|
Напира ми отвсякъде, а път наникъде. Пътища много, но пред всеки
път - табела “Частна собственост! Минаването забранено! Стреля
се след прочитане на текста!” . По отдолу, с четлив шрифт:
“Магистрала на СимСаксКобур…” или “Дарога Първано-Путинская”,
или “Калдаръм АнадолЮръпДоганАркадашоглу Обръч Анадъму”, или
“Сидер-Лимонадароуд”, или “Бончощрасе”, или “Праспект имени
Румянцева”… накъде в неделя, както се казваше преди
демокрацията, накъде в понеделник, както се казва след нея.
А
понеделникът дойде!
Винаги е понеделник. Това е денят, в който трябва да изтрезнеем.
Денят, в който нещата ни наместват нас, а не ние наместваме
нещата. Денят, след който ни чака напрегнат, уморителен,
непредсказуем, но изключително интересен живот от понеделници.
“Понеделник започва в събота”. Прочетете тази книга. Тя може
би ще ви довлачи до осъзнаването на факта, че за човешките
мечти, фантазия, надежди, намерения, простотия и жажда за власт
няма почивен ден. Никога не си почиват идеалистите,
кариеристите и комунистите. Нямат почивен ден интелектуалците,
професионалистите и такива като мен, дето не знаят точно какви
са.
Почивен ден имат само глупаците. Разумът не може да почива.
Почивката на Разума се нарича Смърт. В персонален случай тя е
без особено значение. В общочовешки означава екологично чиста
планета без комунисти, без републиканци,
без монархисти, без християни, без мохамедани,
без будисти, без бялото братство на Дънов и без червеното на
Ленин, без разум, което значи без човеци, за животните не знам,
те според мен са невинни.
Не е
вярно, че човечеството не може да загине. Човечеството тръгва
към своята смърт тогава, когато отделният човек не намира
смисъла на своя живот. Смисълът на живота не е даденост и го
няма в трудовете на Маркс. Смисълът е нещо, което всеки трябва
да открие. Не е възможно животът да няма смисъл. Тогава и Бог, и
човеците стават излишни. А може би само човеците.
И се
питам-тогава кой освен човеците може да се допре до Смисъла на
живота? Но се питам и нещо друго-Човекът като такъв не е ли
програмиран от Създателя като сериен убиец? Не унищожава ли
Човекът смисъла на всичко до което се допре, което осъзнае и се
опита да подчини? Нима Човекът не овладява природните стихии,
химическите реакции, физическите закони, психологическите
взаимовръзки, патологическите отклонения, религиозните догми с
една единствена цел - да открива средства за все по-ефективно
унищожение на себеподобните си, апропо също разумни, но
другоячемислещи и най-вече другоячеманипулирани същества. Трябва
ли Човеците да бъдат манипулирани? Могат ли Човеците да бъдат
щастливи без промивка на масовото съзнание? Без идоли? Без мумии
в мавзолеи? Без Тошо Тошев, Слави Трифонов и Биг Брадър?
Дори
и да се заблуждавам, че имам някакъв отговор, ще го премълча.
Защото в наше време всички имаме готови всички отговори. Но
човечеството е намирало своята пътечка до днешния си ден не
благодарение на тези, които знаят отговорите, а благодарение на
тия, които задават въпросите… |