01-02-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

1 февруари 2005 18:35

Адвокатът на държавата не бива да е в Съдебната палата

Петко Бочаров, отпечатано в "Кеш"

 

Ей Богу, недоумявам какво мислят тези наши народни представители. Хайде, ако да речем на един артист, лекар или инженер устройството на съдебната система може да не му е съвсем ясно, но нали в тая пленарна зала е пълно с юристи. При това професори, доценти, все преподаватели, адвокати. Ами, че те би трябвало до един да скочат и да се развикат “хей, колеги, не може така”! Ами пък нали има Висш съдебен съвет. Нали президентът (да приемем, че и той като историк не ги разбира много-много тия работи) си има правни съветници. Защо и техните гласове не се чуват, че така не може. Мистерия ли? Нищо подобно, българска работа!

Не може държавното обвинение, наречено прокуратура, да е в състава на съдебната власт.

Просто не може. О да, можело е при бащицата на народите да има палач на име Вишински, който да командва съдиите какви присъди да издават. Можело е при Хитлер и Химлер, може и сега при “любимия ръководител” от Северна Корея другаря Ким Чен Ир, може и при г-н Кадафи, където всичко е наопаки. Но в държава с претенциите да е демократична и с пазарна икономика подобно нещо е недопустимо.

Макар да е дълг на професионалистите в редиците на управлението да обяснят на средностатистическия българин защо е недопустимо, при рибешкото им мълчание ще се опитам да го направя аз.

Какво, като институция, представлява прокуратурата в една демократична държава? Какво представлява наказателният съдебен процес? Какво значи досъдебно производство?

Прокурорът е адвокат на държавата. Само толкова и нищо повече.

Главният прокурор е главен адвокат на държавата. Той оглавява адвокатската кантора на държавата, в която работят определен брой подчинени му в йерархията на кантората адвокати на държавата. Като такива, служебно задължение на всичките тези адвокати на държавата е да противодействат на престъпността, като пращат на съд извършителите на доказани престъпления и в съдебната зала, от името на държавата, да поддържат обвинението. Как пращат на съд? Като преценяват резултата от работата на следствените органи, т.е. на полицаи и следователи, от гледна точка на събраните от тях доказателства. Разбира се, и те участват в това “досъдебно производство” в качеството си на по-висш държавен орган. Как поддържат обвинението? Ако преценят, че със събраните данни могат да защитят успешно обвинителната си кауза, написват обвинителния акт и го внасят в съда. Сиреч работа на изпълнителната власт е да лови престъпниците и да докаже вината им в съда. Оттам нататък съдебният процес протича въз основата на един железно бетониран принцип:

равнопоставеност на обвинение и защита при арбитърската роля на съда.

С една дума адвокатът на защитата (който е частно лице) и адвокатът на държавата (т.е. прокурорът, който е на заплата) се изправят пред съдията (т.е. реферът, който също е на заплата, но от независимата съдебна власт) и използват всичките си професионални умения, ерудиция, красноречие и пр., за да спечелят състезанието. В едни страни пледират пред жури от съдебни заседатели, които решават въпроса за виновността само с “да” или “не”, а размера на наказанието определя съдията; в други няма жури и двамата пледират пред съдията, който решава и вината, и наказанието.

Как може да има равнопоставеност между обвинение и защита, ако прокурорът е част от съдебната система? Ако е пак “магистрат”, само че обвинител? Ако в качеството си на такъв той пледира своята кауза пред съда,

значи пледира пред самия себе си!

Е, как е възможно юристите в демократична България да толерират един толкова недопустим конфликт на интереси! Явно обаче е възможно и обяснението се налага от само себе си. Толерират го, защото едни от юристите са учили наказателно право според критериите на Вишински и точно те, на които нежно им викат консерватори, все още държат важни лостове в ръцете си и с нокти и зъби се борят срещу всякаква радикална реформа на съдебната власт, която би сложила нещата на местата им.

Такава очевидно е истината, но няма кой да я признае. Прибавете и ограниченията, изразени в срокове и проценти, които се отнасят до анахронизма Велико народно събрание, затапващи всеки опит да се осъвремени структурата на трите демократични власти чрез изменения и допълнения в конституцията (изготвена, разбира се, под доминиращия през 1991. комунистически мироглед) и ще ви стане ясно къде сме. Когато комунистите чуят за промени в досегашната или за съвсем нова конституция, сякаш им се бърка в очите. Но с кърпеж на основния закон, каквото се опитват сега да направят, нищо няма да се получи. Колкото с кърпежа на дупките се оправиха пътищата.

Текстът е отпечатан и в "Про и Анти"

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо