Отиде си един човек,
чиито инстинкт към свободата никой не е преклонил през
десетилетията. Смяташе се за щастливец и късметлия. Защото
не му омръзна да се радва на подробностите от живота.
Оглеждаше се наоколо с ирония и усмивка.
Такъв го помним до последните
му дни от кафенето в двора на къщата-музей на Народния поет
Иван Вазов - брат на прадядо му ген. Георги Вазов, героят от
Одрин. Талантливият кинаджия освен това бе син на първият
български филмов режисьор Александър Вазов.
Искаше му се много да направи
един филм за любовта. За него това
човешко чувство бе най-висшето божество. Не осъществи
мечтата на живота си.
Отиде си.
Усмихна се за последен път и на оная с косата, помаха с ръка
на приятелите и потъна в миналото.
Сбогом, Януш!
Приятели от клуб "Под игото" в двора на
къщата-музей на Народния поет
Поклонението ще се
състои утре, 3 февруари, петък, в черквата "Св.
Седмочисленици" на софийската улица "Граф Игнатиев"
от 12:30 часа. |
|
|