Началото на 2006 завари страната ни с правителство с
мандата на ДПС и голяма коалиция,
включваща коалиция
“Коалиция за България”(спечелила 33,98 % и получила
82 мандата), партия “Национално движение Симеон
Втори” ( спечелила 21,83% и получила 53 мандата) и
партия “Движението за права и свободи”(спечелила
14,07% и получила 34 мандата) в парламентарните
избори за 40-то Народно събрание, проведени на
25.06.2005. За първи път в новата история на
България етническа партия, получила 14,07% подкрепа
от българските избиратели, е мандатоносител, което
отново представя страна ни като екзотична и
опровергава твърдението на западноевропейски
политолози, че етническите партии като правило не
достигат до системата на управление на страната.
Това правило е валидно за страните от Западна
Европа, но не и за странното развитие на
посттоталитарните държави от континента. Наистина
партията “Движението за права и свободи”, трета в
ранглистата на парламентарно представените партии,
не разполага с управленски капацитет и управлява
главно с министри, излъчени от БСП и НДСВ. По-лошото
обаче в случая е управлението й в период, когато за
първи път в новата история на България не само
излиза на политическата сцена силно
националистическо течение, но появилата се само два
месеца преди изборите Коалиция “Атака” не само
печели изборите, но се и нарежда като четвърта в
ранглистата на парламентарно представените партии с
8,93%, като получава 21 мандата в парламента. Така
гласуваха българските избиратели, отвратени от
корупцията във високите етажи на властта.
Националистическата тенденция е съпровождаща
демократизацията на страните от Източна Европа след
рухването на социализма. Тя не е типична само за
нашата страна. Развитието на национализма като
засилваща се политическа тенденция ще съпътства
политическия живот в България и след
присъединяването й към Европейския съюз. Още повече,
че самото присъединяване ще бъде съпроводено с
усвояването и спазването на нови правила, непознати
за по-голямата част от населението на страната, а
непознатото поражда негативизъм.
Подпомагащ този негативен политически процес е
провалът на Комуникационната стратегия на
правителството в периода 2002-2005, координатор на
която е Министерството на външните работи на
Република България. Това е и големият провал на г-н
Соломон Паси като министър на външните работи в
периода. Незапочването на Национална информационна
кампания за Евросъюза за осведомяване на
населението, изхарчените 20 милиона лева в посочения
период уж за комуникационни цели, пълната финансова
непрозрачност и неотчетност, особено през 2004 и
2005 при напреднал европрисъединителен политически
процес и подписан на 25-04-2005 в Люксембург Договор
за присъединяването на Република България към
Европейския съюз, очертават част от насоките на
сгрешения български политически избор.
Политическа социално-либерална конфигурация в
Парламента на България едва ли ще срещне одобрението
на Брюксел, но тя е приета като воля на българския
избирател в демократично проведени парламентарни
избори. Слаба светлинка в иначе тъмния тунел внася
историческото развитие и смяната на поколението
политици. В днешното българско правителство има и
представители на по-младите поколения политици,
отворени към Европа и света, съобразяващи се със
съвременното историческо развитие, което дава
простор на високите технологии и модерната
икономика, намерили израз в Лисабонската стратегия
на ЕС и изграждането на е-Европа като план до 2010.
Втората българска промяна през
1996-1997
На този фон ми се иска да припомня атмосферата от
времето на Втората българска промяна през 1997, да
поднеса щрихи от драматичния български Януари ’97,
когато по думите на политоложката, студентка по това
време, Люба Батенбергска “обществото не се вписваше
в духа на времето”. Януарският протест беше само
кулминацията на Втората българска Промяна, започнала
през март 1996 и завършила с парламентарните избори
на 19.04.1997 На 3-ти и 4 февруари бяха барикадите в
София и страната. С победата на Обединените
демократични сили в парламентарните избори и избора
на нов Министерски съвет на 21 май започна
нормализацията на страната, трудовият делник, новото
начало на България. Страх, досада, отрицание,
нетърпение, радост от победата в пъстър калейдоскоп
събираха емоциите на България през този исторически
Януари 1997.
Защо
този период е особено важен в най-новата ни история?
Вече за никого не е тайна, че събитията в края на
1989, които доведоха до рухването на социализма в
Източна Европа, бяха инициирани и до голяма степен
проведени от гражданите на ГДР, чиито протести през
есента на 1989 предизвикаха тази грандиозна
политическа и социална промяна, която намери
формален израз и в рухването на Берлинската стена и
премахването на студената война, разделила между
впрочем Европа на две цивилизации. Психологическото
заразяване обхвана и другите бивши социалистически
страни от Източна Европа.
Илюстрациите са
от документален материал, лично събиран по време на
събитията. Той включва лозунги, надписи,
скандирания, възгласи, песни.
Кои бяха стимулаторите на
обществената активност по
време на Януарския мирен протест?
Ще се спра съвсем накратко на
факторите, като ги илюстрирам с документален
материал от протестите:
·
Поколение.
Той се
открива както в употребата на жаргонни думи в
групата на студентите – Сваляме гаджета и… власт,
така и в дистанцирането от останалите социални групи
– Умоляват се всички, строили комунизма, да
дойдатсега да го бутнат,а също така и в суровото
предупреждение – Революция в главата.
·
Хронология на
събитието:
Макар че нападки срещу БСП не
липсваха на първото шествие на ОДС на 3-ти януари,
по личните ми наблюдения, дори пред централата на
БСП на “Позитано” 20 емоцията още не показваше
ожесточеност. След коледните и новогодишните
празници хората по-скоро с интерес и присмех гледаха
кордона полицаи, охраняващи сградата. Не беше теке
обаче след побоя над мирно протестиращите в нощта на
10-11 януари и естествено на митинга на ОДС се
появиха лозунги против насилието: И преди, и сега
БКП и БСП са биячи; Никога вече “Сполука”
(Думата
СПОЛУКА е ключова за кампанията на БСП през 1990).
·
Професия:Факторът
се открива в протестите на различните социални групи
– учителите – Зле, по-зле, най-зле – учител;
бъдещите журналисти – Журналисти от СУ срещу
цензурата; бъдещите строители – Не искаме да рушим,
искаме да строим. ВИАС; Дайте ни шанс да строим в
България. ВИАС.
·
Бедност:
Ще посоча
констатациите: Хляб
>
Жан; Стачкуваме, за да не гладуват децата ни; Да
спасим България от глада и цинизма на насилието.
·
Настояще и бъдеще на
България:
Той се открива в лозунги, чертаещи
следната картина: съдебна отговорност за
националната катастрофа – Виновниците за
националната катастрофа – на съд; промяна на
съществуващата социална и политическа система –
Промяна, друг изход няма. ВИАС; осъществяване на
промяната по законодателен път – ХТМУ. Те ни биха с
палки, ние ще ги бием на избори.
Януари
1997 действително беше месец на разкрепостения дух,
на бликналата социална енергия на българите, месец,
в който те се разделиха със страха, трупан
десетилетия
И ще завърша с думи на студентите политолози и
социолози от СУ, обединени неформално в Безсрочния
Студентски Протест или кратко – БСП:“Трябва да се
промени отношението на българина към властта – както
на българина-управник, така и на
българина-управляван. Управникът трябва непрекъснато
да усеща, че го следят – но не от Държавна сигурност
или от вътрешнопартийна комисия по оцапания морал.
Всеки управник трябва да е следен от нашето активно
подозрение, че не се съобразява с нас. За да бъде
принуден да се съобразява с нас – и с вас, защото
без нашето доверие и подкрепа той е никой. Още
по-страшно (за него)
– политически пътник!“ И призива им: „Победа или
по-беда! От нас зависи!“
Колко съвременно звучат думите им, изречени под
напора на събитията от 1997.
Какъв е днешният дневен ред на България?
-
По членството на
България в ЕС.
В момента кипи неистово темпо на
работа по изпълнение на Мониторинговия доклад на
Европейската комисия от 25-10-2005. Типично в
български стил всичко се върши в последния момент –
прибързано, необмислено и в крайна сметка
некачествено, тъй като новите закони, които в
момента се приемат от Парламента със стахановски
ентусиазъм, не се синхронизират с останалото
законодателство. На 03-02-2006 започна в Парламента
и дебатът за приемане на промени в Конституцията на
Република България на първо четене. Вече е натрупан
огромен дефицит като време за изпълнение, тъй като
Вторият мониторингов доклад на Европейската комисия
е през месец май. Остават само три месеца за работа.
Изоставането е на няколко български правителства.
Двумесечното бездействие или по-скоро работата на
празен ход на Парламента през лятото на 2005 влоши
още повече положението с наложителните промени в
законодателната база, изисквани от ЕС. Има и един
малък детайл, който постоянно се пренебрегва от
българската страна. Европейската комисия иска не
само закони. Тя иска да види функционирането на тези
закони. Не само текст на хартия, а закони в действие
за подобряване на политическия климат в страната.
-
По обединяването на
десницата.
Резултатите от последните парламентарни избори
показаха единствения път, който трябва да следва
десницата, ако партиите й искат да съществуват в
политическото пространство на страната. Защото
граждански формирования като “Солидарност” в Полша
или “Нов форум” в бившата ГДР през 1989 отдавна вече
са история. Той, пътят, се заключава в една
единствена ключова дума – ОБЕДИНЕНИЕ. Коалиция
вдясно на всички партии с дясна ориентация, за да не
се повтори позора от 2005. И още нещо от
изключителна важност. Непрекъснато обучение на
управленските кадри. Именно обучението трябва да
стане основна стратегия на обединената десница.
Тя трябва да разполага с подготвени специалисти,
които да заемат съответните места в изпълнителната
власт при спечелени парламентарни избори. Работата
трябва да започне днес, сега, а не да се върви след
събитията. Впрочем този недостатък е съпътстващо
явление на демократичния процес у нас и се отнася за
всички партии и коалиции, управлявали страната след
1989. Недостигът на административен капацитет удължи
агонията на прехода в България.
Функционирането на демократичния
избор на страната ни от 1989 изисква силна левица и
силна десница в политическото пространство.
За да не
се търсят погрешни “спасителни избори” на етническа
основа или нарастваш национализъм, който при
определени исторически условия може да бъде и
непредсказуем като действие.
Защото избраното правителство в резултат на
парламентарните избори през 2005 показа именно
подменения вод на избирателите – правителство с
мандата на етническата партия ДПС с 14,07 % подкрепа
от българския избирател. Ще спомена само два
факта от работата на членове на ДПС. Лидерът на
партията г-н Ахмед Доган не се появява дори в
Парламента, където е задължен като депутат да
участва в гласуването на законите. Председателят на
парламентарната Комисия по образованието и науката
не дава ход на обсъждане в Комисията за промяна в
законодателството на научните степени и научните
звания, макар че още през есента на 2005
законопроектът на учени “Закон за научните звания и
научната и образователната степен доктор” е внесен
като петиция на български учени чрез Комисията по
жалбите и петициите на гражданите. Ориенталски
мързел, ново турско робство или дискриминация на
българските учени представя поведението на г-н
Местан? Нарушена е не само Конституцията на
Република България. Нарушен е и чл. 14 “Забрана на
дискриминацията” от “Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи”, която
той като юрист очевидно не познава.
От 1992. България е член на Съвета на
Европа. Да не говорим за Болонската декларация,
подписана и от България през 1999, за Лисабонската
стратегия или други документи на ЕС.
- -
- - - -
*
В доклада
са използвани материали от книгите:
·
От лумпена до
гражданина (ред. Л.Йорданова), София, Буллекс, 1997,
·
БСП с/у БСП (В тази
книга са събрани факсовете, които приятелският кръг
БСП (Безсрочен студентски протест) и БГА (Безсрочна
гражданска активност) - както по-късно се преименува
БСП – изпращаше през януари, февруари та чак до
април 1997 до различни мутации на Властта), София,
1997,
·
Neues Forum Leipzig. Jetzt oder nie –
Demokratie! Leipziger Herbst’89.
Forum Verlag. Leipzig, 1989. |