19-05-2006

“Под ‘анти-Америка’ Джеймс Олдридж подразбира атмосферата на политически гонения в годините, когато  Комисията за разследване на антиамериканска дейност беше в състояние да насочи пръста на подозрението към всяка прогресивна мисъл и постъпка. Антикомунизмът се отрази (и се отразява)  неблагоприятно в международната сфера; но едновременно с това той нанесе дълбоки травми и в страната, където възникна и се въведе като обществена практика в следвоенните години”.

Този цитат е от предисловието към  книгата “Довиждане анти-Америка” от Джеймс Олдридж, издадена от Партиздат през 1981.  Джеймс Олдридж е ляв британски писател, често превеждан и издаван в България преди промените (”Последният изгнаник”). Автор на предисловието и преводач на “Довиждане анти-Америка” е г-н Димитри Иванов.

Комунистите и нацистите са автори на най-трайните митове през миналия век.

Хитлеристите измислиха приказката за Хорст Весел, а комунистите и световната левица превърнаха в дявол американският сенатор Джозеф Макартки, и в сатанинско учение дейността му, която нарекоха Макартизъм.

В началото на 50-те, когато ядрената заплаха на Кремъл беше надвиснала над Запада, сенаторът Джозеф  Макарти започна законни действия срещу комунистите в САЩ. Той призова пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност прочутата холивудска десетка - сталинисти, предшественици на днешната холивудска левица. Те бяха преследвани за комунистическа пропаганда, но никой не беше убит и изтезаван. Бих искал да напомня, че в същото време Сталин избиваше милиони хора в съветските лагери.

Но в онези години в Холивуд не всички бяха комунисти. Знаменателно изключение бяха  Гари Купър, Хъмфри Богарт, Елия Казан, Джийн Кели, Лорийн Бокал, Робърт Тейлър, които подкрепиха разследванията  на сенаторът.

Основният прицел на Макарти е Олджър Хес, висш служител от Държавния департамент, съветвал президентът Рузвелт в Ялта, където Източна Европа беше подарена на Сталин. Макарти обвинява Хес, че е съветски шпионин и е подкрепен в Комисията от един млад конгресмен от Калифорния на име Ричард Никсън. Двамата твърдят, че в непосредствена близост до Рузвелт е работил агент на КГБ!

Хес е осъден самоза лъжесвидетелство, не за шпионаж, но върху либералната икона, Рузвелт е хвърлена сянка.

Американската левица никога не прости това на Никсън. След десетки години либералите му отмъстиха. Отмъщението се нарича Уотъргейт. Те не простиха и на Джо Макарти. Съсипаха му живота от клевети и яростни нападения. Той се алкохолизира и почина едва на 51 години.

На 11 юли 1995 правителството на президентът Клинтън разсекрети голям брой телеграми от КГБ, изпратени да агентите им в САЩ. Става дума за огромна шпионска мрежа, създадена през 30-те, известна като Venona Project. Оказа се, че всички обвинения на Макарти почиват на факти и Олджър Хес, близък съветник на Рузвелт, е дългогодишен  съветски агент, както и всички други, обвинени от сенаторът в шпионаж. Въпреки тези изумителни факти, Макартизмът все още е неприлична  дума и сюжет за филми, последния представен с успех на Берлинале в началото на тази година.

Друг комунистически мъченици са съпрузите Розенберг, атомни шпиони. Десетки години световната левица и комунистите героично твърдяха, че те са несправедливо осъдени на смърт от американския империализъм. Но според Venona Project вярно е точно обратното – съпрузите са работили за КГБ. През 1997 това беше потвърдено от бившият полковник от КГБ Александър Феклисов, който заяви, че е бил техен водещ офицер. Г-н Феклисов каза, че “Юлиус и Етел са герои, истински герои”… ”не искам да отнеса това в гроба”…. ”мрежата на съпрузите Розенберг е една от най-добрата в историята на съветския технически шпионаж”.

Химнът на нацистите е “Песента за Хорст Весел”. С него започвали  и завършвали  всичките им митинги, конференции, конгреси през 30-те  и по-късно.

През януари 1930 Хорст Весел е убит в апартамента си в работнически квартал в Берлин. Той бил  композитор на популярни песни, прославящи хитлеристите. Според нацистката легенда бил човек с висок морал, който безкористно работил за партията.

В действителност Хорст Весел бил сводник, който бил издържан от приятелката си Ерна Янеке, проститутка в Берлин. Тя обаче работела и за друг нацист, Али Хьолер, който решил, че парите му са малко и на 14 януари 1930 разбил жилището на нещастният Хорст и стрелял в устатата му. Гъобелс разбрал, че в тази история има бъдеще, и създал легендата за Хорст Весел, която за първи път била отпечатана във вестника на нацистката партия Der Angriff (Атака). Али Хъолер и Ерна Янеке загинали при неизвестни обстоятелства след няколко седмици.

Историята на Сако и Ванцети е основен коминтерновски/левичарски пропаганден мит от 20-те. Те били анархисти, обвинени в кражба и убийство на касиер и придружителят му през 1920. След шумен процес били осъдени на смърт, присъдата била изпълнена през 1927.

През 1928 пролетарският писател Ъптон Синклер отишъл в Бостън, за да събира сведения за едноименната си книга за двамата анархисти. Бил зашеметен обаче, когато научил от адвоката на Сако и Ванцети, Фред Мур, че двамата са виновни и с лъжливо алиби.

Синклер пише:

“Сам в хотелската стая, помолих Фред да ми каже цялата истина…Тогава той ми каза, че те са виновни, най-подробно ми разказа как е съчинил алибито им. Бях изправен пред най-тежкия етичен проблем в живота си. Бях дошъл в Бостън да напиша истината за този случай”.

Сензационният цитат е от писмо на Синклер, публикувано за първи път миналата година.

Но още през 1941 известният анархистки водач Карло Треска заявил на Макс Ийстман, американски писател и ляв активист, че “Сако беше виновен, но Ванцети беше невинен”. През 1961 Ийстмън публикувал статия за това свидетелство в “Нешънъл Ривю”.

През октомври 1961 бил извършен балистичен тест на колта на Сако. Било неоспоримо доказано, че с точно това оръжие през 1920 бил убит касиерът и придружителят му.

След екзекуцията на Сако и Ванцети светът бил залят от протести. Сталин и Димитров ги оплакали, по-късно Уди Гътри, Пийт Сийгър и Джоан Бейз ги възпели, Кърт Вонегът, Чомски и Синклер ги разхвалили. Митът за “невинно” убитите  се оказал силен, силен е и днес.

През 60-те  основен  инструмент на комунистическата пропаганда бяха “Черните пантери”. Те бяха представени като борци за човешки права в безправната Америка. Само че водачът на пантерите Хюи Нютън бил осъден през 1968 за убийството на полицай в Оуклънд, Калифорния. Нютън загина в престрелка през 1989. Беше убит от търговец на наркотици, когото беше измамил. 

През декември 1981 във Филаделфия беше убит полицаят Даниъл Фокнър. Убиецът се казва Мумия Абу Джамал. Петима очевидци  потвърдили това. Куршумът, изваден от главата на Фокнър, бил от пистолета на Джамал, където имало отпечатъци от пръстите му.  Други трима свидетели го чули да казва: “Убих негодника, дано негодникът умре”.

Не е за учудване, че Джамал бил осъден на смърт. Учудващото е , че оттогава безброй левичарски групи, организации, рок музиканти, леви интелектуалци, които изписаха хиляди страници, се борят за живота му. След  много години съдебни битки, Джамал е все още в затвора.

През октомври 2003 пред ликуваща публика и в присъствието на Анжела Дейвис, комунистическа  героиня и любимка на БКП, убиецът Джамал беше обявен за почетен гражданин на…. Париж! Лично от кмета - Бертран Делано!

Коментарът е излишен, и все пак…

Все пак комунистите/световната левица са много по-кадърни производители на легенди от нацистите. Кой днес си спомня за Хорст Весел?

Но милиони хора се възхищават от Че Гевара, въпреки, че той е садист и масов убиец. 

Нацистките легенди са мъртви, но левичарските митове и лъжи живеят с нас.