Имаше някога един осеметажен панелен блок с боядисани в (неизвестно по чие естетическо усмотрение) патешко жълто балкони. В първия вход, на третия етаж живееше инженер Пешев. Инженер Пешев имаше сигурна работа в едно голямо държавно предприятие, сигурна отпуска два пъти в годината, сигурно семейство, което сам издържаше и, разбира се, съвсем сигурно жилище със сияйно жълт балкон. Всяка събота вечер той играеше карти със своите сигурни приятели; децата му посещаваха сигурно училище със стриктни правила и строги учители, а пред дома му беше паркиран сигурен автомобил – сигурен, защото беше производство на знаменития Запорожский Автомобилестроительный Завод (ЗАЗ).

Животът на инженер Пешев се движеше по точен и сигурен план...

Докато един ден не се случи нещо неочаквано. Към инженер Пешев започнаха да се обръщат с „господин Пешев”. Предприятието, в което работеше, беше обявено за приватизация, госпожа Пешева се изнесе от семейното жилище, за да се впусне стремглаво в шоубизнеса, а двамата му сина подеха скромна търговия с марихуана...Господин Пешев стана охранител в луксозен новопостроен хотел, а от приятелите верни му останаха единствено цигарите и алкохолът менте. В белия ЗАЗ се заселиха дървеници - поради липса на средства за бензин, той отдавна не беше в движение...

Една сутрин мъглата от цигарен дим и алкохолни изпарения се разнесе и господин Пешев осъзна, че се е събудил на непознато място сред непознати хора. Огледа се и забеляза до леглото си папка, в някой беше писал с нечетлив лекарски почерк:

„Психотично разстройство с преобладаване на депресивни симптоми”.

„Сигурният” свят на инженер Пешев беше претърпял крах.

...

Само панелният блок с жълтите балкони си остана същият.

И сега си е там.

Една зловеща алегория и диагноза на цялото ни общество.

По неофициални данни над 70% от българите са трайно невротизирани и депресирани.

Защо това ни се случва? И кои са вътрешните причини за депресията?

Психиатрите вярват, че това, което се случи с психичното здраве на нацията през последните 17 години, е нормално. При големи обществени промени населението масово изпада в стрес, депресии, даже психози.

Губейки „сигурността” на социалистическото общество, българинът се изправи пред бремето на свободата. Свободата да прави избори, да поема рискове и да бъде себе си. Тази свобода носи неизвестност, напрежение...

И страх.

А в основата на депресията е страхът – твърди немският психоаналитик Фриц Риман. В индивидуалния живот на човека рано или късно настъпва определен момент, когато той трябва „да израсне” - да се отдели от родителите си и да стане самостоятелен и независим. Това израстване е свързано с преодоляване на страха от самотата, вътрешните съмнения, чувството на безпомощност и малоценност. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и в които още не сме преживявали себе си. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още непознато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх. Несправянето с тази задача води до онзи стремеж към защитеност, който кара жените да търсят сигурност в брака, а мъжете - в работата. Вечният стремеж към някаква „сигурност” и неспособността да поемем отговорността за собствения си живот задава рамките на собствената ни вътрешна несвобода.

Въвлечени в обичайното си ежедневие, дори не осъзнаваме колко много всъщност се страхуваме. Получаваме увереност и похвали в личните и обществените си отношения, от успеха в работата, от най-различни развлечения и създаване на познанства. И сякаш забравяме за страха. Свиркането в тъмното обаче не носи светлина. Самотата, страхът и смущението остават. А никой, никой няма сили да издържи това до безкрайност...

Какво да правим???

Можем ли да се справим с всичко това?

МОЖЕМ

Един от най-известните автори в областта на позитивното мислене, Джон Кехоу ни предлага следната стратегия:

1. Първата стъпка е да осъзнаем страховете си, да ги анализираме и да потърсим у самите себе си истината за тяхното съществуване.

Страх – особено чувство, породено от нас самите поради двуполюсния модел на евентуални наши очаквания (ще бъде или не?...)

Страх... Дали ще го имаме?

Вече го имаме... Страх... Дали ще го запазим?

Страх... Ами ако?

Няма Страх. Защо вече го няма? Защото го няма и онова, което толкова сме искали и очаквали, онова към което сме се стремили... Няма Страх. Разбираме страховете си едва след като загубим онова, което желаем.

Ами, ако не се страхуваме ДАЛИ няма да се превърнем.... СТОП! Искате ли да Ви бъде? Добре. Спрете дотук! Защото, ако продължите, се случва така, че страхът изчезва, когато я няма причината, т.е. Ви няма Вас...

2. Втората стъпка е да си направим обективна и реална самооценка, да открием кои сме всъщност и какви са нашите спсобности, претенции и възможности. Често пъти представата ни за самите нас е изкривена. Смятаме себе си за по-некрасиви, по-дебели, по-неспособни, отколкото сме в действителност, като постоянно търсим противното становище в очите и думите на околните. Всеки човек има много качества и способности, които го правят единствен и в този смисъл неповторим. Опитайте се да се запознаете по-отблизо със себе си така, както се опознавате с другите хора - открито и с любопитство. Постарайте се да се самонаблюдавате и да изучите себе си по-добре. Да откриете предимствата, които притежавате, качества, които смятате, че имате, но хората не оценяват.

Самооценка – съотношение между преценка (това, което искаме) и възможности (това, което можем)

Ама, чакай сега – това, което искам МОЖЕ ДА НЕ МОЖЕ...

Съмнения ли виждам? Това не е ли вид страх? Или може би оправдание за това, за което ние самите нямаме възможност?

Защо се сравнявате с другите? Та вие сте УНИКАЛНИ. Имате качества, за които другите биха мечтали. Така, че просто ги доразвийте и покажете.

3. Третата стъпка е на прошката – първо на себе си, а след това и на хората, около нас. „За да се превърнем в цялостна личност – казва Карл Юнг, ние трябва да интегрираме своята сянка” т.е – да приемем своите „тъмни” черти. Които между другото не са ваши. Не! Те са ви втълпени от родители, общество, среда. Но вие можете! Можете да се отърсите от тях. Е, ако останат малко, то това е простимо.

Да си простим тогава.

Да простим и на всички останали, защото и те като нас носят своята „сянка”.

Дори бихме могли да им помогнем при тяхната интеграция, нали?

4. Четвъртата стъпка е да променим убежденията си. Убеждението е изграден, формиран вече възглед за живота. Когато непрекъснато твърдим „Нямам пари”, „Не мога да направя това”, „Никога няма да бъда щастлив”, в крайна сметка започваме наистина да убеждаваме самите себе си, че това е така. „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина” е казал народът.

Няма област от нашия живот, за която да нямаме изградени свои убеждения и догадки, много от които възникват още в ранно детство и които поддържаме през целия си живот. Веднъж приели ги, рядко се усъмняваме във вече оформилите се възгледи. Разбира се, че ги считаме за верни, иначе за какво са ни изобщо? Ако мислим, че е трудно да се печелят пари, то е, не защото наистина е така, а само защото ние вече сме възприели точно този възглед. Ако се чувстваме безполезни, това е, не защото наистина сме. Ако мислим, че пред нас не се откриват никакви възможности, то не значи, че и това е така. Ако поставим под съмнение и ако огледаме критично практически всеки един аспект от живота си и нас самите, то последното нещо, което ще ни хрумне да оспорим, са нашите убеждения. Така че, „това, в което вярваме, е това, което ни се случва” – казва Джон Кехоу в своята книга „Подсъзнанието може всичко”, помогнала на хиляди хора да променят нагласите си и да бъдат щастливи. Как да променим убежденията си?

Чрез утвърждения. Утвърждението е изречение, което съзнателно или несъзнателно непрекъснато си повтаряме.

Щом съзнанието приеме някакво убеждение или идея, независимо дали е вярна или не, то започва методично да изработва мисли, потвърждаващи това убеждение.  Да предположим, че вие несъзнателно вярвате в това: „Трудно се печелят пари!”. Повтаряйки си това утвърждение, вие го запечатвате в съзнанието си. Така то става ваше убеждение. Веднъж запечатано, самото то поражда мисли от рода на: „Никога няма да имам достатъчно пари” и „Просто е невъзможно да успея” и т. н. А когато пред вас се открие възможност за печалба, мислите ви нашепват: „Прекалено е рисковано”, „Защо да се занимавам? Така или иначе нищо няма да излезе” или „Аз съм неудачник, няма смисъл”. Нещо повече, вашият мозък, в който се е вкоренило убеждението, че „е много сложно да се печелят пари”, ще привлича като магнит ситуации, потвърждаващи това твърдение и ще игнорира, дори ще отблъсква ситуациите, доказващи обратното.

Мозъкът е способен да изопачава възприемането на действителността, за да я приведе в съответствие с вашите убеждения. Мислите, че сте безполезни? Или че е трудно да се създават приятелства? Вярвате, че сте податливи на болести? Вашият мозък ще намери неопровержими доказателства на тези убеждения и цялата му дейност ще е насочена към това - да ги направи реалност. От друга страна, ако вярвате, че сте победител или че от всичко могат да се правят пари, ако смятате, че имате отлично здраве – то вие веднага ще се почувствате обкръжени от също толкова убедителни доказателства в подкрепа на тези възгледи. Ето какво ни съветва Кехоу:

„Предизвикайте себе си, за да създадете нови, по-позитивни убеждения, дори и да не вярвате напълно в тях. Напомнете си, че вие можете съзнателно да заложите в подсъзнанието си всяка една мисъл, идея или убеждение, които си пожелаете и мозъкът ви ще ги възприеме, при условие че му ги представите с чувство и ги подкрепите с повторение. Мисленето е рожба на навика. Ако сте позволили в мозъка ви да се вкоренят понятия, които ви ограничават, то можете да ги прогоните посредством нови позитивни убеждения, като ги повтаряте дотогава, докато те напълно изместят старите. Така че направете малко умствено почистване. Сменете мебелите и боядисайте стените. Време е да отхвърлите всички онези стари, ограничаващи ви, самоунищожителни убеждения, макар и отглеждани в продължение на много години, и да ги замените с нови.”