|
Консервативното правителство в Полша възнамерява да
инвестира над един милиард евро в енергийния сектор, за да
модернизира инфраструктурата и нещо по-важно - да намали
зависимостта си от Русия, която е основният доставчик на газ и
петрол за Полша.
Тези намерения са предизвикани от растящите страхове
в Полша, че руският президент Владимир Путин ще използва енергийното
влияние, което има Русия, като политическо средство за натиск, както
направи през януари, когато Газпром, гигантският държавен енергиен
монополист, прекъсна газовите доставки за Украйна при спора за
цените на газа. Миналата седмица Украйна прие 36-процентното
увеличение на цената на природния газ, който Русия ще доставя през
следващата година.
Варшава е обезпокоена и от това, че руско-германският
тръбопровод ще доведе до прекъсване на газовите доставки за Полша.
“Ние искаме да диверсифицираме енергийните доставки,
защото се страхуваме, че Русия ще използва експорта на газ като
политическо оръжие”, казва Пьотр Наимски, заместник-министър на
икономиката, отговарящ за енергийната сигурност.
Полша не е единствената държава в Европа, която се
тревожи за енергийната си независимост и за увеличаващата се роля на
Москва в икономиката преди пълното отваряне на европейския енергиен
пазар за по-голяма конкуренция през следващата година.
Литва, например, планира да строи ядрена
електроцентрала, за да намали зависимостта си от Русия. Франция се
опитва да слее “Суец” и “Газ дьо Франс”, за да запази енергийния си
сектор здрав и в притежание на френски собственици.
Полша внася над 70% от необходимите й енергоресурси,
от които 95% идват от Русия и от страни в ОНД. Останалите са местно
производство, по-специално въглища.
Наимски казва, че инвестициите ще позволят на Полша
да не увеличава доставките на газ от Русия, дори когато
потреблението в страната нарасне. Неговата цел е една трета от
нуждите на Полша от енергоресурси да бъде задоволявана с внос, който
да не е от Русия и страните от ОНД.
Една от инвестициите е в строителството на голям
терминал за втечнен природен газ в пристанището на Гданск или
Шчечин.
“Ние сме почти готови да представим проекта си” –
казва Наимски и оценява проекта на неколкостотин милиона евро.
“Проектът и изследването за осъществимост ще бъдат готови до края на
ноември или в началото на декември.”
Освен това полската газова и нефтена компания води
преговори с
Gassco,
норвежката държавна газопреносна компания, за изграждането на нов
тръбопровод до полския бряг, ако Полша се ангажира да закупува
определено количество газ.
Gassco
обяви, че започва преговори с норвежки и шведски компании за
инвестиране в този струващ 1,1 милиард долара тръбопровод.
Той ще
тръгва от района на Ставангер до Гренланд в източната част на
Норвегия и оттам до западна Швеция.
В Полша,
според Наимски, правителството възнамерява да инвестира 1 милиард
евро в модернизирането на газопреносната и газоразпределителната
мрежа. Финансирането, предвидено за 5 години, ще бъде направено чрез
структурните фондове на ЕС.
Правителството планира терминалът за втечнен газ да бъде завършен до
2010, когато се очаква да бъде завършен и руско-германският
тръбопровод “Северен поток”. Тръбопроводът ще минава по дъното на
Балтийско море и ще позволи на Газпром за първи път да транспортира
газ директно от Русия до северна Германия, където ще има център за
доставката на газ до други райони на Западна Европа. Миналата
седмица
Газпром
обяви, че за целта е закупил изоставена мина в северната част на
Германия, която ще бъде преустроена в огромно подземно
газохранилище.
Полша е
разтревожена, че когато газопроводът “Северен поток” започне да
пренася газ за Европа, Газпром може да затвори за ремонт част от
другия тръбопровод Ямал-Западна Европа, който минава през Беларус за
Полша.
Наимски
казва, че Западна Европа няма да бъде засегната от такъв ремонт, тъй
като дефицитът ще бъде компенсиран от капацитета на “Северен поток”,
но Полша ще бъде засегната, защото “Северен поток” не достига до
нея.
“Ето
защо толкова се нуждаем от диверсификацията”, казва Наимски. “И също
ето как Северно-европейският газопровод противоречи на нашите
интереси.”
Варшава,
26
октомври 2006
Публикацията
подготви Борислав Скочев |
