Европейският съюз, както и българският данъкоплатец вече пръснаха няколко милиона евро за комуникационни стратегии за въодушевяването на българина от съюза и да го накара да се почувства там у дома. Ето им и една стратегия без пари.

Европейският съюз като партизанска борба

Българският политик не прави изключение в неспособността си да представи смислено Европейския съюз на своите граждани. Из цяла Европа политици и бюрократи са объркани и не знаят какво да кажат, как да го кажат и дали не е най-добре да си мълчат. Австрия например в навечерието на поемането на президентството на ЕС заля страната с порноплакати с лицето на английската кралица, Жак Ширак и Джордж Буш. Друг пък плакат показваше полугола разкрачена жена, на гащите на която, точно между краката, бяха изрисувани европейските звездички. Австрийският данъкоплатец се изръси 1 милион евро за тази правителствена ексцентричност.

България има по-различен проблем от австрийските нудистки фантазии. У нас идеята за ЕС следва сюжета на партизанската борба. Казват ти, че ще ти ограбят мандрата (или ще я затворят, защото не отговаря на хигиенните изисквания на ЕС), но грабежът е в името на свободата. Когато дойде свободата - ще ти се отблагодарят. С този комуникационен подход не бива да се учудваме, че мандраджията не изглежда много ентусиазиран. Той иска мандрата му да работи, сиренето му да се продава, децата му да се изучат, а той да иде на курорт в Гърция.

Европейският съюз като роднинска мандра

Мандраджийският подход е богат. Политиците представят Европейския съюз и като семейна мандра, от която ще потекат бохчи със сирене и кашкавал. Без пари. Един вид колетни пратки за бедните роднини. За да получат своите колети, роднините трябва да носят бели ризи, да не се напиват, да метат бедния си дом и да разкарат танцуващите мечки и другите цигании. Те трябва да окачат портретите на богатите роднини, да вдигат наздравици за тях и да ги ругаят само шепнешком и при затворени врати.

Европейският съюз като обществена каца с мед

Другият образ, който евроактивистите обичат да прожектират върху варосаната стена на българина, е ЕС като каца мед, в която човек може да бърка, а после да си оближе пръстите. Някой гребат с пълни шепи, други - ДПС например - дори са се специализирали в това да вардят кацата. И така България, с цялото си етническо многообразие бърка - лиже, бърка - лиже, а кацата все стои пълна. Цялата работа е - разбира българинът - да си по-близо до кацата. Няма значение какво правиш, ако си близо, все ще се омърляш, а после ще може да си оближеш пръстите.

ЕС като нефтено находище

ЕС често се представя и като нефтено находище. Един вид полезно изкопаемо, което не го копаеш, ами то само си излиза изпод земята и те залива. Ти само трябва да го продаваш и животът ти разцъфтява. Освен погрешен този поглед е и порочен. Страните с големи нефтени ресурси рядко се славят с демократично управление или дори с развита икономика. Една от причините е централизацията на нефтената експлоатация, политическите интереси и потискането на предприемчивостта. Европа лесно може да бъде видяна като централизиращ механизъм, който спъва предприемача.

Обобщение на съществуващите стратегии

Съществуващите комуникационни стратегии си имат своите основание. Те не лъжат, като представят ЕС като санкционираща и компенсираща институция. Тази представа е не само едностранчива, но тя събужда и андрешковото у българина и му казват, че той трябва да е нащрек, за да не изпусне далаверата, но в същото време трябва и да се преструва на съвестен и загрижен евротаксиджия, на когото и през ум не би му минало да завлече евробирника. Докато не наближат блатото.

Евросъюзът не като каца

Ако се откажем напълно от виденията за това, че от ЕС ще потекат блага, ако просто зачеркнем всички образи на Брюксел като мощно субсидиращ механизъм, ще видим, че все пак от ЕС остава нещо. Именно това нещо е ценно. Какво е то?

Евросъюзът като пазар

Представете си Женския пазар в София. Не всеки ходи на него, но всеки, който иска богат избор, пресни зеленчуци, ниски цени, се вдига и отива там. Всеки, който има много зеле или марули, също отива там. Плаща си за щанд, излага, продава. Това е голямото предимство на Евросъюза. Всеки, който прави нещо, ще може да се качи на каруцата си и да отиде на пазара да го предлага. Включително и собствената си работна сила. Няма значение, че повечето страни ще запазят някои ограничения за наемане на работна ръка от новите членки. Това да занесеш себе си или продукцията си там дори и сега е реална възможност. Българинът трябва да се възползва от тази възможност с целия хъс на градинар, на когото може да му изгният чушките, ако не го продаде до три дни.

Евросъюзът като училище

Втората кампания на правителството може да бъде насочена към възможностите за обучение, които ЕС ще предложи на българина. Искаш да научиш френски - иди във Франция; италиански - в Италия. Искаш да кандидатсваш в най-добрия университет в Европа - Оксфорд е отворил врати на домашни цени. Искаш да се научиш да готвиш - иди във Франция или Италия (или дори в Англия, където има достатъчно французи и италианци да те научат). Искаш децата ти да изучат немски - покани няколко германци за година-две в училището (те и без това половината са безработни). Искаш да изучиш занаят - иди да чиракуваш в Холандия или в Дания. За да осигури тази възможност на хората, правителството е редно да въведе английски като задължителен предмет за всички, но това е вече друга история. ЕС като училище обаче ще е един от най-привлекателните образи за българина.

ЕС като стадион

Толкова за хляба. Сега за зрелищата. Това трябва да е третия проект. Хората обичат да се забавляват. Повечето го правят по стадионите. Затова е добре да се види в какъв смисъл ЕС може да бъде стадион? В голяма. ЕС е едно шарено състезателно поле. Играй шах с унгарците, ритай футбол с англичаните, пускай се по пистите с австрийците. И не става дума само за спорт - сравнявай си доматите с италианските, аспержите с френските, агнешкото с английското, чорбите с френските. Полето за конкуренция е безкрайно - рай за графици и карикатуристи, за писатели и музиканти, за дизайнери и инженери, за математици и физици, за пещерняци и циркаджии. Човек обича да се надпреварва и да си сравнява нещата. Това е страст, която обладава всяко смислено същество. ЕС е съюз на панаири и изложения, на конференции на филателисти и букинисти, на семинари и турнири, на биеналета и триеналета, на кориди и конни надбягвания. ЕС е един античен стадион с холивудски размах, разнообразие и динамика. Дали си шампион по борба или шах, дали събираш кибритени кутийки или бирени капачки, дали печеш кебапчета или продаваш козя пастърма - там има място за тебе. Да покажеш своето, да видиш чуждото. Когато българинът види ЕС като панаир, лунапарк или селски събор, той няма как да не се запъти натам с огромен ентусиазъм.

И така...

Работещата комуникационна стратегия за ЕС е да представиш ЕС не като някаква бюрократична конспирация или далавера, а като пазар, училище и селски събор. За подобно бъдеще българинът ще запретне ръкави с настървение. И ще засуче мустак. Това ще е бъдеще, в което той няма да се колебае да се хвърли, за което няма да се притеснява и за което няма само да мъдрува пред жена си и невръстните си деца зад притворената порта на Калотина.

За да може обаче българинът да приеме тези послания, той първо ще трябва да си освежи самочувствието и да си даде сметка какво той би могъл да занесе в Европа и как би могъл да продаде България на Съюза. Но за това някой друг път...

* Авторът живее от 1994 г. в Лондон. Работил е като съветник по въпросите на образованието за Европейската комисия, бил е стратегически съветник на ректора на Open University (най-големия британски университет), един от основателите и пръв изпълнителен директор на Нов български университет. Автор е на книгата "Английска България или Швейцария на Балканите".

julianpopov@clara.co.uk