Навръх 89-ата годишнина от руската революция, която се чества по странни причини през ноември, но продължават да я наричат октомврийска, иракският приемник на Ленин бе осъден на смърт. На 5 ноември 2006 съдът в родината му реши диктаторът да бъде обесен заради избиването на 148 жители на селището Дуджаил през 80-те години на ХХ век. Това му доказали - за това го наказали. Както Ал Капоне е бил осъден за неплащане на данъци.

Но цял свят знае, че сатрапът от Багдад е избил милиони. С бойни газове, чрез масови разстрели и дори с екологически катастрофи, като изкуствено предизвиканата в делтата на Тигър и Ефрат, житницата на Азия, родината на културното земеделие. За това, че са шиити, че не са шиити, че са кюрди, че не са кюрди, че са или не са такива, каквито му е кеф в момента на Садам или на някой друг от неговите бандити.

Не сме садисти и сме противници на смъртното наказание. Но в Ирак по закон има такова и то е най-тежкото, което предвижда техният наказателен кодекс. Онзи, който в продължение десетилетия съсипваше страната си начело на банда баасисти, е осъден. И ще понесе наказанието според законите на собствената си страна. Ще увисне на бесилото 30 дни след произнасянето на присъдата.

Това е зловещ, но все пак позитивен знак за развитието на нашата цивилизация, родила се впрочем в Междуречието Тигър-Ефрат и околностите. Какъв малшанс - 5500 години по-късно в тези земи да безчинства Садам!