|
Той летеше без умора. През вековете винаги се извисяваше
над чумата, войната, ураганите, земетресенията. Погуби
огромни армии, тъй като бяха тръгнали на смърт. Погуби
могъщи и бедни, щастливи и мрачни, лоши и добри. При
Ватерло прелетя над един император, докосна рамото му с
крилото си и той рухна. Заедно с него паднаха хиляди.
Потрепери целия свят, но Азраил отлетя без да се обръща,
това беше само още един миг обикновена работа.
Стотици милиони се изправиха пред него за последен път, но
други милиони се родиха. Не знаеше да прави нищо друго,
освен равнодушно да отнема живот, защото така беше писано.
Бавно обикаляше небето и земята, и хората го следваха.
Никога не беше жесток с тях, но никой не можеше
да погледне в страховитите очи - те бяха на Съдбата. Тихо
влизаше при избраните и те покорно тръгваха с него.
Минаха хиляди години. Азраил безспирно, всеки ден се срещаше
с човеците. Името му се предаваше от поколенията. Всички го
познаваха и се страхуваха от него. Посветиха му безброй
песни, стихотворения, книги. Издигнаха му храмове. Странното
бе, че тъкмо той, отнемащият животи, живееше във всеки
човек. Без да го обичат, хората винаги го споменаваха.
Веднъж Азраил влезе в една бедна стая. Там, на леглото
лежеше малко момиче.
Погледна го плахо и бързо извърна очи. Сетне заплака. И
тогава се случи най-изумителното нещо от хилядолетия.
Черното сърце на Азраил мъчително трепна от жалост!
Господарят на милиони души целият се разтресе. За първи път
се запита защо това момиче трябва да умре. Вместо да
живее, беше толкова млада.
Пристъпи, наведе се над леглото и взе непохватно малката,
гореща ръка. Отвори уста и невярващо се чу да казва:
“Не искам да дойдеш с мен. Как искам да не
идваш!”
Блесна ослепително слънце, могъщите криле се прекършиха и
увиснаха безсилни.
Азраил се промени. Превърна се в смъртен, в паднал ангел.
Момичето умря, защото такава беше Съдбата й, и никой не
можеше да я спаси, дори и Азраил.
Но оттогава той живее сред хората.
Един ден и Азраил ще последва Съдбата си.
|
