|
В първите
няколко века след Светото Рождество Христово Библията
отсъства от световния книжен пазар. Тя се появява в пълния
си вид едва през ХІV-ХV век, с което предизвиква
РЛеформацията и съпътстващите този религиозен процес
конфликти и войни. За последните прикрючения на най-четената
книга в света ни разказват от RFI. |
 |
Специалистката
по история на религиите Соня Фелуз, изследователка във френския
национален център за научни изследвания, е намерила превод на Стария
завет от XV
век. Библията е преведена на повече от 2000 езика. Вечната книга се
продава в над три млн. екземпляра всяка година, което я прави
най-известната книга.
Ръкописът е бил
поръчан през 1422 от един от предците на фамилията д'Алба.
През 70-те
години на XIX
век кралица Олга Гръцка осъзнава, че народът познава слабо Библията
и решава да поръча нов превод на Светото писание на по-достъпен
език.
Архиепископът на Атина
се съгласява да й помогне в начинанието, но когато идва моментът за
официалното съгласие Олга получава отказ.
След втори неуспешен
опит през 1900 тя решава да публикува на свои разноски ограничено
издание. Ежедневникът "Акрополис" й подава ръка и публикува
Евангелието от Матея на съвременен гръцки.
Студентите по
богословие обаче подкрепяни от Църквата се възпротивяват и
организират погром в редакцията на вестника. По време на протестите
загиват 8 души, а правителството подава оставка.
Едва през 1924 става
възможно Библията да бъде преведена на съвременен гръцки език.
Колкото и странно да е, обикновените гърци получават достъп до
Библията през 1905 г. благодарение на Свидетелите на Йехова, а не на
Православната Църква.
През
цялата си история Католическата църква никога не е гледала с добро
око на прякото четене на Библията от вярващите.
Това е и един от
поводите за разногласията с реформаторите от
XVI век След Втория Ватикански събор
през 60-те години на XX
век нещата започват да се променят.
Сега Ватикана предлага
на своята интернет страница Библията на различни езици.
Трябва да се отбележи
обаче, че за Католическата църква, противно на лутеранските
схващания, Библията не е единственият източник на откровението за
християнската вяра.
За католиците от
изключителна важност са и съвкупността от догми и традиции, които
позволяват на вярващите да останат в правата вяра.
Интерпретацията на
Светото писание принадлежи единствено на папата и на висшия клир.
Много
преди да бъде преведена на български език Библията, първият превод
на Книгата на книгите се е появил на днешната българска територия на
готски.
Това голямо културно
събитие в европейската история се популяризира от проф. Емилия
Стайчева, която като германист отбелязва, че преводът на Библията от
Вулфила е направен повече от 1000 години преди този на Лутер е и
първия литературен паметник на германската култура.
Преводът на
готски датира от IV
век и е направен в Никополис ад Иструм край днешното село Никюп,
Великотърновско от вестготския епископ Вулфила (311-383).
От църковните историци
се знае, че Вулфила произхожда от най-старата християнска община на
готите на Черноморското крайбрежие.
Вулфила проповядва 40
години като епископ сред вестготите и тогава е имал възможност да
посвети на превода. С превода на Библията на готски, благодарение на
който християнството се приема и от другите германски племена,
Вулфила създава и готската азбука, а с това и германския литературен
език.
Той използва гръцки и
латински първоизточници за превода. В тази връзка проф. Елдъров и
д-р Росен Милев пишат, че сме "Родина на две азбуки".
Джеймс Мърченд дори
търси връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата. Учените
историци стигат до извода, че като преводач на Библията Вулфила
поема функцията на посредник на различни култури, които по това
време са включени в границите на християнска Византия.
Така
проф. Стефан Младенов е регистрирал редица готски заемки в
българския като кладенец, кръст, хълм, котел.
Историята на
световноизвестната готска Библия е надхвърлила вече хилядолетие и
половина. Най-старият запазен досега препис на създадения в
Никополис ад Иструм превод е направен около сто години по-късно в
Равена, някогашната остготска Северна Италия по заповед на император
Теодорих.
Известният като
Codex аrgenteus
ръкопис е изработен върху императорски пурпурен пергамент със
сребърни букви, а началните букви на всеки нов откъс са златни.
Днес е запазен като
фрагмент, който минава през манастира Верден, после Прага и Холандия
до Университетската библиотека в Упсала, Швеция. |
