|
|
Има дума Кюрдистан, но държава Кюрдистан няма.
Засега думата е географско понятие. За какво? За район с обширно
плато и планини в Близкия изток, южно от Кавказ, включващ големи
територии от Турция, Северен Ирак, Западен Иран, Източна Сирия,
Армения и Азербайджан. В продължение на векове това е родина на
народ, наречен кюрди. След Първата световна война съюзниците
предлагат да се създаде отделна кюрдска държава, но идеята
остава неосъществена, тъй като през 1923. Турция си връща
контрола върху своята част от Кюрдистан.
Кюрдите са предимно селски народ от арийски произход, изповядващ
исляма. Езикът им е диалект на персийския и броят им е около 20
милиона. Претендират, че родоначалникът им е бил в Ноевия
ковчег. Опазили са културните си традиции и езика си в
продължение на повече от 3000 години, но никога не са бивали
обединени от един владетел. През
XIX
век националистически движения е имало поотделно във всички
държави с кюрдско малцинство. Първото голямо кюрдско въстание
избухва в Турция през 1925. Но едва в 1967, след като се появява
нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК),
националистическият кипеж за независима държава става
всекидневие в петте югоизточни провинции на Турция. В края на
60-те и началото на 70-те години има въстания в Ирак. След
ислямистката революция в Иран през 1979 се появяват брожения и
сред тамошните кюрди.
Заслужава да се отбележи фактът, че за пръв път така наречената
световна демократична общност благоволява да обърне внимание на
съдбата на кюрдите през 1988-1989.
Това
е времето, когато багдадският сатрап Садам Хюсейн решава, че
кюрдското население по границата на Ирак с Турция не му трябва и
земите там трябва да бъдат прочистени. Кампанията на Садамовите
въоръжени сили, които по онова време разполагат с модерни оръжия
и технологии за производство дори на оръжия за масово
поразяване, получава названието “акция за обезлюдяване”.(Може да
се предположи, че от тук другарят Милошевич е почерпил опит за
своята “акция за етническо прочистване” в бивша Югославия.)
Именно по времето на тази военна акция срещу беззащитните
кюрдски селяни в Северен Ирак Садам използва отровен газ. Умират
еднакво мъже, жени, старци и деца от цели села. Багдадският
диктатор обаче не е доволен от резултата. Затова през 1991, след
първата война в Залива, предприема нова офанзива и пак използва
същите средства. Никой не знае броя на жертвите.
Днес
кюрдските райони в Северен Ирак са обявени за “безопасно
убежище”. Не ми е известно (може да има, но аз да не знам) кюрд
да се е взривил някъде като ислямски камикадзе. Главорези от
породата на Заркауи трудно проникват при кюрдите, независимо за
коя държава става дума. Сега в Ирак кюрдското население участва
в парламентарните избори и има представителство в новия
парламент. Сигурно ще има участие и в правителството, което още
не е съставено. Но така или иначе както никога досега Северен
Ирак е нещо като автономна кюрдска република. Нищо засега не се
чува за кюрдските малцинства в другите държави от Близкия изток,
но това не значи, че кюрдският проблем губи актуалност.
Напротив. И то главно поради факта, че той най-остро се чувства
в съседката ни Турция. Турците заловиха лидера на ПКК, осъдиха
го на смърт, но присъдата му не изпълниха и той си лежи в
затвора - още един елемент от висящия за турските власти проблем
с кюрдското малцинство (20% от общо 69 660 000 души). Така
вероятно ще бъде и занапред, защото не виждам в предвидимото
бъдеще да се създадат нужните международни условия, за да се
появи независима кюрдска държава, обединила всички части от
Кюрдистан.
Тук
обаче трябва да кажа още нещо. За Турция кюрдите са като баските
за Испания. И в Турция, и в Испания двете малцинства са се
ориентирали към тероризъм, правят атентати, падат жертви. Ние
граничим с Турция, с която поддържаме най-добри съседски
отношения. Трябва обаче да е ясно, че кюрдското малцинство в
Турция, което води сепаратистка война с Анкара, е до много
голяма степен подчинено на комунистическо влияние. Какво могат
те да очакват от нас? Симпатии? Да демонстрираме солидарност с
политическо движение, което цели да създаде нова комунистическа
държава в Близкия изток? Отделно методите им за борба -
българинът няма да забрави комунистическата адска машина върху
кубето на храма “Света Неделя” и загиналите под развалините
невинни граждани, отишли да отдадат последна почит на убит на
улицата достоен генерал. Комунистическата насоченост на ПКК е
любопитно за днешните условия явление, защото кюрдите са
мюсюлмани, а в момента най-актуалната тенденция в ислямския свят
е политическият и религиозен екстремизъм. Който е колкото
антихристиянски, толкова и антикомунистически.
Та
за кюрдския проблем помислих не само заради последните атентати
в Турция, но и по повод Шестата национална конференция на
Движението за права и свободи и речта на лидера му г-н Ахмед
Доган. Тъй като този политик, лидер на етническата турска партия
в България очевидно е решил, че може да си позволи да поддържа
линия на незачитане на законите (конституцията поначало
забранява етническите партии, но у нас неговата партия се търпи
вече години наред), на пренебрежение към общественото мнение
(рекордьор по отсъствия от Народното събрание и обидна
откровеност за финансирането на неговата партия), на открит
ламтеж за все повече власт и пари. Поведението на г-н Доган е
силно предизвикателно и се пита каква му е целта? Според мен той
очаква България да клекне пред него, защото иначе ...
Иначе какво? Етнически проблем, какъвто сега няма? Мисля си, че
точно това му се върти в главата на признатия ловък политик
Доган. Да рекетира и да държи като заложник на растящите си
апетити българския народ. Затуй ще кажа следното: Първо, че ако
при изострен етнически конфликт в България разчита на турската
армия, и реши да размахва такава вероятност като плашило, има
много здраве. Второ, няма да стане, защото с кюрдския етнически
конфликт на главата си, Турция не е луда да се ангажира с дребен
политически конфликт, какъвто г-н Доган завоалирано заплашва да
създаде. И трето, защото и България, и Турция са членове на
НАТО, а това няма нужда от обяснение. |
