Темата: парите. Истинските пари и фалшивите. Ще ви разкажем за двама българи - за един от най-известните ни фалшификатори на американски долари и за изобретател на система срещу фалшификати. В началото на ХХ век единият разработва уникална технология за фалшиви пари. В края на същия век другият патентова система срещу фалшификати. Кое е по-трудно да създадеш или да разгадаеш код? Има ли край вечният двубой между оригиналите и техните фалшификати? Спиноза: "Най-доброто качество на парите е тяхното количество!" Оригиналът и фалшификатът не са двете лица на една монета. Но най-изкусните фалшификатори се нареждат по слава до най-големите изобретатели.

През 30-те години на ХХ век млад български емигрант е сред най-търсените личности едновременно от босовете на подземния свят и от полицията в Съединените щати. Името му е Тодор Кривналиев. Славата си печели чрез изкусните фалшификати,които прави на американски долари.

Той се занимава се с еднодоларови банкноти, защото като всеки практичен българин пресмята,че тази банкнота има малка стойност и би могла да бъде подправена на много по-високата стойност. Еднодоларовите банкноти са любими на всички фалшификатори по простата причина,че техният размер отговаря на всички банкноти от другите емисии. Тодор Кривналиев попада в Америка с втората вълна български бежанци. Като повечето емигранти търси своя шанс за нов живот и за натрупване на капитал.

Предполага се,че трудностите, които среща - липсата на работа и безпаричието, го подтикват да започне сам да произвежда пари.

Българинът разработва собствена технология за фалшифициране на долари.

Знанията и уменията, които получава в цинкографско училище, му помагат да разгадае кодовете за изработката на фалшификат.

Той достига до една уникална идея за фалшифицирането на долари. Първо избелва доларът с хлорна вар. След това употребява фотофилтри,след което ги клишира по фото-път и по този начин се получава едно изключително високо качество на продукта, който той предлага на пазара.

Така българинът всъщност използва оригиналната хартия на банкнотата, като само подправя стойността й - от 1 на 20 или на 50 долара. Първата серия долари, които фалшифицира са от 1922 . Съвършенството между оригинал и фалшификат бързо го правят популярен в годините на черните сделки и контрабандатата в Съединените щати.

През 1933 Тодор Кривналиев е заловен от щатската полиция.

Има няколко хипотези как точно е разкрит. Според едната - българинът е предаден от свой съдружник. Според друга - е разкрит от отблъсната любовница. Според трета е натопен от конкуренти.

Осъден е по бързата процедура на 15 години затвор, но не лежи в американски затвор, а по решение на американското правителство като човек, застрашаващ националната сигурност е екстрадиран в България.

Не е известно дали е лежал и в български затвор, защото през 1939 година София е залята от фалшиви долари. Тогава софийската полиция стига до лицето Тодор Кривналиев, за да установи,че той е автор на този твърде грандиозен проект.

Като всеки фалшификатор и той прави своята грешна стъпка. В случая тази грешна стъпка е продиктувана от неговата лакомия.Той е искал да забогатее много по-бързо и това го кара да бъде не особено предпазлив.Той пуска на черния пазар много долари и кара службите да се усъмнят доколко законен е този поток. Когато започват експертизите се установява,че доларите са фалшиви. Полицията е знаела неговото криминално досие. Имала е данни от международното криминално бюро. Знаят,че е екстрадиран от Съединените щати и затова нямат колебания в намеренията му. Явно друг добър колкото него фалшификатор в София и в България по онова време няма.

Фалшификаторът е заловен в дома си, превърнат в печатница за фалшиви долари. Конфискувани са собственоръчно направената му преса за печатане на банкнотите, клишета, инструменти. Оттогава е и единствената запазена снимка на Кривналиев в архивите на полицията.

При обиска, който е извършен дома му през 1939 сред многото материали и технически средства е конфискувана и саморъчно написаната рецепта, която е своеобразно ноу-хау за фалшифициране на пари.

Тодор Кривналиев не предава тайната техника на друг. Няма помощници, нито ученици.

Тодор Кривналиев за разлика от други значими фигури в престъпния свят по онова време е характерен със скромност и отшелничество.Около него няма жени, няма алкохол, няма скъпи обяди и вечери. По това време той вече е имал една много широка, може да се каже световна слава на един от най-добрите фалшификатори, заради което се е водил на отчет в световното криминално бюро.

Той явно не излежава и присъдата, която българският съд му дава в рамките на 12 години за фалшифицирането на долари през 1939.

Личността на фалшификатора отново се появява в архивите на българската полиция 4 години по-късно през 1943. Така става ясно,че по време на Втората световна война Кривналиев пътува из Европа и няколко пъти пребивава в Германия. Затова ние научаваме от едно писмо на тогавашния началник на тайните служби към Столичната дирекция на полицията, в което той се обръща към свои колеги от административната полиция да му съдействат да арестува лицето Тодор Кривналиев при неговото завръщане от Виена.

В ранния следобед на 1 ноември 1943 Кривналиев и негов спътник са арестувани от българските тайни служби на гарата в Пирот. В един въпросник на Столичната дирекция на полицията за установяване на самоличността има няколко данни, които дават една малко по-точна и по-подробна информация за него, включително физически ръст, защо е бил в Германия, с какви намерения пътува там и каква е причината да се върне в България.

Става ясно,че той е среден на ръст, чернокос с черни очи. От снимката ни гледа една строго лице с мустачки ала Хитлер по тогавашната мода. На въпроса: Защо се озовава в Германия? - той казва,ч е е отишъл в качеството си на работник. Кривналиев декларира, че е работил в завод за амоняк. Този факт допълнително забулва мистерията около него.

В годините на хитлеристка Германия завод за амоняк близо до Лайпциг е сред най-известните предприятия на Третия Райх. Днес името му фигурира в черен списък на 2 хиляди и 500 германски фирми, в които насилствено са работили евреи от нацистките концентрационни лагери.

Остава загадка как един от най-търсените фалшификатори въпреки 12-годишната си присъда успява не само да бъде на свобода, но и законно да напуска границите на държавата.

Ние, които не знаем каква мисия е изпълнявал, оставаме с впечатлението, че той може би е работил в този завод за амоняк в Германия, но е изпълнявал други поръчки или други задачи, които са му били поръчани от други институции или лица.

В досието на фалшификатора няма данни дали при залавянето му през 1939 година е вербуван за таен агент или е изпълнявал поръчки на високопоставени държавни лица.

В този въпросник за установява на самоличността от 1943 изрично е отбелязано, че той не е осъждан и не е лежал в затвор. От всички тези документи излиза,че той лежи в затвор единствено след 9 септември 1944 - едно обстоятелство,което увеличава неизвестността към този интересен човек.

След залавянето му през 1943, отново не е ясно дали Кривналиев излежава присъда. Според някои историци това е станало и фалшификаторът е освободен заедно с политическите затворници след 9 септември. Според други смяната на властта през 1944 година, българинът отново посреща на свобода.

Тогава Тодор Кривналиев е на 37 години. Настъпва нов обрат в живота му. Народната власт оценява неговите възможности и най-неочаквано той се озовава като експерт на работа в монетния двор на БНБ. Интересна е тази подробност, защото един човек с подобен стаж, с подобни интереси попада точно в кацата с мед.

Новото амплоа на държавен служител е само привидно за изкусния фалшификатор. Тодор Кривналиев не устоява на изкушението и се ориентира към ново предизвикателство - започва да фалшифицира ценни книжа и по-специално облигации, които пласира на черно.

При ареста му през 1946 са конфискувани саморъчно изработени клишета на държавни бонове от 5 хиляди лева.

Осъден е в престъпление срещу държавата и през 1955 умира в Централния Софийски затвор.

Във всички материали, които са запазени официално упорито се избягва или неслучайно се изпуска думата за количество фалшифицирани бонове или долари. Запознатите с работата на самоукия фалшификатор признават, че изработените от него долари са достойни за определението "шедьовър".

Фалшифицирането на долари при едно изключително добро качество при средствата, с които е разполагал, граничи с изкуство.

* * *

Живко Желев е посветил живота си на двубоя с фалшификатите. Преди 14 години патентова технология за защита на оригиналните продукти.

“Началото на този вид работа датира преди 26-27 години, тъй като аз отговарях за разработването, търсене и внедряване на нови технологии за запис и четене на информация в ДЗУ Стара Загора.”

“Ускорението на разработката дойде от няколко обстоятелства-заниманията и четенето на езотерични книги и теории-като учението на Петър Дънов. Второ - самият конфликт и опитите още в зародиша на тази идея, на тази технология да бъде открадната от чужди разузнавания - това беше и причината за моето дисциплинарно уволнение преди 15-16 години от ДЗУ Стара Загора. Аз отказах да предам събраната информация. След това серия от срещи с леля Ванга ускориха и промениха мисленето ми и намерих тази дефиниция за запис на информация вече в старите книги.”

Тайната на изобретението е записът на информация в "празното", обяснява философски ученият. Живко Желев е убеден,че най-много музика има в паузите и цитира трактат на Лао Дзън.

“Защо правим къща?"

"Заради празното в нея и необходимостта да живеем вътре."

"Защо правим прозорец?"

"Заради празното - да гледаме през него?”

Погледната с обикновено око под определен ъгъл на светлината разработката прилича на мрежа от дупчици, но всъщност всяка от тях съдържа кодирана информация. Подобна техника вече се прилага за защита на швейцарския франк, а от няколко месеца и на руската рубла.

С лазарен лъч или йонен електрон можем да нанесем една информация, но размествайки точките, т.е. дупките, които прави съответния лъч, можем да разместваме стеничките, които правят къщичка, да дефинираме микропространство, в което се записва много по-голямо пространство.

Ако това е една матрица от дупки върху швейцарския франк- ако тази дупка беше по-голяма щеше да е една идеална матрица.

Размествайки тези разтвори спрямо идеалната матрица ние записваме много по-голяма информация. По този начин всеки документ е уникат, т.е. 100 швейцарски франка имат една и съща информация върху всички банкноти и тази информация е достатъчна, за да не може да се фалшифицират тези банкноти, както и руските, както и паспортите.

Инженерът казва, че освен философските учения, за да реализира продукта му помага българската шевица.

“Ако имате възможност да погледнете една интегрална схема - това си е една шевица - различни цветове с различни фигури.Така шие жената.Тя взима зелено конче и създава форма със зелен цвят.”

“Ние с различната микрооперационна шевица, която правим на всеки документ, определяме дупки с различни позиции. Допълнително една и съща структура на хартията, размерите и формите на всяка една от тези дупчици е различна- като отпечатък на пръст. Ние това го заснемаме, заснемаме къде е попаднало върху повърхността на печата и по този начин документът става абсолютно невъзможен за фалшифициране. “

Освен върху банкноти техниката може и се прилага върху различни стоки или документи. Живко Желев сравнява техниката с взимането на отпечатък от материала. Обяснява, че едно и също разположение на дупцичите при различните материи винаги е различно, затова не може да се подправи.

“Ако сканираме тази картина със същия номер на банкнота или на парфюмче, няма никакъв шанс микроструктурата на хартията или на материала да отговори със същите размери на дупката.”

Първото престрашаване за патентоване на технологията Живко Желев прави в началото на 90-те години на миналия век. Провокиран е от опитите за фалшифициране на банкнотата от 50 лева.

“Ние подадохме първото искане за патент, като предлагахме нишката в банкнотата да бъде кодирана с този наш метод. Така или иначе той не беше внедрен по ред причини.”

Екипът на инженера разработва и машина за маркирането на българските левове срещу фалшификати. Засега тя стои неизползваема в Народната Банка.

Въпреки че първата идея срещу фалшификатите не е одобрена, екипът на Живко Желев кандидатства със серия от предложения за друго приложение на технологията, разработват и машини. Така за първи път методът е използван през 1992 за маркиране на автомобили.

“Още самата маркировка е кодирана по същия принцип. Разместени са буквите, има кодене, самият етикет е със сложна лазерна перфорация. Сега технологията е внедрена в 5 други държави.”

Преди 5-6 години започна тази микроперфорация с лазерен лъч върху швейцарския франк, а от 6 месеца и върху руската рубла. Идеята да се унищожи подложката на личните карти и да се сложи лицето вече е внедрена в белгийските, холандските и естонските паспорти. Сега започват и в САЩ.

Българската технологията се прилага от производители за защита на продуктите им. Перфорацията е скрита в етикети на български вина, различни стоки за бита, документи. Разработено е и прилагането й и върху оръжия, части за оръжия и муниции.

Печели няколко златни медала на изложения в Германия, Съединените щати, Русия, Франция. Миналата година е отличена с приз от европейската асоциация на изобретателите и индустриалците в Страсбург. Има награди от Интерпол и от световната среща на лидерите в Южна Африка.

“Ние сме едни плагиати. Ние откриваме непреходните ценности от свещените книги и след това ги обличаме във високи технологии. Оказва се, че именно тези непреходни ценности дават много по-големи възможности и не нарушават хармонията в природата.”

Мечтата на Живко Желев е българската кодирана система срещу фалшификати да се появи и върху Евро банкнотите. Това според него може да бъде финал във вечния двубой между оригинал и фалшификат.