|
|
После стана тъмно, празно и безнадеждно. Съпругите си бяха
легнали самотно, съпрузите се донапиваха отчаяно, бездомните
кучета виеха междублоково, вятърът свиреше сред кабардисалите и
готови за втасване найлонови торбички “Фино”, пълни с
биологични, физиологични и психопатогенни отпадъци от
съпътстващата ги цивилизация, когато се чу писък. Ясно и
отчетливо. Фатално и еднозначно. И изключително разбираемо,
както става само в Панелен Комплекс.
-
Убиха го!
Няколко, да кажем две, останали будни и трезви съвести, се
обадиха на телефона на Компетентните Органи. Един дебелак на
триста грама излезе нахакано с точилката на жена си в ръка, но
след като се срещна пред панелния си вход с още по-панелна
тишина, се огледа ужким наперено, напъха горнището на бархетната
си пижама в долнището, и като не видя достоен враг, с облекчение
се обърна, за да потъне в любезно чакащите го следващи сто
грама. В този момент Панелният Комплекс се разлюля от още по-високооктавен
писък, идващ от същото място-
-
Убиха го-о!!!
Няма
Панелен Комплекс, който може да издържи на втори такъв писък.
Скочиха десетки и стотици нови будни съвести, и някак си
спонтанно, в един глас и резонансно се възмутиха:
- Е,
чухме де, убили го. Ти да си жива и здрава. А сега млъквай, щото
трябва да спим, все пак, нали? Утре някои сме първа смяна…
Не
знам дали вие някога сте разговаряли с Панелен Комплекс. Родът
му е мъжки, но гласът винаги женски. Панелните Комплекси се
управляват от жените. Правени са от мъже в безизходица. Няма
по-жалко нещо от мъж в безизходица, и резултатът винаги е
Панелен Комплекс.
Докато си обяснявахме трудно обясними неща, пристигнаха
Компетентните Органи. Тихо и без шум, щото не знаеха точно какво
правят, и с надеждата ако е възможно, това да личи колкото може
по-малко, което никога не им се отдава, но те са упорити органи.
Компетентните Органи са тези, които никога не знаят това, което
трябва да знаят, никога не могат това, което трябва да могат, и
никога не правят онова, което трябва да правят. За сметка на
което винаги ни казват разни неща, които надали трябва да
казват. Но това не е проблем на Компетентните Органи, защото
там, където сме, единственият, който може да определя какво
знаят, какво могат и какво правят Компетентните Органи, са
Компетентните Органи.
Хитро….
-
Убиха го-о-о!-се чу някъде от Комплекса, но Компетентните Органи
тутакси и на минутата го идентифицираха, локализираха и разбиха
картонената му врата с позволени за Компетентните Органи
средства, тоест с ритници.
Гарсониера. В смисъла на френския език, това е жилище за един
човек. В смисъла на българската практика е жилище за нещастници.
По Югó - мизерабли. По Ленин, Сталин, Димитров, Живков,
Първанов, Станишев и компания - социалистически труженици.
В
случая - труженичка.
В
кухничката. Два двайсет и шест на три четиресе и четири. В
сантиметри.Моля, спаднете комина шейсе на шейсе, щото не влиза в
квадратурата. Бурканче от доматено пюре до половината с маслини
от 3.40 за килограм. Бутилка донякъде пълна Ариана и празни
бутилки на брой толкова, колкото виковете, обявяващи нечията
смърт. Поглед пълен с мъка и празен откъм надежда...
-
Убиха го! - промълви тихо с някак си достигащ до всяка точка на
вселената глас повече измъчената и млада, отколкото уморена и
стара жена в синя памучна рокля.
-
Кого убиха? - попитах.
-
Смисъла! - промълви тя…
И
умря. |
