справедлив.
Той назовава открито постигнатото до
момента и не изолира силните страни на
развитието ви. Но същевременно е
разбираемо остро критичен относно
области, в които предстои огромна
работа, за да се извършат необходимите и
очаквани от ЕС реформи. Намирам доклада
за много реалистичен, той не се стреми
да кашира недъзите на политиката ви,
нито прави печалба от негативите ви в
услуга на определени среди в ЕС, които
са срещу по-нататъшно разширение. От
него се чете ясно, че България е
направила категорични крачки напред, но
се вижда, че те съвсем не са достатъчни.
Той е професионално съставен и предлага
конструктивна критика.
В
края на октомври присъствахте на
политически разговори в София. Какво
констатирахте на място?
- За нас
стана отчетливо намерението и на новото
българско правителство да осъществи
влизането на страната ви в ЕС на 1
януари 2007 г. Но за нас, либералите в
ЕС, е по-важно да видим не обещания и
формално декларирана добра воля, а
конкретно изпълнение на поставените от
ЕС мащаби. Конкретни реформи липсват, и
то в критични области - в съдебната
система, борбата с корупцията и
организираната престъпност,
либерализирането на пазара, развиването
на средния бизнес, етническите,
гражданските и религиозните права и
свободи. Това статукво ни безпокои
сериозно.
Станахте известен с думите: "Либералите
ще подкрепят винаги България по пътя й
към ЕС. Но България още не е стигнала
финала. Необходими са реформи, тъй като
положителният резултат от гласуването на
Европарламента през пролетта на 2005 г.
не е гаранция за нищо, не е билет за
безплатно пътуване.” Разчитаме ли все
още на подкрепата на либералите в ЕС?
- Разбира
се, България може да разчита на пълната
ни подкрепа, особено ако и ние видим, че
можем да разчитаме на реални реформи, а
не на празни обещания. Един поет
ангажимент задължително трябва да бъде
последван от реални политически дела, за
да добие смисъл, тежест и плътност.
За нас
беше учудващо и ние не се съгласихме с
аргументите на вашето правителство, че
до септември то не можа да излъчи
експерти в Националния съвет за
етнически и демографски въпроси въпреки
помощта и указанията от страна на ЕС. По
подобен начин и практическото приложение
на рамковата програма за интеграция на
ромите беше блокирано с бюрокрация и
хаос.
Тук изобщо
не става въпрос за сложни неща, с които
правителството ви да не може да се
справи, напротив, то е длъжно да поеме
задълженията си, както и всички
кандидатки, вече членки на ЕС, при
аналогични проблеми. Ние не смятаме да
толерираме подобна политическа и
икономическа безотговорност.
Виждате ли опасност за приемането ни
през 2007 г.?
- Да.
Комисията може да предложи още със
следващия доклад отлагане на приема ви.
Някои си мислят: "Това не е толкова
важно, става дума за една година, 2008
г. ще сме вътре при всички случаи." Това
е грешна презумпция, защото ако не са
изпълнени условията, и за 2008 не може
да имате подобни очаквания. Още повече
че предстои ратифицирането на договора в
някои страни, една от които е Германия,
където през последните месеци новините
от и за България бяха подчертано
негативни.
Ето ви
някои примери: В деня, в който излезе
докладът, стана ясно, че в София на
открита улица посред бял ден е извършено
поредното убийство на мафията, в
Германия е открадната кола, която не се
връща на собственика, а е незаконно
присвоена от българските служби на реда
и е дадена за лична употреба на
служители от българската съдебна
система. В немската преса през същата
седмица се появи статия за документ,
който разобличавал връзки на български
политици с организираната престъпност -
всичко това създаде само за дни такъв
напрегнат обществен климат в Германия, в
който депутатите от Бундестага трябваше
да се оправдават пред своите избиратели
защо изобщо ще дадат гласовете си за, а
не срещу приемането на България в ЕС.
Според ваша реч страната е атрактивна за
инвеститорите, а същевременно наблягате
на корупцията като препятствие за
икономическото развитие. Ваши колеги
виждат паралели с Италия: икономически
растеж и същевременно корупция по всички
етажи на властта и преди всичко в
съдебната система, проблеми с мафията и
слаб икономически и социално западнал
юг. Валидни ли са подобни сравнения?
- Такъв
аргумент не е валиден по няколко
причини. Първо, Италия е една от
страните, основали ЕС. Второ, България
ще бъде оценявана единствено по
постигнатото от нея, а не в сравнение с
негативите на друга страна. Аз настоявам
от самото начало за това и съм против
модела на тандема България-Румъния.
Двете страни трябва да се разглеждат
самостоятелно. Успях да наложа това
отношение в Европарламента - това е
либерално отношение, то гарантира реална
оценка. Затова подобни сравнения с
негативите на който и да било са
деструктивни.
Предупреждавахте многократно българското
правителство да ускори реформите,
същевременно казвате, че никой не очаква
чудеса от България. Кои начални
резултати ЕС може да приеме за
достатъчни?
- Ясно е,
че съдебната система не може да бъде
реформирана за една нощ, нито че ромите
могат за месеци да се интегрират. Тези,
а и други реформи се нуждаят от години,
за да дадат резултат. Конкретните стъпки
обаче, едно добре обмислено начало на
необходимите реформи ще гарантират добри
резултати. Подходът е важен, както и
правилното разбиране за процесите. Това
помага да се вземат правилните решения,
така че да няма прахосване на средства и
персонал.
Другото е
необходимостта от реформи в правния
регламент при защитата правата на
производителите и потребителите,
авторските права. Особено наблягаме на
изискванията за ветеринарен контрол и
хигиена. Важни въпроси остават
регионалната политика за създаване на
стегнати административни структури,
които по общини да използват по
предназначение фондовете. Както и
създаването на общински финансов
мениджмънт, който да доведе до
гарантирано самоуправление на общините и
до контрол над изразходваните средства.
Така се създава прозрачност, а данъците
и фондовите средства отиват по
предназначение в конкретната община за
конкретни нужди. Т.е. те не хранят
излишна бюрокрация, а добре ръководени
общини няма да носят на гърба си
финансово зле ръководените или цели
обществени сектори. Стратегическа задача
остава и въпросът с външните граници на
ЕС.
Как реагираха българските ви партньори,
когато казахте, че “направени на хартия
обещания не могат да се продават на ЕС
за реформи”?
- От
българска страна официално имаше
потвърждение на тази моя констатация.
Очаквам при следващия доклад да видя до
какво е довело това съгласие с позицията
ми. Очакваме да видим направени ли са
реформите, за които българското
правителство пое ангажимент.
ЕС има да разрешава сложни вътрешни
проблеми. Доколко те оказват влияние
върху кандидатките?
- Вярно е,
че ЕС все по-отчетливо се занимава със
своите структури, за да ги направи
функционални. Приемът на България
съвпадна с този напрегнат момент. Един
от копенхагенските критерии е
гарантиране способността на ЕС да
осъществява европейската интеграция без
оглед на предстоящ нов прием, както е
случаят с вашата страна. Без конституция
цялата отговорност остава върху страната
кандидат да направи всичко, така че да
изпълни този критерий и да не
възпрепятства ЕС.
Естония ли е идеалният модел за прехода?
- Естония
е успешна по три причини и може да служи
за пример на България. Първо, тя направи
радикална крачка, като изолира всички
комунистически функционери от властта.
Естония много бързо консолидира
вътрешната си политика, като гарантира
политически и партиен плурализъм,
либерализира икономиката по учебниците
на класическите теоретици. Естонските
правителства създадоха традиция да се
ориентират по модели, които са
функционални и дават резултат, да се
сдобиват с международни партньори, които
да ги подкрепят. Естония не търсеше кой
да я носи, а кой да я подпомага да
развие собствена държавност, икономика и
обществено-политическа система. Естония
разви най-добрия модел - суверенна,
просперираща правова държава с
либерализиран пазар и равноправен
международен партньор.
Либерализирането на пазара и
изграждането на правова държава е
необходимост и единствен шанс за
България. Естония може да послужи за
пример: страната е сред 10-те в света с
призови пазарни икономики (7 място).
България е много назад (64 място) и при
последния сравнителен доклад получи
най-лошите оценки за своята политика и
съдебна система, които затрудняват и
икономическите процеси. Това всъщност са
темите, които търпят критика и в
докладите на ЕС.