Съгласни ли сте с някои тези и впечатления след тези изборите, че има нов политически модел, в който няма дясно, а има само БСП, ДПС и Атака и Атака играе алтернатива на БСП.

- Аз категорично не приемам подобна теза, макар че не искам да влизам в противоречие с политолози и журналисти, които лансират този проект.

Какво стана с дясното след президентските избори?

- Аз мисля, че в дясно се случиха няколко неща. Без съмнение,  загубата беше тежка и горчива. Вероятно това беше горчивата чаша, която да даде последния стимул на десните избиратели и лидери да преосмислят всичко, което направихме през последните години. Казвам направихме в първо лице множествено число от солидарност, въпреки че искам да подчертая, че съм председател на СДС само от една година. Затова приказки от типа: четири загуби натрупахте зад гърба си, какво става, категорично не приемам, просто защото не са верни. Като председател на СДС искам да кажа нещо много просто, само едно социологическо изследване е направено след президентските избори и съгласно него, единствено две партии в България покачват доверието си – БСП и СДС. Разбира се, БСП доста повече, СДС доста по-малко, но все пак СДС не стои на едно място, и което е още по-добре, СДС не пада надолу, за разлика от всички останали партии.

Вие оцеляхте в сравнение с останалите десни партии?

- След тези избори да покачиш рейтинга на доверие не означава даже, че оцеляхме. Наблюдава се, че и Вие и останалите журналисти напуснахте т. нар. погребалната лексика  по отношение на СДС. Преди една година такава беше лексиката  - отиват си, свършват и т. н. Според мен, днес, дори глагола оцеляхте не е уместен. Аз мисля, че СДС излезе с известно достойнство от тези избори, но за да бъда честен веднага ще кажа, че да твърдим, че тези избори са успех за СДС или да твърдим, че след тях нещо фатално и важно се е случило и СДС е в разцвет ще бъде абсолютно глупаво и никой няма да ни повярва. Искам да кажа на нашите членове и симпатизанти, че пред СДС продължава да има страшно много трудности, но и достатъчно енергия и сила, за да ги преодолеем.

Голямата разлика между отделните партии в дясното не дойде ли от различния морален прочит, който направихте на тази загуба? Примерно, Иван Костов каза, че отговорността се носи от Неделчо Беронов.

- Ясно е за всички, че категорично не споделям това становище. Според мен е съвършено безсмислено да се връщаме съм Иван Костов. Нима Иван Костов не беше модерен преди години, когато всички твърдяхте, че той и ДСБ ще погълнат и СДС и всички други десни партии и ще бъдат единствените представители на десницата? Не е коректно да се занимаваме с това. Във всеки случай президентските избори бяха последната горчива чаша, която почти 2 млн. демократичен, дясноцентристки  електорат трябваше да изпие, за да разбере нещо много важно. Има цяла пропаст между думите, които изговаря г-н Костов и действията, които предприема и върши. Според думите той винаги е краен антикомунист, най-големият борец срещу руската мафия. С действията, които предприема в политиката, защо и как е друг въпрос, винаги и по всякакъв начин улеснява победите на БСП на всички избори. Това започва да става натрапчиво. От тази гледна точка ние дефинираме много ясно.  Разликата между нас и г-н Костов става все по-очевидна. Аз не се криех да го кажа и по време на самите  президентски избори - ние сме заедно зад г-н Неделчо Беронов, но това в никакъв случай не означава, че големите разлики между нас са стопени.      

Между другото Иван Костов разви тезата за фасадната опозиция на БСП. Кой сега е фасадна опозиция на БСП?

- Не ми е лесно да назовавам, защото не искам да хвърлям масло в огъня на дясното. Аз се отнасям с уважени към всички партии, които се дефинират в дясно и център без да им спестявам откровените схващания по отношение на тяхната дейност, но ако говорим за Съюза на демократичните сили, СДС в момента продължава да бъде една класическа опозиция. Като казвам  класическа опозиция, това означава опозиция, която не прощава нито една от грешките на управляващите. Същевременно не опозиция, която на всяка цена и винаги казва не, не, не. Не това е начина да се дефинираш като опозиция. На второ място СДС е наясно с едно – струва си да бъдеш опозиция, но е безсмислено да се обречеш на вечна опозиционност.

Какво означава това да си доволен от факта, че ще бъдеш вечна опозиция и ти остава правото на морално удовлетворение?

- Тази теза е неразбираема за нас. През последните четири години аз говоря едно и също нещо, откакто загубих президентските избори. Струва си да си в политиката, струва си да правиш прекрасни програми, струва си да имаш прекрасни отношения със западноевропейски и американски политически  партньори само, ако се готвиш да вземеш властта и да управляваш. Всичко останало е лъжа към избирателите. Ти им казваш: ние сме най-добрите, ние имаме най-добрата програма, ние знаем най-много, само че ние сме над тези неща и няма да управляваме, защото никой не ни заслужава. Така позиция е нарцистична и това е мека дума, всъщност това е една дълбоко догматична и сектанска позиция. В крайна сметка и дълбоко нечестна позиция спрямо избирателите, защото хората казват добре, харесваме ви, говорите добре, имате добра програма, впрочем това е и една от заслугите на СДС. СДС първи направи програма за 15 години напред, грешката ни е, че не успяхме да я популяризираме. Какво от това, че имаме програма, като няма да управляваме.

Това, което казвате сега, е много важно, защото сближаването между СДС и ДСБ на президентските избори може би обърка много хора, а сега вие тук прокарвате разделителни граници в дясното пространство. В поредица т.нар. програмни интервюта Иван Костов и Бойко Борисов, в изминалите десет дни, дадоха коренно различни заявки за дясното. Докато Иван Костов  говори затова, че партията му ще бъде един вид вечна опозиция на БСП и това ще бъде избор на морално удовлетворение, Бойко Борисов твърди, че започва поход към властта и той търси възможности да бутне БСП и тройната коалиция от власт, чрез помощта на дясноцентристкия субект, какъвто той каза, че ще бъде ГЕРБ. Каква е вашата позиция между тези две линии на поведение в рамките на дясното?  

- Нямаше нужда да чакаме президентските избори, за да се разбере дълбоката, стратегическа разлика между политиката, която водим ние и политиката, която водят други десни партии, например Иван Костов.    

Крайно време е хората да видят каква е разликата между Петър Стоянов и Иван Костов. Смятам, че ще е важно да стане ясно в това интервю.   

- Четири години говорим точно това. Четири години аз повтарям едно и също, дори по времето, когато всички бяхме заедно в СДС. Преди четири години моята теза,  на едно голямо събитие в Пловдив, беше тази: искаме ли изобщо да управляваме? Ако искаме, си задаваме въпроса можем или не можем да го направим сами и ако  не можем да го направим сами започваме да се оглеждаме за съюзници. Всичко друго е нечестно спрямо нашите избиратели. Хората искат да видят своите партийни представители във властта, защото това са партиите – начин за установяване на представителството на хората.  

Ако един лидер е бил 10 години във властта, бил е министър, бил е премиер, бил е президент, нормално е да е изгубил форма и да не иска да участва във властта. Хората, които са под него, защо те трябва да стават жертва? И винаги да стоят в опозиция.

- Това е смисълът на политиката. Ако ти защитаваш своите лични интереси можеш да кажеш – нищо не ме интересува, ще се опаковам в един пашкул, няма да се боря за победа, ще лансирам само моите тези. Но когато си политик ти защитаваш интересите на 100 хил., 200 хил., 500 хил., дори на 1 млн.души и в същност това е смисъла на политиката, а не твоето его.

Е, къде са тогава интересите на тези хора, които са в опозиция?

- Това е въпросът, който винаги ме е смущавал, поради което никога не съм отговарял ние ще бъдем вечна опозиция. Тук веднага ще ни упрекнат: тези искат винаги да са във властта. Тогава защо правим политически партии, ако не искаме да се борим за властта. Тогава да си направим кръжоци, някакви догматични сдружения, така че ние ще стоим отстрани, ще ехидничим, ще атакуваме властта, ще даваме верни формули, но просто няма да се борим за нейното вземане. От тази гледна точка аз мисля, че СДС има да извърви доста сериозен път напред. Ние сме готови да го направим и пак казвам трудностите са много.

Как гледате на новата партия ГЕРБ, която ще възникне в публичното пространство? Ще бъде ли тя ваш основен стратегически съюзник? Очевидно е, че Бойко Борисов търси съюзници. Той не призовава СДС и ДСБ да се вливат в неговата партия, а дори и тези, които напускат ДСБ, той ги призовава да си правят собствени клубове и да му станат партньори. Това означава не да се вливате една в друга, а за съюзничество.

- Пред СДС никога не е стоял въпроса да се влива, СДС е с традиция, има история, СДС излезе от тежкия си период, пред СДС има бъдеще. Друг е въпроса как ще се справи това бъдеще да се случи час по-скоро, да бъде видяно и усетено от хората, да гласуват за нас със същия ентусиазъм, което го правиха през годините. Що се отнася до   Бойко Борисов, да, той, неизменна моя позиция, дано да не е скучна, има своето място в българския политически живот, това е без съмнение.

В дясното ли?

- Дясното на всички изглежда доста привлекателно, защото изглежда най-свободно. Затова всички ще се стремят, с изключение на БСП, да търсят тази ниша. Аз не мисля, че това е най-важно.  Бойко Борисов ще трябва да направи още крачки, за да заслужи признанието и доверието, общо казано, на  тези два милиона десни избиратели, които гласуваха за СДС 1996-97г. Как ще го направи след създаването на партията ще покаже времето, няма да бъде лесно, разбира се.

Пред Бойко Борисов има два пътя. Първо, той трябва да си даде отговор на един прост въпрос: може ли сам да спечели следващите парламентарни избори и ако може би ли могъл с еднаква ярост да се отнася към  всички партии в ляво, но и към тези в дясно, които вижда като свои конкуренти. Ако той, обаче, не може сам да спечели следващите парламентарни избори той трябва да си зададе въпроса с кого би могъл да управлява. И ако наистина се дефинира като десен той трябва да изключи БСП като свой партньор, иначе би било доста смешно да се бориш срещу БСП през целия период, в който си бил в опозиция, а след това да кажеш: като няма с кого ще се коалирам с БСП. Затова Бойко Борисов трябва да се отнесе с по-голяма сериозност към онези субекти в дясно, които имат перспектива. СДС, без съмнение, е такъв субект. Това в никакъв случай не означава, че ние утре ще се прегърнем с Бойко Борисов  и ще тръгнем под ръка. Това не е и необходимо. Тук става въпрос за много практични неща, става въпрос за прагматичен поглед и най-вече за много ясно съвпадане по основни политически принципи.

Ето той сега е във война с БСП заради бюджета. Може ли Бойко Борисов да бъде стратегически съюзник на СДС?

- Всички отделни стъпки, които Бойко Борисов води като кмет, принципно, са били подкрепяни от СДС. Казвам принципно, защото ние бяхме първите, които заявихме, и аз бях обвинен за това, че кметът не може да разреши проблема с боклука, ако правителството не се намеси. Това беше една моя среща с Бойко Борисов преди година и половина, която беше изтълкувана  кой знае как.

Това беше смисъла на срещата и се оказахме прави. По отношение на бюджета  Бойко Борисов е прав, защото защитава интересите на София и софиянци, като техен кмет. В този случай той получава подкрепата на общинските съветници от СДС. Ние не гледаме на Бойко Борисов като на вечен враг или като на вечен приятел, ние гледаме на Бойко Борисов като човек, който се развива, всички негови положителни стъпки ще бъдат подкрепяни, защото това е смисъла на политиката и обратно, не винаги ще бъдем съгласни с едно или друго негово действие.

Какво тогава е бъдещето на десницата, кой виждате там? Ще има ли проект "нова десница"? Отделни депутати ще правят политически клуб.

- Аз лично не мога да разбера какво означава проекта "нова десница". Според някои това означава да се разпуснат досегашните партии, защото са изчерпани, всички лидери да си подадат оставка и след това да правим новата десница.

Според други, обаче означава друго.

- Ако тръгнем към първия вариант той е самоубийствен Ние ще разпуснем партиите, но ако не успеем да направим новата десница, какво? Ще лишим десните избиратели от всички десни субекти, за които могат да гласуват? Второ, защо да разпускаме СДС? Пак казвам през последната година независимо от всички трудности, СДС бележи един устойчив ръст на развитие. СДС има програма, има устав. Два модерни документа, които са признати от всички европейски партии.

Сега каните всички стари седесари да се върнат   при вас обратно.

- Разбира се, това не лошо. Има хора, които са разочаровани, хора, които са обидени, хора, които през това време търсиха къде всъщност е тяхната дясна партия. Ние искаме да им кажем: да, СДС е вашата дясна партия. Залагаме на няколко прости неща. Първо, за почтеността. И преди президентските избори и след това ние залагаме на една почтеност, която е очевидна. Не сме склонни да влизаме в политически игри, за да мислим сценарии, с които да унищожаваме десни партии, за да бъдем сами. Това е изключително глупаво, да не каже неефикасно.

Аз мисля, че хората рано или късно ще разберат това. Трябва още малко време, за да покажем на хората, че СДС не е партия на миналото. Това е най-трудното, което трябва да преодолеем. Всъщност като говорим за новата десница, като говорим за новите лица, нека да кажа нескромно, че като че ли аз бях първият, който повдигна този въпрос. От четири-пет месеца непрекъснато пред Националния съвет и пред медиите говоря, че 1 януари 2007г.ще бъде водоразделна дата. България започва нова политическа форма.

Трябва ли да има подмяна на политически лидери в десницата, и на ръководството на СДС и т.н.

- Разбира се, и това го говоря, откакто съм станал председател. Това не може да стане за един ден, макар че някой ще се усмихне и ще каже: Стоянов се презастрахова да бъде вечен лидер. Нищо такова. В следващите две три години в СДС трябва да се застъпи едно нова, младо поколение, което е по-прагматично и ще говори по-малко за цивилизационния избор, защото вече всички ще сме приели членството в НАТО и ЕС като основа за развитието на България. Ще говори повече за данъци, за възможности за усвояване на парите от еврофондовете, ще дава практични съвети на своите членове и симпатизанти как да работят и да се образоват по-добре. Ето това поколение ще управлява България 2007.

Нека да завършим  нашия разговор с темата за Георги Първанов.  Да приемем, че Бойко Борисов ще стане ваш стратегически съюзник, как гледате на подозренията, че чрез проекта на Бойко Борисов, Георги Първанов ще се опита да мотивира българската десница?     

- Аз пак твърдя, че до парламентарните избори ще има доста време. Бойко Борисов не е пристъпил към най-важното действие в своята политическа кариера, не е учредил още своята партия. Сигурен съм, че след това ще имаме още много възможности да говорим какво и как може да се случи. Не е лесно да учредиш партия и да защитиш физиономията си, след като станеш партиен водач, защото партиите имат своя специфика. Във всеки случай, пак казвам, СДС има много ясна цел оттук нататък. Стига с това криволечене, оттук нататък ние искаме да управляваме България в съюз с други десни и центристки партии. И това може да се случи през следващите три години. Ще ни коства много време. Сега може да изглежда фантастично на много хора, но ние ще поставим основата точно на това.

Кои са те? Кои са ви партньори?        

Петър Стоянов: Знаете ли, до парламентарните избори могат да се случат много неща. Вие твърдите, че г-н Бойко Борисов ще бъде един от тези фактори. Той вероятно ще бъде. Как ще се развият отношенията ни зависят от много неща. Ние оттук не може да се вречем във вечна вярност и любов, но ние не може да не признаем, че зад Бойко Борисов стоят солидна група от хора, които го подкрепят, които ще останат негови поддръжници до парламентарните избори и ако идеята на Бойко Борисов е да бъде алтернатива на днешното управление, което е доминирано от БСП. Самият Бойко Борисов, обаче, трябва да търси съюзници в дясно и в центъра. СДС ще трябва да се позиционира точно тук, да видим кои ще бъдат тези наши съюзници. Няма, обаче с лека ръка да кажем, никой не ни заслужава и ще се обречем на вечна опозиция.

Последен въпрос. Много от поддръжниците, симпатизантите и последователите на Георги Първанов повдигнаха публично въпроса  за трети мандат, като казаха, че това може да бъде част от промените в конституцията в края на втория му мандат, когато ще се разискват и новите правомощия на президента.

- След като Георги Първанов спечели президентските избори е малко нелепо да му даваме съвети. Съвсем предпазливо, обаче ще си позволя да кажа, че самият Георги Първанов трябва да пресече още от сега този тип говорене, защото това може да поднесе лоша изненада и на него и на управлението на България. Българите са изключително чувствителни към крайната концентрация на власт, защото така се получи и след президентските избори. Малко повече сдържаност няма да навреди   на новоизбрания президент и на правителството, което на практика той ръководи. 

Благодаря. Благодаря за това интервю тук.

- Благодаря и аз.