|
|
Уважаеми Сергей
Дмитриевич,
Обръщам
се към Вас като към върховния разпоредител с държавното
имущество в Република България. Аз съм пълнолетен, пълноправен и
не осъждан гражданин на същата тази република. Като такъв и аз
искам да закупя държавна земя в землището на кв. Бояна, София,
на цена от 17 (седемнадесет) лева за квадратен метър.
Основание да искам
това ми дава продажбата на 300 декара подобна земя, заедно с
намиращият се на нея Киноцентър, срещу същата тази цена на
фирма “Ню имидж”, извършена тези дни от Вашето правителство.
Ако не разполагате
с повече налична земя в тази част на града, бих се задоволил и с
друг участък около и над околовръстния път, стига разликата
между продажната и пазарната цени да е в същото съотношение като
при сделката с въпросната фирма. Тъй като съгласно чл.6, ал.2 от
конституцията всички граждани на страната са равнопоставени,
включително и в икономическо отношение, нямате никакво основание
да ми откажете, след като не сте отказали същото на собственика
на "Ню имидж".
Веднага ще Ви кажа
какво ще направя с така придобитата земя: същото, което ще
направи и собственика на Киноцентъра. Ще я продам по
действителната й цена. От един декар ще гушна 150-200 хиляди. От
пет декара – милион. С тези пари ще осигуря старините си. През
дългите зимни вечери, когато стоя край огнището, ще си спомням
за Вас с добро и всяка година на рожденият Ви ден ще моля Господ
да Ви дари с дълг живот и щастие.
Каква по-голяма
награда за един социалдемократ от това!?
Може да ми
възразите, че тази зделка*
е
подготвена от предишното правителство и Вие само я финализирате.
Че това си е далавера на Симеон и деликатните коалиционни
взаимоотношения не позволяват да му се бъркате. Много добре
разбирам Вашите притеснения. Известно ми е, че основният принцип
на тристранната**
ви коалиция гласи: “не надничай в паницата на коалиционния си
партньор, за да не надникнат и в твоята”. Ако го разсърдите, ще
вземе да я напусне. А е трепетно преживяване да остане човек сам
с Доган в една и съща стая, камо ли в една и съща коалиция.
Особено когато няма парламентарно мнозинство.
Но отговорността
за продажбата носите Вие. И каква стана тя? Комисионната за
Сакса, отговорността за Вас.
За това аз съм
съгласен да поговорим за Вашия дял от сумата. Ако ли пък честта
Ви не позволява това или стоите над тези неща, готов съм да
изразходвам въпросната сума за социални цели. Това е също едно
чудесно решение в интерес на цялото общество. Апелирам към
Вашето социално чувство.
|
“...направиха дървени нашийници за тримата, така, че
тиловете на окованите в тях почти се допираха, а
лицата им гледаха на различни страни. След това ги
поставиха на количка, приковаха ги към нея, на шиите
им поставиха нашийниците, а телата им бяха скрити в
нещо като кутия от дърво и гипс, над която се
подаваше само триликата глава. Кутията имаше формата
на седящо куче, стените й бяха обвити и облепени с
кучешки кожи, докато всичко това не прие вида на
фантастично и същото време реално гигантско триглаво
куче.
“Триглавият адски пес” пропътува цялата
страна...Огромни тълпи вървяха зад количката, това
беше невероятно забавление, много хора смятаха, че
им е малко да видят триглавия веднъж, и го следваха
в съседното селище.
Дълги
часове, почти по цели дни киснеха тези трима в
своята уродлива и смешна обвивка от дърво и гипс,
оковани един за друг. Ако отпуснеха изпружените си
глави, нашийниците се впиваха в шиите им. Въжетата,
веригите и обкова от дъски и гипс ги правеха
неподвижни и болезнено опъваха назад главата, шията
и плещите...Сега те бяха свързани по-тясно от всичко
на света, в постоянен допир, дотолкова слети, че
всеки от тях с потрес усещаше естествените
отделяния на останалите, и те вече не се
понасяха...”
Лион Фойхтвангер, "Лъженерон” |
Какво става
по-нататък с тримата оставям да разберете сами.
“Малка е
вероятността това да ни се случи” – ще си каже всеки от вас за
утешение.
Е, аз не губя
надежда. Това, което се случи на Садам беше още по-невероятно,
но се случи.
Оставам
винаги Ваш, със социален поздрав:
Веселин
Кандимиров
- - - - - -
* Знам,
че се пише със “с”, но не искам да понижавам самочувствието на
министъра на културата в случай, че разгледате това писмо на
заседание на правителството.
** Колчем
ви видя тримата коалиционни партньори заедно, изпитвам странното
чувство за нещо познато, нещо като “дежа вю”. Или пък нещо,
което предстои да видим. Тези дни разбрах откъде идва то: |
