Има една рубрика в
Discovery TV, в която ни
представят разни малки етноси с техните езици и обичаи. Някаква баба
седи на плажа под палмата, да речем, някъде в Полинезия, и ни
разправя как възнамерява да предаде своята етническа култура на
децата и внуците си. Казва ни го на своя невнятен език, който го
разбират има-няма 200-300 души. И този все по-глобализиращ се свят
специално и загрижено разпространява нейното послание до всички
останали баби, мъже, жени, старци и деца по планетата, които гледат
телевизия.
Не се разбира точно къде живее този
етнос, в коя Полинезия или Скандинавия, което вероятно е начин да се
рекламират други предавания. Само че то си е любопитно и крайно
интересно. Но именно Discovery
TV са се сетили да ни съобщят, че уникалният
етнокултурен факт съществува в световното многообразие. За което -
благодарим.
Да си жител на Европата или на
глобалния свят съвсем не значи да загубиш своята етнокултурна
идентичност, както обичат да хленчат някои нашенски "интелектуалци"
на московска хранилка (или верижка - те си знаят). Цивилизованият
Запад полага усилия да запази и документира дори последните останки
от изчезващите вече етнокултурни идентичности.
Защого това е полезно за цялата
глобална етнокултурна мешавица, която щъка из континентите. Тази
медийна очевидност, която произвежда глобализацията, остава загадка
за местните балкански мислители. Май че проблемът си е само техен.
Да си го нищят в локалните медии, без обаче да представляват и да
съдържат по този начин някаква етнокултурна идентичност.
Тъй като в цялата тази работа следва
да има и култура, все пак, ако сме коректни към термина.
Така че да си честитим новата година
като най-различни етноси, с най-различни религии и традиции, шарени,
пъстроцветни и все по-толерантни един към друг.
Защото няма начин да бъдеш
"европейци", българино. Можеш да си само европеец.
Ако го поискаш наистина.
|