|
Васил Филипов е завършил ВИИ “Карл Маркс” (сега
УНСС) през 1979, специалност “Вътрешна търговия”. Бил е
изпълнителен директор на “Булгаргаз” в периода 1997-98. В
момента е анализатор и консултант на енергийни проекти.
Интервюто е публикувано под заглавие "Енергийната мафия
царува в България" преди месеци.
Г-н
Филипов, как са свързани енергетиката и геополитиката?
-
В нашето съвремие без високо развита енергетика не може да има
нормално съществуване на обществата. Тя е определяща при
взаимоотношенията между държавите и между блоковете по интереси.
|
Енергетиката обаче
се развива с по-бавни темпове от развитието на обществата и
увеличеното потребление.
Затова при
пазарните отношения между държавите се създават условия за
използването на енергетиката като оръжие – като средство за натиск,
за принуда, за изнудване, за рекет. За съжаление ние в България
открай време сме бедни на енергийни ресурси и не съумяхме, а и
нямахме политическа воля и може би средства, за да станем независими
или по-малко зависими от външни доставчици. За съжаление днес нашата
държава, нашата енергетика, се крепи на няколко жалона – на ядрената
енергия, на газа и в по-малка степен на природните ресурси като
вятър и вода. Ние обаче не съумяхме да се сдобием с наши източници
на нефт и газ с каквито разполагаме в шелфа на Черно море, развихме
ядрена енергетика, която що-годе работи добре, но както виждате
става жертва на лобистки кръгове в световния енергиен пазар.
И най-голямата
беда е, че ние сме зависими от една държава. Една държава, която има
някакви ресурси, може би не малки. Но колко са
–никой
незнае. И тази държава иска само с тези ресурси, изнасяйки ги на
пазара, да участва в управлението на света. Тоест иска да
господства.
Лошото за нас е,
че тези ресурси, акцентирам вече върху газа, с помощта на услужливи
наши дейци, се продават на най-високи цени в Европа.. За съжаление
България купува днес газ по най-висока цена в Европа. Ние нямаме
диференцирани цени както в други страни, които са с по-висок
стандарт и разделят цената на газа в зависимост от потреблението, от
предназначението, като източник, като суровина, източник на енергия.
В България ние купуваме на най-висока цена и след това смесваме този
скъп газ с една придобивка на нашето общество отпреди 9-10 години –
газ, който се получава по ниска цена благодарение на една фиксирана
цена от 1998. Този газ се продава на всички потребители на една
средно претеглена цена като държавата пропуска да облагодетелства
населението, да го спаси от ценовия натиск на пазара и предоставя
средно претеглената цена на чужди компании, които работят със
световни цени, произвеждат и продават скъпа продукция. Тоест имаме
едно неблагоразумно прахосване на енергийни продукти. А бих казал и,
че това не е случайно и че то става в услуга, с лобиране на групови
и корпоративни интереси. Не без съответното високо заплащане.
Условията в нашата страна позволяват това нещо. Наблюдаваме едни
свръхбогати министри, политици, политикани и подобни на тях дейци.
Така че
политиката и енергетиката са скачени съдове, те са
неразривно свързани и не могат да съществуват една без
друга. Те са взаимно зависими – който държи енергетиката, в
голяма степен може да дърпа конците на политиката и на
политиканите. Там са най-големите парични потоци и в края на
краищата всичко се движи благодарение на енергийните
ресурси. За съжаление Европа не разполага с кой знае какви
енергийни наличности и в голяма степен тя е зависима от
външни доставки. И сегашните геополитически игри за
завладяване на находища на газ и нефт в Персийския залив, в
Северна Африка и т.н. от някои среди, да речем в Русия,
заплашват нормалното съществуване на Европа като територия и
като единна политико-икономическа система. |
|
Най-популярната алтернатива на
енергийната зависимост |
Споменахте
за съществуването на енергийни лобита, в които участват наши
политици и министри. Кои са те?
-
Благодатното развитие на такива кръгове се получава с издължаването
на Русия към България по Янбургската спогодба, когато тук се
получават едни големи количества, по 3.6 млрд. куб. м. газ в
началото на 90-те години. Този газ, вече платен от държавата, някои
политици наричат “безплатен газ”. Така се създават съсловия, които
започват бясна консумация с реализации на пазари и присвояване на
огромни средства. Така до 1997 почти цялото количество природен газ
по Янбург не е платено. От 22.9 млрд. куб. м. газ може би 17-18
млрд. кубика не са платени, те са откраднати.
От кого?
- Това са групи,
които не можем да ги сбъркаме. Върховен ръководител на тази дейност
беше Андрей Луканов, но поради конфликти в края на кариерата му, с
вече развилата се и добила самоувереност и мощ групировка
“Мултигруп” Луканов падна жертва на газовите си намерения. Той също
имаше намерение да завладее газовия бизнес в България, но падна
жертва. След това се наложи да се “разкара” и тази групировка, която
също имаше намерение да завладява. Но в края на краищата никой не
върна парите. Умишлено предизвиканата инфлация през 1996-1997 заличи
следите на дълговете и над 2 млрд. долара си остават частно
притежание. Държавата се лиши от тях.
Разбира се, има
кръгове, в тоя кръг влиза по онова време още сегашният и тогавашен
министър на енергетиката Румен Овчаров. Не можем да подминем и
ядреното гориво, което също е един голям източник на енергия, на
електроенергия, съответно и на пари. Тези лобита, тези групи са
много ограничени, до тях не се допускат външни хора и енергийната
мафия открай време си съществува и царува тук.
|
Споменавате само представители на левицата като част от
енергийната мафия. Има ли там и хора на десните?
-
Не ги
виждам. Няма. Но аз бих споменал ограбването на “Булгаргаз”
след мен. Спомням си, че бях научил “Кремиковци” да си
плащат потреблението, плащаха си дори и дълговете. След мен
това се спря и фактически до приватизацията си след година
“Кремиковци” не плати и лев. След |
Хората отдавна произвеждат енергия и от морските вълни |
това, доколкото
имам информация, отново не спореше плащането, тоест отклоняаваха се
средства.
Но тук става дума за къси удари и моментно облагодетелстване кеш. Но
завладяване на позиции в енергийната област от така наречените десни
политици няма. То се вижда – повечето обедняха и заминаха, времето
ги измете. Така че енергетиката си остава приоритет на руски
възпитаници и поклонници.
Скандалът
на столичния кмет Бойко Борисов с енергийния министър Румен Овчаров
опит ли е на градоначалника да завземе позиции в енергийната мафия?
- Не. Бойко
Борисов като кмет на София се сблъсква с един реален проблем.
“Топлофикация” също е един стар клиент на “Булгаргаз”, който не
плащаше, беше много затруднена точно по тия механизми за задържане и
отклоняване на пари отпреди. Сега обаче няма откъде. Въпреки че се
въведоха нови аботнатни станции, които рязко свалиха загубите по
топлопредаването, “Топлофикация” непрекъснато настоява за повишаване
на цените. А те имат намаляване на разхода на енергия.
Нашият народ не е
толкова платежоспособен и въпреки всичко събира пари, за да отиде да
се издължи. Но явно механизмите, създадени от преди – да се грабят
пари на едро, се усладиха на някои хора. Това е проблем, който отива
при кмета, хората очакват решение от него. Той не е специалист в тая
област и няма как да се вмъкне в нея, защото грабенето на паричните
потоци на “Топлофикация” си е от време оно, организирано.
Изписването на
реализирана енергия при употребена енергия, мазут и газ, това си е
пак приоритет на тази група, която си е създала механизми за
отклоняване на пари. Не случайно се въведе и такса мощност. В този
хаос от издване на фактури и платежни документи, народът не
забелязва как таксата му се увеличава няколко пъти и му се
начисляват дългове. Просто това е една схема, която продължително
време е служила на една малка група за свръх обогатяване.
Аз пък смея да
твърдя, че общественият натиск трябва да продължи, нужно е кметът да
бъде подкрепен и да се стигне докрай. Кметът работи в интерес на
опоскания софиянец, на ограбения гражданин на София. Не трябва да се
проспива този момент. Трябва евентуално и другите дружества, които
обслужват населението да бъдат проверени, разтърсени и изчистени от
схеми за източване и за ограбване. Традицията за грабене на пари е
отдавна, но днес вече имаме добре работеща схема за източване на
пари.
В същото време има
задлъжняване, фиктивно и надувано, на гражданите към “Топлофикация”
и тормоз над
населението. Но предвид на заигравките, на които сме свидетели, се
очаква, че при евентуално още по-голямо поскъпване на газа,
населението ще бъде изправено пред бедствие. Няма да може да си
плаща само парното, не говорим за друго. Пари няма да има нито за
храна, нито за облекло, нито за ток и вода.
И затова кметът
трябва да бъде подкрепен в този момент, в който истината трябва да
бъде разкрита докрай. Защото няколко човека благоденстват, натрупват
огромни средства и в едни момент може да се изнесат. Както някои от
тази група, която се е впила в “Топлофикация”, вече направиха и сега
живеят в Швейцария. Тук идват само за да се разпишат и да доизмислят
поредната схема за отклоняване на средства. Всичко това е част от
енергийната мафия в България. А като се погледнат дейците й, се
разбира, че конците им за дърпане са в Москва.
Кой стои
зад Валентин Димитров?
- Димитров
раздаваше пари на всички. Като се започне от 1996 насам. Когато го
назначиха, министър беше Румен Овчаров, още тогава се говори за
фирмата “7М”, още от тогава се координираха, опознаха се, припознаха
се и започнаха да работят заедно. Който е минал, все е закачил по
нещо. И обществеността не трябва да спира, напротив, тя трябва да
усили натиска. Ако сега не се направи това, ще се заметат следите,
утре едва ли не може да се получили, че Димитров са го обидили и са
го набедили. Трябва да се стигне до останалите потребители на
средствата, вече собственици на фирми. Така че Димитров е една
дребна запетайка. Тези зад него са по-богати от него.
Кои са те?
- Те ще излязат.
“Топлофикация – София” направи други фирми, това са ръкави, пощенски
кутии, с които са подписвани договори и са източвани пари навън.
Такива като предприятия за рехабилитация, за отдих и др. Вързани са
и са едни и същи хора. Не се допускат външни хора в този кръг. Даже
и сега успяха да прокарат фирми на същия кръг, които да извършат
модернизация на Топлоцентрала-Земляне и на Топлоцентрала-Люлин. И
зад всичко това стои Румен Овчаров. Твърдо. Бил голям специалист
разправят, аз нямам такива впечатления. Специалист по грабежите. Аз
откакто го зная, от 1995, когато го примъкнаха за зам.-председател
на Комитета по енергетика до ден днешен, само с кражби и грабежи в
енергетиката се свързва. Като започнете от АЕЦ “Козлодуй”,
ограбването на НЕК през 1996-1997, “Булгаргаз” и стигаме до
“Топлофикация” днес.
И на него
ли руската мафия дърпа конците?
- Разбира се, той
е руски възпитаник и работи изцяло за руските интереси. Сега тръгнал
да денонсира договора за транзитиране, където руснаците нямали
интерес. А нашият интерес къде е, това не е интересно. Но когато
работиш за интереса на руснаците, 1% ще дойде в твоя джоб. Министър,
който е взимал заплата от “Газпром” сега води преговори с “Газпром”!
Румен Овчаров като енергиен министър в правителството на Жан Виденов
имаше ролята да натиска от името на кабинета “Булгаргаз”, за да се
приемат формули, които действат и до ден днешен. Затова ние плащаме
250 долара за 1000 кубика. А европейците купуват под 150 долара.
България
има ли алтернатива, с която да замени доставките на руски газ?
- Няма. Кой е
допускал да се развиват други потоци? От край време се дъвкахме за “Набуко”,
но някой попречи на реализацията му.
Какви са
енергийните източници на бъдещето според вас?
- И за в бъдеще ще
си останат такива регионални източници като вятър вода. Ще се развие
и атомната енергетика. Но бъдещето принадлежи на термоядрения
синтез. Засега развитието му все още се задържа по обясними причини
от световната петролна мафия, но петролът и газът са на изчерпване.
Русия има петрол за още 10-15 години,
газът
го има някъде, но той трябва да се добива при много лоши условия…
Трмоядреният
синтез трябва да спаси човечеството и това ще стане в близките
две десетилетия,
тогава ще се започне изграждане на
мървите
мощностни от термоядрения синтез. Тоест овладяване на
нов енергиен източник,
който
ще даде електроенергия за разлагане на водата на водород
и кислород,
например,
и т.н. Тоест бъдещото гориво ще бъде водород. Човечеството не е
застрашено от това. А България трябва да припознае още много
влиятелни партньори и да не страда от тази коварна руска прегръдка.
Нека да бъдем приятели с Русия, нека да бъдем партньори, но не да им
бъдем слуги и маши.
(С
незначителни съкращения) |