>> Продължение

ТИРН II - ХИПОТЕЗИТЕ ДОСЕГА - НЕУБЕДИТЕЛНИ

Имайте търпение да проследим твърденията на нашите археолози и траколози до днес.

(1) Да започнем с описанието на археолога в Хасковския музей Г.Нехризов:

Цитат (Г.Нехризов, 1993):

"Централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на р. Арда по средното й течение ... Тази територия е зоната на разпространение на изсечените в скалите паметници, които са основните погребални съоръжения на траките през ранножелязната епоха. Нейните граници не са географски обособени, а се очертават от регистрираните скални мегалитни паметници - скалните гробници и гробове и групите от скални ниши."

Коментар:

Както се вижда от този авторитетен източник, тук се предполага, че нишите са погребални съоръжения. Щом има дупка, сигурно нещо е било слагано в нея – това е логиката. За доказателства по-добре да не питаме. [Фиг.1]

Фиг.1 Ниши при Глухите камъни до с. Малко градище, Източни Родопи.

(2) Да видим как се обосновава "погребалната" или "некрополната" хипотеза за ТИРН от Владимир Георгиев.

Цитат (Вл.Георгиев, 2004):

"Най-монументалните, но и най-странни и необясними в Източните Родопи, са грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши. Те винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите са трапецовидни с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани близо 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Дъждовница, Широко поле , Долно Черковище . Почитането на слънцето и скалата чрез ансамблите от ниши не буди съмнение. Има обаче доста мнения за тяхното конкретно предназначение, защото те винаги се откриват празни. Най-разпространена е хипотезата, че това са гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни. Така комплексите са представлявали своеобразни некрополи"

Коментар:

Прави се доста смислено уточнение: погребвани били не трупове, а урните с праха от изгарянето им - просто мястото в нишите не е достатъчно! [Фиг.2]

Фиг.2: Единична ниша, Източни Родопи

Ще вметна впрочем, че разпространеността на една хипотеза не е непременно обосновка за нейната достоверност.

(3) Подобно е мнението и на Николай Генов:

Цитат:

"В Родопите са открити множество скални масиви с изработени по тях трапецовидни скални ниши. Едно от най-известните подобни съоръжения е край гр. Ардино. Нишите са стотици и приблизителните им размери са - височина 90 см, ширина 30-50 см и дълбочина 40 см. Като се има предвид, че в тези райони на Родопите древните погребения са били чрез изгаряне, би могло да се предполага, че в скалните ниши са слагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не позволява да се побере вътре тялото на мъртвеца. Те са на трудно достъпни места и изкачването до тях е възможно само с въжета. Вероятно, докато в скалните гробници са погребвали лица от висшата йерархия в скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора."

Коментар:

Тук се появява любопитен детайл - предполага се йерархия на погребенията!

(4) Обръщаме се към проучванията на траколожката В.Фол.

Цитат (В.Фол, 2000):

"По-висока степен на обредно изпълнение предпоставят нишите, изсечени в отвесните скали и ориентирани към една от слънчевите посоки. Възприетото им тълкуване като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Много е трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали, по които човек може да се спуска само от върха с въже, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Както при дупките в хоризонталните скали, така и при високоскалните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт и да се допусне поставянето на свещени предмети (посредници или вотиви) в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред"

Коментар:

Този възглед е доста по-реалистичен. В.Фол си дава сметка, че погребалната функция все пак се нуждае от доказателствен материал, какъвто засега липсва. Затова тя предлага едно по-различно тълкуване, което можем да назовем "обредна хипотеза", като обредът засега не се уточнява.

Цитат (В.Фол, 2000):

"... ново виждане за скалните ниши. Защо да не си представим, че в деня на своята инициация (т.е. в т.н. обред на прехода от един статус в друг) младежът да не премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята ... и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина й) в родовата ниша."

Коментар: Според В.Фол:

(А) Всеки мъж при посвещаването си в тракийската проторелигия поставя дар в нишата и

(Б) Нишите не са лични, а родови.

Тук се прави и догадка за самия обред – посвещаване в орфическите религиозни ритуали. Новопосветеният мъж оставял дарове в нишата, която не е лична, а на рода. Е, доказателства пак липсват, но кой ли се интересува от тях?

Напоследък, обаче, мнението се променя:

Цитат (Ал.Фол, В.Фол, 2005):

"По отвесни скали в цялото Средиземноморие и в Мала Азия могат да се видят изсечени ниши. В Родопите, обаче, те са десетки хиляди. Отговор на въпроса защо хиляди мъже са балансирали върху дървени стълби и скелета или са висели на въжета между земята и небето трябва да се търси в посветителната обредност, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Дълбаейки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано в момента, в който слънцето огрявало нишата."

Коментар: Излиза, че

(А) Нишата не е родова, а е лична - за всеки новопосветен мъж има по една. И нещо повече

(Б) Обредното задължение на всеки новопосветен мъж било не да постави там дар, а лично да издълбае самата ниша в скалата!

Честно казано не мога да си представя, без да се усмихна, как хиляди тракийски мъже висят на въжета и дялкат в скалата трапеци заради прочутата си инициация в орфическите мистерии! [Фиг.3]

Фиг.3: Група ниши до скалното светилище Харман-кая, Източни Родопи.

Комично ми изглежда!

Неубедително е. Но това не е чудно, тъй като става дума само за чисти спекулации, за предположения без никакви доказателства. Тези догадки се крепят единствено върху фона на нашите твърде общи, абстрактни представи за ритуалите на орфизма. Затова можем да резюмираме този кръг хипотези със следното твърдение, което е доста бедно откъм съдържание, но точно по тази причина е правдоподобно. Ако не доказва, то поне не противоречи на най-общите ни представи:

Цитат ( Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, 2000):

"Величествените масиви във Фригия и Тракия, тези по течението на р.Артескос (дн. Арда) са покрити с многобройни ниши, понякога повече от сто. Тези ниши не са "висящи некрополи", а ритуално обработени пространства върху лицето на Майката-Планина."

(5) В една скорошна обосновка на изследователски проект В.Фол още повече усложнява проблема, като прави едно "глобализиращо предложение":

Цитат (В.Фол, 200???год.):

"Най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна Европа и Фригия се датират от края на 3-тото хил. пр. Хр. до средата на 1 хил. пр. Хр . ... Те не са изолирани примери на една обща класификационна схема - ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, скални кръгове, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а образуват комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включва и обреда..."

Коментар:

Датировката може само да ме радва – не съм се излъгал много в началото, като предположих поне 15-10 в.пр.Хр. за нашите паметници. Но не смятам, че изясняването на нишите (ТИРН) ще се облегчи, като се обвържат те в единен комплекс с многобройни други скално-изсечени паметници. Според мене това само затруднява задачата.

Освен това категорично настоявам, че обредът има своето място в разсъжденията, но не бива всичко да се свежда до него - това обеднява нашите представи и разсъждения, херметизира ги в орфизма. Да твърдим, че ТИРН са обърнати към слънцето, което е било почитано като бог, и вероятно са били израз на посвещаване в мистични вярвания (т.н. инициация) не е кой знае какво.

Все едно за катедралите да казваме, че са винаги с олтарите на изток, с кулите на запад и имат кръстовиден план и в тях са почитали един разпнат бог. Катедралата Нотр Дам дьо Пари с нищо не печели като естетично внушение, ако някой точно ни опише как точно поповете пеят, ходят и пушат с кандилниците в нея. Тя е и си остава преди всичко едно непосредствено преживяване, предизвикано у посетителя от гениалното художествено творение на анонимните каменоделци, които чрез камъка са изразявали своите чувства! [Фиг.4]

Фиг.4: Катедралата Нотр Дам дьо Пари

И най-доброто познаване на християнския канон не ни доближава повече до страданията на Богородица, отколкото "Пиета" на Микеланджело! [Фиг.5]

Фиг.5: Скулптурата “Пиета” на Микеланджело

(6) В съзвучие с идеите на така жестоко натрапвания ни напоследък постсоциалистически капитализъм се появи и една хипотеза от съвсем прагматичен тип – "златотърсаческа хипотеза".

Лансира я проф. Рангел Гюров. [Фиг.6]

Фиг.6: Вълчитрънското съкровище

Цитат от вестник (Р. Гюров, 2002):

"Нова научна хипотеза гласи, че планината Родопи е била център на най-голямото сдружение за добив и преработка на злато в древността. Според теорията, много от археологическите обекти от тракийско време в планината не са жертвеници или култови места, а съоръжения за добив на злато. В скалите по долината на река Арда и нейните притоци в Родопите има издълбани множество древни ниши. Професор Рангел Гюров от Нов ия български университет твърди, че скалните ниши са прокопавани само над златоносни скали и са служели като рударска информационна система. Те са указвали в кой пласт точно е златото."

Коментар:

Само днешен вестникар може да нарече такива твърдения с гръмкото име "научна хипотеза". Всъщност тук пак няма нищо конкретно. Предположението изобщо не е убедително, докато не се разгадае шифърът.

Освен това трябва да смятаме траките (или пратраките) за пълни идиоти, ако записват секретни (нали били шифровани?) данни за златни находища високо върху скални стени, които отдалече се виждат! И то с такива големи знаци. Нали тези шифрограми ще се набиват на очи и всеки, който е малко нещо досетлив, веднага ще потърси внимателно наоколо и навярно скоро ще открие златното находище? Впрочем, защо именно трапецовидни трябва да са елементите на шифъра? Защо се налага да са толкова големи и, следователно, видими? И т.н.

Със същия успех можем да допуснем, че нишите са капани за улавяне на скитащи пчелни рояци – нали е известно, че траките са правели чудесен мед?

Или пък са изкуствени гнезда - "къщички" за бездомни птици, откъдето траките събирали птичи тор, за да торят бедните източнородопски почви? Може би дори са го изнасяли през Солунското пристанище в чужбина?