Археологът Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пише за изгубени градове и древни цивилизации. Автор е на книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохенджо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан). За някои от тези праисторически обекти има отделни надеждни археологически данни, за други разполагаме само с писания в древни книги и със сведения от устните предания на народите. Заглавието е на Още инфо.

1. Мю или Лемурия (Ancient Mu or Lemuria)

Според различни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години на гигантски континент, известен като Мю или Лемурия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години или приблизително през 24 000 г. пр. Хр.

Карта на Лемурия - вдясно се виждат очертанията на двете Америки. Според други версии, потъналият континент се е намирал в Индийския океан.

Докато Mю не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модерни технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Мю.

Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е водело до просперитет.

Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало още седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години.

2. Атлантида (Ancient Atlantis)

Смята се, че когато континентът Мю потънал, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихия океан. Относително малките острови, съществували в Атлантика по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон.

Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети”, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 продължение „Завръщане на обитателя на Земята”, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани със силата на левитацията и отблъскването. Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или

Праисторически потънал град в Атлантическия океан или просто рожба на художническо въображение?

огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той споменава също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.

3. Индийската империя Рама (Rama Empire of India)

За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна и Южна Америка. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да запази голяма част от своята древна история.  

Дълго време се смяташе, че индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр. н. е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохенджо Даро („Могилата на мъртвите”) и Харапа, намиращи се в долината на р. Инд в днешен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-впечатляващ е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тази в Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес.

Автентични археологически разкопки в Мохеджо Даро.

4. Озирийската цивилизация на Средиземноморието (Osirian Civilization of the Mediterranean)

Смята се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща египетските царства древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад и преминавала през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).

След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн. Така били унищожени големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата. Техните жители били принудени да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.

Странни образувания на средиземноморското дъно, може би - останки от озирийски град?

Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според фипотезите, останки от тази велика древна култура са египетската цивилизация, минойската на остров Крит и микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки. Използвала е електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както атлантите, озирийците са летели с дирижабли, придвижвали са се и с други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж. п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.

Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната тераса, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни. Някои от тях са дълги 25 м и дебели над 4.5 м. Изчислява се, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки!

5. Цивилизацията Уигер от пустинята Гоби (Uiger civilization of the Gobi Desert)

Много древни градове са съществували при цивилизацията Уигер в Гоби, синхорнна с Атлантида и Рама. Въпреки че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси е убеден, че в изгубените градове от онази епоха там ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно.

Мегалитна постройка всред пустинята Гоби

В Уигер са били използвани вимани (древни летателни апарати - бел. ред.). Твърди се, че Старейшините на Лемурия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те са създали библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство.

Великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г. пр. Хр., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написал прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярното четиво, създадено някога на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска родината, пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, там е било седалището на Древните.

Превод: Епохални времена

Следва продължение >>