Продължение >>

Наречени от науката "нелепи" или „неуместни”, тези странни артефакти не се вписват в установените представи за нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за евентуалното съществуване на някогашни напреднали цивилизации, родили се много преди известните ни древни култури. Въпреки че подобни открития с присъщата им противоречивост са не зле документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все по-„гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия Homo sapiens е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.

Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са старателно подредени, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артефакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво наистина е станало.

Тези загадъчни артефакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линеарна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.

Ето кои са десетте най-нелепи и невместващи се в сегашните ни представи артефакти, които може би разкриват шокиращи открития за нашето неизвестно наследство...

6. Реактивен самолет от Южна Америка През 1954 правителството на Колумбия изпратило част от своята колекция от древни златни артифакти за обиколка из САЩ. Възложили на Eмануел Стаубс, един от водещите бижутери на Америка, да направи репродукции на шест от обектите. След петнадесет години един от предметите бил даден

за анализ на зоолога и биолог Иван T. Сандерсън. След щателно изследване и консултиране с много експерти, поразяващото умозаключение на Сандерсън било, че обектът е поне хиляда-годишен модел на високоскоростен самолет.

Приблизително 5 см дълъг, обектът е бил носен на синджирче като медалион. Той бил класифициран към съществувалата преди инките култура сину, от 500-та до 800-та г. сл. Хр. Сандерсън и д-р Артър Пойсли от Аеронавтския институт в Ню Йорк решили, че това не може да изобразява никое от познатите ни крилати животни. Всъщност, малкият артифакт изглежда по-скоро като нещо механично, отколкото биологично. Например, предните крила са с делтовидна форма и са силно заострени – доста нетипично за животно.

Опашната перка може би е най-нетипичната животинска част и е по-скоро самолтен елемент. Тя има формата на правоъгълен триъгълник, плоска е и е право перпендикулярна на крилете. Вертикални опашни перки имат само рибите, но никое животно няма вертикална перка без противоположна такава, която да балансира отдолу. Към загадката се прибавя и това, че на лявата страна на перката има отличителен знак, точно където се намират емблемите на много самолети днес. Отличителният знак е може би толкова неуместен, колкото и самият златен модел, тъй като е бил определен като арамейска или ранно-староеврейска буква - „бета” или „б”. Това може да означава, че оригиналният аероплан не е дошъл от Колумбия, а е бил произведен от много ранна раса хора, обитаваща Близкия изток и знаеща тайната на летенето.

7. Кристален череп от Атлантида Несъмнено, най-прочутият и загадъчен древен кристал е черепът, открит през 1927 от Ф .A. Mичел-Хеджес в разрушен храм на древния град на маите Лубантум, британски Хондурас, днес държавата Белиз. Черепът е направен от единичен блок чист кварц, с височина 13 см, ширина 13 см и дължина 18 см. Има размера на малък човешки череп, с почти съвършени детайли. През 1970 г. на реставратора Франк Дорант било дадено разрешение да подложи черепа на тестове в лабораториите на Хюлет-Пакард. Разкрити били много аномалии.

Черепът е бил издълбан с пълно незачитане на оста на естествения кристал, процес, нечуван в съвременната кристалография. Не са били използвани никакви метални инструменти. Дорланд не е могъл да намери никакви уличителни за това белези. И наистина, повечето метали биха били неефикасни. Съвременно ножче не може да остави следа по него. От мъничките правилни драскотини близо до гравираните повърхности Дорланд определя, че черепът е бил първо издълбан в груба форма, вероятно използувайки диаманти. По-финото оформяне, изглаждане и полиране Дорланд вярва, че е направено като безбройно количество пъти са използвани вода и силициев пясък. Но ако това е вярно, този процес би трябвало да е отнел 300 години от неспирен труд. Така, че на нас ни се дава избора или да приемем този почти невъобразим подвиг като факт, или да признаем, че е използвана някаква форма на технология, която се е загубила.

Съвременната наука е затруднена да обясни уменията и познанията, които са съчетани за направата на това уникално произведение. Или както Гарвин обобщава:

„Днес, във времето когато човек успя да изкачи планини на Луната, такова постижение на практика е невъзможно да се повтори... И не става дума за умения, търпение или време. То просто не е възможно.”

Или както един от кристалографите на Хюлет-Пакард казва:

„Това дяволско нещо не трябваше да съществува.”.

8. Кой застреля Неандерталския човек? В Музея по естествена история в Лондон е показан череп на 38 000 години, от ранния Палеолит, изкопан през 1921 г. в днешна Замбия. На лявата страна на черепа има съвършено кръгла дупка, около 8 мм в диаметър. Интересно е, че около дупката няма радиални линии на разцепване, или други белези, които остават след използването на хладно оръжие, като стрела или копие. Срещуположно на дупката, черепът е разбит, и реконструкцията на фрагментите показва, че черепът е бил разбит отвътре навън,

като от пушечен изстрел. Всъщност, който и да е по-бавен обект не би могъл да направи нито изкусната дупка, нито раздробяващия ефект. Експерти от съдебната медицина, проучили черепа, са единодушни, че такава черепна повреда не може да се нанесе от нищо друго, освен от метателно оръжие с висока скорост, нарочно изстреляно по праисторическата жертва, с намерение за убийство.

Ако по този човек действително е било стреляно с подобно оръжие, то може да се направят следните две заключения: или екземплярът не е толкова стар колкото се твъри че е и е бил застрелян от европеец в близките векове, или възрастта на останките е правилна и отличният стрелец е древен също.

Но имайки предвид фактът, че палеолитният череп е изкопан на дълбочина 18 метра под земята от основно оловни скали, второто заключение звучи по-правдоподобно. Обаче кой е знаел за барута преди 38 000 години? Във всеки случай не човекът от Каменната ера. Би трябвало да е съществувал друг човешки род, далече по-напреднал и цивилизован, при все това живеещ по същото време. Въпросът е, кое този отличен стрелец с пушка нарича свой дом?

9. Невероятният камък на д-р Кабрера

В един склад в Айса, Перу, се съхранява много уникална капсула на времето, съдържаща различни изображения. Там могат да се видят около 20 000 валчести скали, плочи и камъни с размер на топки за бейзбол, декорирани с поразително разнообразие на картини, в много от случаите неуместни за своето време. Собственикът им е местен лекар, аматьор археолог и геолог, д-р Хавиер Кабрера Даркуеа.

По-голямата част от използвания материал е сив андезит, извънредно твърда гранитна полу-кристална скала, която е много трудна за гравиране. Но според наблюденията на д-р Кабрера, хората са намирали тези гравирани камъни с години в района си. Най-напред те били видяни и регистрирани от йезуитския мисионер Отец Саймън, който придружавал конкистадо?ра на инките Франциско Пизаро през 1525. Проби от тях са били изпратени за Испания през 1562.

Рисунките на камъните показват много сложни хирургически умения и медицински познания, като в някои от случаите те са дори по-напреднали и от съвременните. Има сцени на цезарови сечения, кръвопреливания, използване на акупунктурни игли за анестезиране (въведено на Запад едва от края на 1970-те години), деликатни операции на белите дробове и бъбреците, и отстраняване на ракови тумори. Има също така и подробни изображения на сърдечни и мозъчни операции, а на 20 от камъните е показана стъпка по стъпка процедурата за присаждане на сърце.

Това само по себе си е тревожно разкритие, показващо, че някой в неизвестната античност е постигнал ниво на умения, конкуририращо нашето. Но има снимки, които са дори още по-неуместни. Както е било забелязано от д-р Кабрера и проверено от други медицински лекари, там има каменни гравюри, които показват присаждане на мозък. Очевидно, праисторическите хирурзи са притежавали знания и умения за хурургията, които са няколко крачки пред тези на съвременната й посестрима.

10. Произведени метали на милиони години

За последните три десетилетия миньори от сребърната мина Уондерстон близо до Отосдал в западен Трансвал, ЮАР, изваждат от дълбоки скали няколко странни метални сфероиди. До момента са открити поне 200 такива. През 1979 г. няколко от тях биват внимателно проучени от Дж. Р. Mакливър, професор по геология към Университета на Уитуотърстенд в Йоханесбург, и Андреас Бишоф, професор по геология от Университета на Потчестрьом.

Металните сфероиди изглеждат като плоски кълба, с диаметър от 2.5 до 6 см, като външността им е оцветена обикновено в стоманено син цвят с червеникаво отражение, а в метала има мънички петънца от бели влакна. Кълбата са направени от стоманено-никелова сплав, която не съществува в природата, като нейната композиция изключва вероятността тя да е от метеорен произход. Някои от тях имат само тънка черупка с дебелина около 6 мм, и когато тя се счупи се открива странен гъбест материал, разпадащ се на прах при контакт с въздуха.

Което прави всичко това много забележително е, че сфероидите са изкопани от слой на пирофилитна скала, датирана посредством геологични и радиоизотопни методи на възраст от поне 2.8-3 милиарда години.

Добавяйки повече загадъчност към загадката, Ралф Маркс, кустос на южноафриканския музей в Kлерксдорф, заболязва, че докато стои заключен във витрината без никакви външни вибрации, експонираният в музея сфероид се върти бавно по оста си от само себе си, от някяква своя собствена енергия. Така, че в тези сфероиди може би има енергия, която все още е запазена и действа, дори и след вечността от три милиарда години.