|
|
Твърдението, че природата не търпи празно пространство, е
несъстоятелно. Помните ли празните магазини през Лукановата
зима? А празните си портмоненца при Беровата инфлация? Ами
вакуумът, засмукал Симеоновата почтеност във всичко? Или
празната социална същност на президентската дестинация? Да не
споменаваме космическата пустота в главите на някои участници в
биг брадър, която може да се сравни само с онази черна, или
по-точно-червена космическа дупка, погълнала доларчетата от
външния ни дълг в едно със скромните ни спестявания...
С бачкането -
дотук!
Няма
да споменаваме празните пространства в живата, но недосегаема
природа, сред която се разхождат убийци на мафиоти и
мафиобизнесмени, източвачи на банки, застроители на черноморски
брегове и пирински поляни. Няма да споменаваме празното
пространство, заето от ченгополитици, ченгодипломати,
ченгобизнесмени, ченгомедиатори, ченгокултуртрегери. Едно
изключително празно място в българската природа, бих стеснил
малко-в българската фауна, е чалгата. Лично аз по-празно нещо в
природата не съм срещал. И това празно нещо се разширява като
озонова дупка, че и по-страшно. Като Марианска бездна че и
по-дълбоко! Като празна човешка душа. Без Бог, вяра, надежда,
смисъл. Без мисъл. Или с мисълта, че няма празно.
В
една от отминалите наскоро Панорами, Андрей Райчев, с мъчително
усилие, водещо до физическо изтощение у зрителя, успя да ни
ощастливи с последните проблясъци на догонващата понякога
говоренето му мисъл-че бедността вече не е проблем за българите.
Правим си важен извод, че природата на Андрей Райчев също търпи
множество празни места. Празно е там, където захласнати, сити и
щастливи си гукат два милиона гладни пенсионери. Цялото циганско
братство е друга тера инкогнита. Одрипавелият доганов електорат
също. Оказва се, че природата на Андрей Райчев спокойно си живее
с празни пространства. А дали пък населяващите тези празни
пространства не смятат съвършено справедливо ограденият и
населяван от Андрей Райчев рай за празно място в природата?
Политиката и политиците се превърнаха в празно място за така
наречения обикновен човек? Обикновените хора отдавна са празно
място за необикновените ни политици. Докосват се едва-едва по
време на избори, за да излъжат едните ,че обичат другите, а
другите да излъжат едните, че им вярват. След които едните
отиват да си делят своите осем къмто пет към три, а другите-да
им ги избачкат тия осем къмто пет към три и една АЕЦ като бонус.
Ако
погледнем глобално, а как иначе, като нищо ще стигнем до простия
извод, че държавата ни е разделена на две държавици, и всяка от
тях е празно пространство за другата.
В
бедната България бедността не е проблем, защото там
бедността наистина не е проблем. В нея се изкривяват условията,
задраскват се правилата, заобикалят се законите, които биха
попречили създаването на нови и нови празни пространства. Целта
е по ленински проста и по сталински разбираема – пространство,
празно от идеи, от мисъл, образование, вяра, достойнство,
перспектива, надежда, от всичко, което превръща човека в
Индивид.
И
това празно пространство се управлява, контролира и краде по
комунистически красиво някакси. Не са необходими телени огради,
надзиратели и камшици. Достатъчни са мегаломедии всяка сутрин,
биг брадъри по един на сезон, някое кресливо шоу всяка вечер,
сълзополива поща поне веднъж седмично и празните пространства се
раждат, раждат...
Жителите на богатата България не се страхуват от това, че
по някое време пространството на цялата им държава може да се
превърне в празно място. Те и без това нямат никакво намерение
да живеят тук. Ще владеят тази празна от към смисъл и бъдеще
територия докато има какво да се дели в съотношение осем къмто
пет към три или каквото и да е там съотношение. Просто докато
има какво да се дели. И ще отплуват, отлетят, отвозят към
далечни топли и хладни страни, в банките на които отдавна ги
чакат откраднатите от празната и омразна им територия пари.
В
другата България, която населяваме ние, и която е осъдена да
остане тук, бедността е проблем. Хубавото е, че не е единствен.
И наистина не най-страшния. Проблем е бездуховността, липсата на
идея за бъдещето и познание за миналото, липсата на посока, на
Път, на Храм, към който да води този път, липсата на какъвто и
да е градивен контакт между двете държавици. Проблем е наглостта
и алчността, с която нотабилите от първата България разширяват
празните пространства, изпразват мозъците, пълнейки ги с чалга,
простотия и насилие.
Вярвам, че този вестник ще запълва част от празното
пространство. Защото природата наистина не търпи такова. Когато
Разумът си отиде, идва безумието. Когато една шепа бивши
номенклатурчици самообявили се за политически и икономически
елит трескаво си шепнат “Искаме още власт, още пари, още имот,
още, още!..”, има страшно много хора, които искат да прочетат
ОЩЕ една книга, да напишат ОЩЕ една песен или ОЩЕ
един стих, да родят ОЩЕ едно дете, да целунат ОЩЕ
една жена, да видят ОЩЕ веднъж залеза, ОЩЕ веднъж
да се убедят, че има смисъл. ОЩЕ има смисъл…
Апропо, от първи януари сме членове на Европейския съюз. Това
означава само едно:
С
бачкането за други - дотук! Да започнем да работим за себе си!
А
природата наистина не търпи празно пространство. Особено празна
чаша на коледна трапеза. Да не вървим срещу природата!
Наздраве!!! |
