавам ли за ченгесарското Микрокосмосче Доган, създало
икономическа империя, паралелна държава, по-мощна и по-жестока от уж
истинската? Или за абсолютното микрокосмосче Първанов, този срам за
българския дух, по-срамен от когото е само Станишев-официалните
представители на една полукриминална и полуполитическа формация,
нямаща нищо общо с българската традиция и история…узурпирали по
изключително кървав начин тази наша история и превърнали държавните
ни институции в придатък и продължение на съветските и великоруски
интереси? Едно полулегално и полувоенно формирование, което през
цялото си кърваво съществуване няма нито едно смегчаващо вината му
обстоятелство. Което нито за миг не е било българско. Не е било
национално. Не е било патриотично. Не е било социално. Не е било
нормално. Това съветизирано Микрокосмосче, което вече шейсет и две
години определя Макрокосмосът на нашето съществуване. На нашата
мизерия. На нашата страхлива бездуховност. На нашата нацоинална
безсмисленост.
Този
псевдосоциален, псевдосоциалистически, псевдобългарски Макрокосмос е
единствената преграда пред българската нация в неистовото ни и като
че ли вече невъзможно желание да станем нормална държава.
Не знам
дали знаете, но нормална държава не се създава от нормални
управляващи. Процесът е точно обратен. Нормалните граждани на една
държава са тия, които не допускат ненормални управляващи.
Сиреч-между нормалността на гражданите и нормалността на държавата
има пряка и директна зависимост.
Време е
да се обърна към единствения, с когото имам право да говоря-моя
нищожен Микрокосмос. Вярно е, че всеки човек е един безкраен и
неуписуем свят. Вярно е, че с всеки човек умира една вселена. Но
също така е вярно, че животът на всеки отделен човек е безсмислен
без живота на хората около него. Още по-вярно е, че след смъртта си
всеки човек оставя на другите важните, значими, и отнася със себе си
само личните, следователно маловажни за останалите хора неща. Поне
така ми казва моят Микрокосмос. Този мой гаден Микрокосмос не ми
позволява безхаберно да вервам на Кобургготски и нищото наречено
НДСВ. Този мой безкомпромисен Микрокосмос получава гадене при
героичните напъни на Генерала да се прави на Бат Геройко, и направо
повръща при вида на Волен Сидеров.
Защото
моят Микрокосмос може да е нищожен, никому ненужен, освен на мен,
безинтересен и наивен за останалите, но е истински, и не може да
приеме за нормални фалшивите и комуноидни псевдодемократични,
чалгаджийски и ченгесарски Макрокосмоси, в които искат да ме
принудят да трепя дните си един по един. А на мен всеки ден ми е
скъп. Всеки ден ми е единствен. Всеки ден ми се случват неща, които
никога вече няма да се случат нито на мен, нито на някой друг. Аз
обичам дните си и си ги искам. Аз съм единственият, който може да им
вдъхне живот. Не ги давам на никого и не ги заменям с нищо.
Останалото е комунизъм. Сиреч, Мамкамуикосмос…Нещо като Лопе де Вега,
както казал руснакът, кръстил колхозът си така с аргумента-“Не знам
какво значи, но ми звучи красиво. Като “Йоб твою мать!” |