Оказа се, че не е чак толкова трудно да се преброят няколко
десетки хиляди цитата и да се разбере мястото на България в
световната наука. В този форум бяха изнесени данните за
отразените в
Web of
Science
български публикации от периода 1996-2005, илюстриращи
ефективността на провежданите в България фундаментални и
насочено-фундаментални изследвания. Преди това бяха оповестени
броя и цитируемостта на публикациите, произхождащи от всеки от
42-та основни института (в природните науки) на БАН за периоада
1990-2005 г. Оказа се, че българската наука не е чак толкова
зле. Все пак, близо 20 000 публикации за последните 10 години са
индексирани и влезли в световните бази-данни (изпъква нуждата да
се публикува в списания с импакт-фактор). България се нарежда на
89-то място всред 150-те публикуващи страни със средна
цитируемост на 1 публикация – 4.0 – изпреварваща доста Русия.
Цитируемостта на публикациите на повечето от институтите на БАН
(но не на всички, за съжаление) се оказа също сравнително добра
– 8 институти на БАН имат импакт (средна цитируемост на 1
публикация) над 8, което говори за твърде добро международно
ниво.
Същевременно в тази група бяха съобщавани и други данни - за
публикационната активност и ефективност на водещи български
учени. Оказа се, че измежду родените след 1939 български
академици (които би трябвало да са все още активни) трима имат
средна цитируемост на 1 публикация под 3, а двама пък нямат дори
5 публикации след 1990 г. Оказа се също, че 12 от новоизбраните
през 2004 г член-кореспонденти нямат публикации след 1990,
отразени в
Web of
Science,
или имат много малък среден брой ниско цитирани публикации (под
1 цитат на статия). За щастие, избрани са и член-кореспонденти с
висока публикационна ефективност. Оказа се, че публикационният
импакт (средната цитируемост на 1 публикация) на директорите на
25 института на БАН е значително по-ниска от средната
цитируемост на институтите, които те ръководят. (Половината от
тези директори не са дори професори/ доктори на науките).
Оказа се, най-общо, че българската наука се направлява от
неадекватни на нея учени.
Посткомунистическият преход разби академичния консерватизъм и
научните школи (доколкото такива съществуваха) Това доведе до
масови хабилитации и партизански избори, и изтласка на ръководни
постове много учени със съмнителни качества. При раздробена
тематика и хаотична, колективистично определяна, научна политика
бе дадена научна самостоятелност на всички хабилитирани, а дори
и на много нехабилитирани учени. Същевременно, оценката на
научните постижения продължи да почива на един некачествен
вътрешен
peer-review
процес.
При тази ситуация става напълно обяснимо защо ръководителите на
българската наука си затваряха очите пред световното
публикационно индексиране, натрупване на бази-данни и бурно
развитие на наукометрията. Те не желаеха да видят мястото на
България в световната наука. Та как да популяризираш обективното
наукометрично оценяване като твоите наукометрични показатели са
по-ниски от тези на хората, които ръководиш?!
В отчета на БАН за 2004 г думи като публикационна ефективност и
цитируемост въобще даже не се споменават. В доклада на
националния форум „Науката в България” миналата година
председателят на БАН акад. И. Юхновски представя една, почиваща
на ‘втора ръка’ информация, полукартина за българската
публикационна активност и ефективност. (Признава се ниската
активност, а ефективността неправилно се смесва със
„себестойността” на публикационните продукти).
Ръководните български учени не могат да информират българската
общественост какво е точно нивото на българската наука в
международен план, доколко България допринася за световната
наука и каква е ползата от това. А българските данъкоплатци и
българската културна общественост искат да имат отговор на тези
въпроси. Те не искат да приемат нещата на доверие, а искат да им
бъдат обяснени аргументирано, с думи прости. Те искат да знаят
защо се приемат толкова много нови академици и
член-кореспонденти, какви са техните научни постижения (обяснени
с думи прости), защо бе избран Любен Беров, например. Когато
понякога гледат български учени по телевизията (академици,
ректори, директори) те биха желали да знаят дали тези хора са
известни като учени и извън България, какво, най-общо, са
постигнали. Те биха желали да знаят какви са научните постижения
на сегашния председател на БАН и дали някой е чувал за него в
чужбина...
Съзнаващи собствената си посредственост, много ръководни
български учени не могат и не искат да видят, че има по-добри и
по-сериозни учени от тях, чиито публикации се четат, цитират и
получават признание по света.
Когато едни правят истинска наука, а други само се мъчат да я
администрират, резултатите не закъсняват. Специално за БАН -
никога тази авторитетна организация не е била толкова отчайващо
безпомощна в отношенията си с държавните институции; никога
отношението на българското общество не е било толкова негативно.
Едва ли някога в историята си БАН е имала по-непопулярен
председател.
Сегашният председател на БАН рядко се появява по медиите, никой
не го е чул да обясни ясно и убедително защо българската наука
се нуждае от повече държавни пари. Той е известен само с
майсторството си в административно-бюрократични управленчески
игри и с омразата си към българските учени, работещи в чужбина.
Никой няма представа каква е неговата публикационна активност и
ефективност.
Аз ще ви я кажа: Към настоящия момент академик Иван Юхновски
има, отразени в
Web of
Science,
34 публикации от 1990 г насам. Върху тях са регистрирани 150
цитата, т.е. 4.4 цитата на статия. Това е точно средната
цитируемост на цялата БАН (средната цитируемост на БАН е 4.4, а
за цяла България – 4.0).
Е, как искате той да популяризира постиженията на добри учени с
цитируемост над 15? А не е да няма такива в българската наука.
Те не са на ръководни постове. Само няколко примера:
академик К. Куманов (биохимик) – 19 публикации с 375 цитата;
импакт – 19.7;
академик Б. Тенчов (биофизик) – 53 публикации с 889 цитата;
импакт – 16.8;
член-кор. Д, Цалев (химик) – 40 публикации с 1174 цитата; импакт
– 29.3;
член-кор. П. Кралчевски (физик) – 96 публикации с 2050 цитата;
импакт – 21.4;
член-кор. Д. Клисурски (химик) – 84 публикации с 1122 цитата;
импакт – 13.4;
член-кор. Е. Хорозов (математик) – 20 публикации с 227 цитата;
импакт – 11.4;
член-кор. Д. Кашчиев (химик) – 39 публикации с 626 цитата;
импакт - 16.1;
член-кор. И. Пашев (медик) – 14 публикации с 159 цитата; импакт
– 11.4;
проф. дхн К. Хаджииванов (химик) – 97 публикации с 1793 цитата;
импакт – 18.6;
проф. дмн Р. Лазаров (математик) – 41 публикации с 529 цитата;
импакт –12.9
Може да се направи следния генерален извод: В българската наука
работят от дълго време способни и съвестни учени. България има
адекватен принос към световната наука. Но България има
неадекватно управление на своята наука.
Още for the bulgarianscienceproblems –
group |