Online от 8 октомври 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

29 ноември 2006

Засекретените гафове на академик-ексминистъра*

ОТЗИВ за едноименната книга

Доц. д-р Любима Йорданова

 

Излизането от печат на една малка книжка с гъсто изписани редове разтърси научната общност в България. Ст. н. с. д-р Зоя Гарелкова изнася факти за плагиатство, извършено от професор за получаване на академична титла, последвано веднага с овластяването му на директорски пост.

Справката в сайта на Института за гората при БАН – www.fribas.org/structure/leaders.htm идентифицира лицето Prof. DSc. Alexander Alexandrov, Academician of BAS (сайтът е на английски език – бел. авт.), директор на Института. Справката в сайта на БАН – www.bas.bg дава някои данни за академика, попаднал сред 26-те души, станали академици през 2003. Очевидно се натъкваме и на още един администривен факт, който буди съмнение – масовизиране на академизма в БАН през посочената календарна година. Справката сочи: роден през 1938, член-кореспондент от 1995, академик от 2003. Там е и научната справка за безбройните научни постижения на академик Александър Александров, които очевидно трябва да се проверят от учени, специализирани в тясната област, в която работи той.

Тъй като не съм лесовъд, не бих могла да се произнеса по същество. Изнесените научни факти в книгата обаче трябва да бъдат щателно проверени от международна експертна комисия от учени-лесовъди.

Колежката Гарелкова изнася факти за псевдомонографията Pinus peuce Grisb (Series of Tree-Species monographs), Enzyklopädie der Holzgewäche, ECOMED, Landsberg, Germany, 1998, 1-23. Т. нар. монография е открита в Германия и то издадена като енциклопедична справка, която посочвам. Издирването й, според авторката, е предшествано от отказ от страна на монографиста да я покаже, последвано от безрезултатен официален иск за дискусия в Института за гората при БАН и агресия от страна на автора, която не би изненадала никого.

Като стил на изложение рецензираната книга вплита в едно научния безпристрастен анализ с емоцията и гнева от стореното научно престъпление. Ще цитирам части от съдържанието, които го представят: скритата псевдомонография, поредица от плагиатства, уникална лъжетеория (научно цунами), законспириране, конфиденциалните “научни” консорциуми. Експресията е нещо нормално – плагиатът е едно от най-тежките престъпления в науката, които се преследват и от научното законодателство. Дори и от остарялото научно законодателство в България. Законът за научните степени и научните звания е от 1972 и в също така остарелия си “Правилник” задължава партийни и комсомолски секретари да определят хората, които ще израстват в научната йерархия, а научни степени и звания се раздават и на хора с “трудови отличия”.

Дълг на Българската академия на науките, и в частност на председателя й акад. Иван Юхновски, е да се заеме с разследване на случая и установи истината за него. С молба № 82-01-100 от 27.11.2006 съм го уведомила за случая. Досега не съм потърсена. Авторката – също.

Книгата повдига тревожния въпрос за забравената от държавата вече 17 години българска наука, за адаптирането й към високите стандарти на европейската и световната наука, за степента на подготвеност на колегите от различни научни направления за покриване на критериите, изисквани в Европейския съюз и стратегиите, разработени от него, особено “eLearning” и “Учене през целия живот”.

Книгата повдига тревожния въпрос и за неспособността на Министерството на образованието и науката вече 17 години да създаде “Стратегия за развитие на висшето образование и науката”, която да предложи за обсъждане в Министерския съвет и в парламентарната “Комисия по образованието и науката”, която, заедно с пакет от закони за българското висше образование и наука, да бъде гласувана от Народното събрание. Българските учени са забравени от хората, отговарящи на държавно равнище за ресора и никого не трябва да изненадва фактът, че в някои научни направления българската наука показва равнището на науката в Западна Европа от 70-те г. на миналия век. Ще спомена само почти пълната липса на електронни корпуси, както се наричат дигиталните архиви в развитите страни на Европа и наличието на все още хартиени картотеки.

Книгата повдига и тревожния въпрос за финансирането на научните институти от БАН, сега централизирано по старата съветска схема. Контролът, включително и идеологическия, е в ръцете на шепа възрастни колеги, повечето от тях в надпенсионната за ЕС възраст от 65 години - http://www.bas.bg/index.php?pat=basgovern&glaven=gov&ezik=bg , които, като членове на Управителния съвет на БАН, дирижират науката в институтите и така я държат на равнище, познато им от преди няколко десетилетия. Там липсват основните насоки на Лисабонската стратегия от 2000 г. и последвалите я развития за изграждане на икономика на знанието, за тотално въвеждане на информационните и комуникационните технологии и т. н. Липсва дори и мисъл за даване на автономия на научните институти, за да се научат да плуват свободно в пазарната икономика. Да не говорим за структурата, тъй като научните институти са част от университетите в старите държави-членки на ЕС. В България те са включени в паралелна структура – БАН.

Предстои второ издание на книгата, защото първото потъна в мрежите на научната общност. Вероятно има глад за подобна литература. Колежката просто е сред първите, наред с колегата Янко Янков, които дръзват да изнесат данни за истина, която колегите от системата отдавна знаят и преживяват като лична трагедия.

Като човек, изследващ динамиката на обществените процеси у нас, книгата ме зарадва и с този аспект на пробудено гражданско съзнание и гражданска отговорност да застанеш лице в лице срещу системата.

- - - - - -

* ЗАСЕКРЕТЕНИТЕ ГАФОВЕ НА АКАДЕМИК-ЕКСМИНИСТЪРА, АВТОР СТ.Н.С. Д-Р ЗОЯ ГАРЕЛКОВА, ЗЕМИЗДАТ ЕООД, 2006

За повече информация търсете Издателство ЗЕМИЗДАТ ЕООД, ISBN-10: 954-05-0435-X ; ISBN-13: 978-954-05-0435-3

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо