|
|
On a dark desert highway cool wind
in my hair
Warm smell of colitas rising up through the air
Up ahead in the distance I saw a shimmering light
My head grew heavy and my sight grew dimmer
I had to stop for the night
There she stood in the doorway
I heard the mission bell
And I was thinking to myself:
'This could be Heaven or this could be Hell'
Then she lit up a candle and
she showed me the way
There were voices down the corridor
I thought I heard them say...
Welcome to the Hotel California
Such a lovely place
Such a lovely face
Plenty of room at the Hotel California
Any time of year you can find it here
Her mind is Tiffany-twisted,
she got the Mercedes Bends
She got a lot of pretty, pretty Boys
that she calls friends
How they dance in the courtyard
sweet summer sweat
Some dance to remember,
some dance to forget
So I called up the Captain:
'Please bring me my wine'
He said, 'We haven't had that spirit here
since nineteen sixty nine
And still those voices are calling from far away
Wake you up in the middle of the night
just to here them say...
Welcome to the Hotel California
Such a lovely place
Such a lovely face
They living it up at the Hotel California
What a nice surprise
Bring you alibis
Mirrors on the ceiling
The pink champagne on ice
And she said:
'We are all just prisoners here of our own device'
And in the master's chambers
They gathered for the feast
They stab it with their steely knives
But they just can't kill the beast
Last thing I remember, I was
Running for the door
I had to find the passage back
To the place I was before 'Relax', said the night man,
'We are programmed to receive
You can check out any time you like,
But you can never leave'
Горе
Хотел "Калифорния"
По тъмното
пустинно шосе прохладният вятър играеше в косите ми.
Топлият аромат на колитас се издигаше към
небето.
Далече отпред видях мъждукаща светлина,
главата ми натежа, очите ми помътняха.
Трябваше да спра и да пренощувам.
Тя стоеше в рамката на вратата,
аз чух църковната камбана
и си помислих:
"Може би тук е раят, я може би адът."
Тя запали свещ
и ми показа пътя.
Долу по коридора се чуваха гласове,
стори ми се, че казват:
"Добре дошли
в хотел Калифорния!
Какво прекрасно място.
Какво хубаво лице."
Има много стаи в хотел
Калифорния,
по всяко време на годината можеш да отседнеш там.
В главата й
е само Тифани,
тя кара Мерцедес Бенц.
Около нея има красиви момичета,
които тя нарича приятели.
Когато те танцуват във вътрешния двор
сред сладките летни изпарения,
някои танцуват, за да си спомнят,
други, за да забравят.
Тогава казах на управителя:
"Донесете ми от моето вино."
той каза: "Не сме имали такова нещо
от 1969-та."
И отново гласовете зоват отдалече,
будят те посред нощ
и отново ги чуваш да казват:
"Добре дошли в хотел Калифорния,
Какво прекрасно място.
Какво хубаво лице."
Живеещите в хотел Калифорния,
каква приятна изненада,
ти осигуряват алиби.
Огледала по
таваните,
розово шампанско в лед.
Тя каза:"
Всички сме пленници на своите помисли."
А в стаята на управителя
те са се събрали за пир,
удрят със стоманените си ножове,
но не могат да убият чудовището.
Последното, което помня,
е,
че бягах към вратата.
Трябваше да намеря обратния път
към това място. "Успокой се - каза човек от тъмното -
ние сме програмирани да посрещаме,
ти можеш да си тръгнеш, когато поискаш,
но няма да можеш да си отидеш." |
