Тази сутрин в „Здравей, България” ексшефът на футболният съюз Христо Данов сподели пред Георги Коритаров и милионите му зрители, че победата на България над Франция насред Париж, която класира нашите национали за финалите световното първенство в САЩ, е била нагласена от „световната тотомафия”. Трима, а послве двама англичани, представители на неназована от него букмейкърска къща, го били посетили, за да му поискат съучастие в мероприятието срещу $300 000. Той не им дал. Въпреки

Емил Костадинов (вдясно) в борба за топката

това казал на треньора Димитър Пенев, че двама  конкретни защитници на френския национален отбор ще играят за българския. Единият от тях бил онзи, който пропусна Емил Костадинов при изненадващия финален гол, който изпрати българските фенове във висините на еуфорията, а националите ни – на финалите в САЩ. Данов не си спомня имената на двамата французи, въпреки че онзи, когото премина с финта си Костадинов, може да бъде идентифициран по най-бързия начин от познавачите на близката футболна история. Не си спомня също така кой е довел при него англичаните – почти не го познавал или май даже не го е познавал. Въобще не си спомня много неща.

Христо Данов беше сред босовете на Агробизнесбанк-Пловдив заедно с Христо Александров (Ицо Салфетката). Двамата бяха обвиняеми по делата за фалитите на банките през 1995-1996. Освен банкер, той беше и шеф на Българския футболен съюз (1993-1995). Прие длъжността от Валентин Михов и я предаде на Иван Славков. Именно през 1993-1994 националният отбор на страната ни спечели най-високо признание със сензационното си класиране за световното първенство и заемането на четвърто място сред футболния елит на планетата. По-късно Данов преживя фалита на Агробизнесбанк и прекара близо четири месеца в следствения изолатор през 1999, последвани от домашен арест.

Внезапно тези дни той проговори и предизвика сензация. Защо ли? Защо сега? Защо мълча 13 години? Това знаят малцината, към които той отправя публично някакво свое послание. И вероятно има много сериозен мотив да го направи. И да го направи точно сега. Впрочем утре, 15 ноември, Върховният касационен съд трябва да се произнесе по делото срещу него. Има ли връзка между ненадейния пристъп на логорея у Христо Данов, частичната му амнезия за събитията от онези години и утрешното съдебно заседание?

Още инфо

Г-н Данов, на вашата улица отново просветва слънцето след преживения тежък период...

- Надявам се да е така. На две инстанции получих оправдателна присъда по обвиненията срещу мен. На 15-и предстои заседанието на Върховния касационен съд. Междувременно осъдих държавата в Страсбург за 6000 евро за неправомерното ми задържане в предварителния арест. В случая парите не са важни, аз търся морална реабилитация.

И до днес, вече 12-13 години, вървят какви ли не слухове и хипотези за събитията в националния отбор след победата над Франция в Париж на 17 ноември 1993 и преди заминаването за световното в САЩ седем месеца по-късно. Какво доведе до оставката на тогавашния президент на БФС Валентин Михов, когото вие заменихте на поста?

- Най-напред искам да се знае, че поддържам добри отношения и с Михов, когото наследих, и с Иван Славков, който оглави след мен БФС. Що се отнася до кризата в националния тим преди САЩ-94, тя започна на една контрола в Пловдив малко преди заминаването за Америка. Тогава тарторите на отбора поставиха ултиматум за допълнителни премии за класирането, които до този момент не бяха договаряни. Играчите се подписаха под своите искания, подкрепи ги и селекционерът Димитър Пенев. Тук трябва да се уточни, че за победата с 2:1 над Франция на "Парк де Пренс" всички участници в мача получиха по 50 000 долара, осигурени от Агробизнесбанк. В ултиматума ставаше въпрос за други пари, очевидно обещани от Валентин Михов. По това време президентът на БФС беше в Канада, като междувременно беше говорил с Илия Павлов за набавяне на финансови средства под предлог, че отборът има проблеми със заминаването за Щатите, но нещата не стояха така. Работата беше в допълнителните бонуси, за които ние просто нямахме ангажимент. Вальо Михов не намери сили да излезе пред футболистите и да им обясни ситуацията и се оттегли. Както се знае аз го наследих и получих регистрация за президент на БФС. Междувременно Димитър Пенев беше взел страната на играчите и тази негова позиция влизаше в противоречие с управленските ни виждания. И треньорът щеше да бъде сменен, но нито Георги Василев, нито Христо Бонев се нагърбиха с отговорността да поемат поста. В крайна сметка след оставката на Михов обстановката се успокои. Подписахме договори за премирането на световното, като не предвидихме само последния мач с Швеция. Просто мечтите ни не стигнаха дотам. В заключение по темата за финансите мога да кажа, че отборът си разпредели 50 процента от заработените пари - и за класирането, и за участието.

Преломният момент може би беше след загубата с 0:3 от Нигерия на старта на световното?

- Точно така. След загубата отидохме на бар, където Димитър Пенев каза нещо от рода на "...шефе, аз си тръгвам". Отново се наложи да успокоявам топката, напрежението беше овладяно и нещата тръгнаха. След първата победа срещу Гърция в Чикаго отново седнахме заедно. Впрочем роденият дипломат Димитър Пенев действаше много мъдро в нелеката среда на играчи с големи амбици, противоречия, натрупани отношения, лични, клубни и въобще всевъзможни разнопосочни интереси. Селекционерът се допитваше за всяко свое решение до ръководството и получаваше допълнителна увереност от нашата подкрепа. А имаше конфликтни точки - например как да бъде интегриран Наско Сираков на мястото на заболелия Любо Пенев, как да бъде неутрализирано недоволството на Ники Илиев, който излезе от играта за сметка на Ивайло Йорданов и Илиян Киряков. Не е тайна, че Стоичков не искаше нито Сираков, нито Илиев. Трябваше да внушим на селекционера, че Наско, макар и да не бе международна звезда, е необходим като играч с опит и за баланс на силното "червено" ядро. Вероятно тези трудни решения са донесли болка на някого, без съмнение на Николай Илиев, но всичко бе правено в името на отбора и успехът оправда нашите решения.

Нямате кой знае колко високо мнение за вашите питомци от златното поколение, които от една година оглявават БФС...

- Напротив, поддържам приятелски отношения с повечето от тях… Да вземем Изпълкома, в който очевидно всичко е подчинено на Наско Сираков и интересите на ФК Левски. Не е нормално клубни фактори да решават съдбата на всички останали. Естествено, че в тази схема всеки преследва собствените си цели и конфликтът е неизбежен. Струва ми се, че много по-правилна беше формулата по мое време, според която в ръководния орган бяха включени икономически независими личности, необвързани с клубове. Сещам се за банкерите Емил Кюлев, Георги Найденов, Ивайло Мутафчиев...

От десетина години насам ние не можем да се оплачем от съдийството в решителени мачове. Да си спомним чеха Крондъл, който не отсъди три дузпи за Русия в световната квалификация през пролетта на 1997 в София и италианеца Колина, който също ни спести най-тежкото наказание срещу Белгия в евроквалификацията през 2003. Кой е виновникът или на кого трябва да сме благодарни - Вуцов, Йосифов, Данов, Славков...

- Съвременният футбол е спортна война, в която често липсват правила. Много пъти са ни рязали, понякога и ние сме успявали да си изиграем добре картите. Спомням си, че преди мача на "Парк дьо Пренс" през ноември 1993 вкарахме във Франция без визи Любо Пенев, Емо Костадинов и Петьо Александров. Без визи, а тогава имаше як контрол...

Ето как стигнахме до мача на мачовете: Франция - България (1:2) на 17 ноември 1993 в Париж. Спомням си, че тогава едва не полудяхме с колегите на прес-трибуната на "Парк дьо Пренс"...

- Страхотно изживяване, което всички участници ще го помним цял живот. И все пак, сега от дистанцията на изминалите 13 години, трябва да бъдем честни към фактите и към себе си. Тогава тази историческа победа ни беше организирана в някаква степен от международната тотомафия. Подчертавам дебело - нашите футболисти бяха великолепни и заслужаваха участието си на финалите в САЩ, където доказаха мястото си в световния елит. Аз сега за първи път казвам, че преди двубоя в контакт с нас влязоха англичани, които ни увериха, че имат начини за въздействие върху определени френски играчи. А цялата комбинация бе започнала преди нашето гостуване в Париж. Спомнете си, че малко преди това Франция загуби от Израел с 2:3. За тези аферисти няма никакво значение едно участие на някаква страна на някакви си световни финали. Дали са били англичани или французи, за тях важното бе коефициентът и печалбата. А те бяха огромни при победа на България. И кой ли би заложил на нашия отбор?

Казвате много тежки думи, които ще предизвикат взрив...

- Защо не?! Аз не принизявам постижението на нашия отбор в САЩ, за което имам някакъв скромен принос. Чисто и просто казвам истината за световната спортна война, наречена футбол. Няма нищо по-добро от истината - и за миналото, и за днешния ден.

Сега накъде?

- Занимавам се със селскостопанско производство и чакам пазарите на Европа...

(Със съкращения)