Страсбург е град, който се ражда на границата между
два свята
-
този на агресивната римска цивилизация и на
германските племена, които по-късно ще обединят в
Свещена римска империя земите на Централна Европа. И
това е емблематично за цялото му съществуване.
Неповторима смесица от различни култури, той дълго
брани самостоятелността си и е една от първите
територии, прегърнали горещо идеите на Реформацията,
в търсене на собствена индивидуалност и исторически
път. Намира ги едва в наши дни.
От 1949 Страсбург е обявен за столица на Обединена
Европа.
В града се озоваваме една октомврийска сутрин,
когато мисълта за топло местенце и димящо черно кафе
се оказва много по-силна от изкусителната близост до
институциите на Европейския парламент или на стария
търговски
Stratiburgum.
Все още сме твърде далеч от историческия център и
верни на поговорката “с питане и в Цариград се
стига”, търсим посока в неголемия, но модерен град.
Скоро я намираме. Приветлива сладкарничка, подредена
с френска изисканост ни посреща със смесица от
изкусителни ухания. Заговарят ни на френски, после
на перфектен немски и накрая ни упътват услужливо на
английски към т.нар. парк “Оранжерия”.
Когато в 1949 част от страните в Западна Европа
решават да търсят общ път в мирното си развитие, те
полагат основите на единна международна организация.
Изборът за нейна щаб-квартира
пада върху Страсбург. Полиетническият град има
средищно положение и в известен смисъл е с
наднационален статут. Бързо се сдобива с една
съвременна атракция - седалище на европейския
парламент. Една след друга, в рамките на красивия
парк, се появяват сградите предназначени за Съвета
на Европа - Двореца за правата на човека, Двореца на
Европа и Парламентарната асамблея.
Паркираме до ресторантче, което някак се губи сред
околните внушителни сгради и декоративни водни
пространства. Особено “виждане” за съдбата на Жана
Д`арк – футуристична статуя от черен метал,
е поставена пред него. Така се и нарича
ресторантчето в Парка на Европа “Жана Д`арк” -
първият намек, които ни връща към факта, че
Страсбург всъщност е част от историята на Франция.
Прекалено модерната му и уникална визия и ритъм,
симбиозата на различни култури в изразната
стилистика, особената му мисия, отдавна са
надмогнали националните рамки.
Европейският парламент
Въпреки промените, парк “Оранжерия” остава едно от
любимите места за спорт и отдих на местните. А за
посетителите на града им – обект, включен в
туристическите маршрути. Едно от най-красивите места
в него е архитектурния декор на Парламентарната
асамблея - огромно прозрачно
Творение от метал и стъкло, “плуващо” сред водите
на езеро. Идеите за европейската култура, история и
съвремие, обединени от идеята за демокрация в
действие са претворени в “неравновесните“ й форми.
Без да нарушава природната хармония на парка,
сградата се вписва в него и го отразява в стъклената
си фасада. Демонстрира се внимание и толерантност не
само към околната среда, но в по-широк смисъл и към
обкръжаващите ни човешки общности. А вратите й са
винаги отворени за посещения и в големия й
елипсовиден двор всеки е добре дошъл. Идеята е
прозрачност в действията на парламентаристите и
желание такива да са отношенията между европейските
народи.
Широките и прави улици с монументални обществени
здания и модерния столичен ритъм сякаш изведнъж
отстъпват, когато стигаме до островчето в центъра на
града. Това е живописното сърце на днешен Страсбург.
Мястото, където река Ил раздвоява течението си, за
да обходи парче земя и отново се събира при първия
мост прехвърлен над нея. Много от по-модерните
квартали също са прорязани от каналите на реката и
едно от удоволствията тук е разходка с регулярните
хидробуси. Неизбежно изниква аналогия с Венеция, но
тук липсва маниерната и богата украса по сградите и
увличаща суматоха на южняците. Ключовите думи са
Хладна премереност и ненатрапчив ред.
Дори трамваите се движат по релсите си, умело
замаскирани като тревни площи.
Пресичаш реката и вече си в друго място и... друго
време. Тук е самобитният Страсбург, запазил в
най-голяма степен традициите и характера си на преди
всичко религиозен и търговски център. Островърхи
покриви с многобройни капандури се издигат над
четири-пет етажни сгради опасани с външни греди. На
места етажите са силно надвиснали един над друг, а
къщите богато изписани и резбовани. Почти всяка една
от тях била място за търговия или занаятчийско
ателие. И до днес може да се посети една от
най-старите работещи аптеки в Европа – тази на
фармацевта Шпилман, където често идвал Гьоте или
средновековните цехове за обработка на кожи и мляко.
Названията на улиците, на площадите, многобройните
страноприемници и Търговската палата строена още в
ХVІ век, също са знак за предприемчивия търговски
живот, който е кипял тук. Неслучайно именно в
Страсбург Йохан Гутенберг намира благодатна почва и
изпробва за първи път своето знаменито изобретение
променило развитието на човечеството – печатната
преса.
Някак неусетно излизаме на площада с катедралата
Нотр Дам, чиято островърха кула ни „водеше” през
цялото време. Туристическа суматоха цари пред нея и
сувенирните магазинчета са пълни с желаещи да
отнесат частица от града със себе си. Наричат я
Големият розов ангел на Страсбург
– един от шедьоврите на средноевропейското
готическо изкуство. Техническите нововъведения по
времето, когато е строена, позволяват височината на
сградата да достигне почти 50 м. – размерите на
съвременно 17-етажно здание. Попаднал в такъв храм
вярващия получава много реално усещане за издигането
си към бога. А ние попадаме на разкошна неделна
служба влизайки вътре. Великолепните витражи,
разказващи в игра от светлини светската и божествена
история, внушителния орган с дантелена дърворезба,
астрономическия часовник – дело на ренесансовата
мисъл и стълбът на ангелите, създаден от грациозни
библейски фигури, са красиво допълнение към
въздействието, което оказва катедралата.
Вън ни посреща аромат на печени кестени и някак
особен уют витаещ из уличките на стария град и
топлите кафетерии. Чувстваш се добре приет, защото
Страсбург е отворен към всичко ново и различно. И
обогатен от докосването до тънката граница между
съхранената индивидуалност и толерантността към
другия, които градът ти показва на всяка крачка.
Още Инфо
Страсбург е административен център на
областта Елзас в североизточна Франция.
Възниква като независимо херцогство, но
самостоятелността му трае кратко.
Апетитите на Свещената римска империя и
на френската корона към тази гранична
област превръщат Елзас в арена на
периодични стълкновения, в резултат от
които се ражда една дуалистична общност.
Въпреки, че Версайския мир я включва
окончателно в границите на Франция тя
остава по-различна и до днес.
Областта Елзас обхваща част от долината
на река Рейн, заобиколена с хълмисти
земи от юг и запад. По важните градове
са Мюлуз, Колмар, Хагенау.
Това е самобитен край, силно религиозен,
привързан към традициите и разговорния
си диалект, към кухнята си. От
незапомнени времена производството на
вино и образът на щъркела са
емблематични за областта. „Пътят на
виното” в планината Вогезе е един добър
маршрут за самостоятелна екскурзия, а
изкушените могат да избират питие
измежду многото качествени сортове
грозде тук – Ризлинг, Токай,
Гевюрцтраминер, Бяло и Червено пино.
Екомузеят на Елзас е друг начин да се
запознаеш с областта. Това е разходка
във времето и пространството,
възстановка, която потапя посетителя в
идиличната селска атмосфера на едно
отминало време. Традиционните празници,
занаяти, бит и строителство са
пресъздадени атрактивно и въздействащо.
Музея на железопътния транспорт и този
на автомобилите в Мюлуз, резерватите за
щъркели и екзотични видове пеперуди,
долината Мюнстер славеща се с
производството на сирена, замъка О`Кьонингсбург,
Планината Света Одилия, са само част от
местата в Елзас, които си струва да се
посетят. |
|