|
"Допреди войната
образованието и възпитанието в нашите училища бе
насочено към едно планомерно и системно развитие всред
учащата се младеж на национални и отечествени
добродетели, от една страна, и на граждански и културни
- от друга.
Любов и почит към старинно
българското. Благоговение пред дейците и строителите на
нашето национално верую, старание и съревнование към
доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили
симпатични явления, които със своята същност трогваха и
правеха живота приятен, съдържателен и високоосмислен.
Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в
продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от
отрицателните резултати на войната преди всичко в самото
общество, а оттам - и отражението на отрицателните
прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по
всекидневното, забавителното и лекото в живота:
безотговорност, безгрижие и лекомислие обладаха душите и
лека-полека
тя се отдалечи от
ценното и същественото
в живота и миналото. А в
полумрака на нашето минало се откриват големите фигури
на редица велики българи, които с необикновено увлечение
и с една завидна самопожертвувателност са служели на
своя народ. Които не са пожалили ни сила, ни младост, за
да положат основите на нашия културен и политически
живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и
лъчезарни образи на големите културно-обществени дейци,
далечни и близки строители на съвременна България."
Повече няма да ви измъчвам
с подобни текстове. Нямаше да го направя и дотук, ако
това не бе програмният документ, според който на 13
декември 1922 е въведен в националния календар Празникът
на народните будители. Негов съчинител е министърът на
народното просвещение тогава, небеизвестният фанфарон и
любител на оранжевото мастило и поезията на Цанко
Бакалов Церковски, земеделецът Стоян Омарчевски.
Добре прочетохте, надявам
се, припомнения цитат. Искате ли и ние тук и сега, в ХХI
век, да се превърнем в подобни дермоеди и да започнем да
лепетим прочее закръглени глупости, само и само да се
шуми във вестниците и след години време да станем за
смях на кокошките, колкото оцелеят след птичия грип.
Горките днешни "Галина бланка"! Същото можем да го
сторим, ако сега взаимно се хванем за ръце и излезем с
душевен призив към цялото човечество, в това число и
Чечения, да отпразнуваме с "развълнувани сърдца"
дългоочакваната от много наши управници в правителството
"годовщина" на ВОСР. Не знам вече коя си годовщина. За
разтуха ще изпеем и някой химн. Може и "Варшавянка".
Впрочем той е доста по-познат от лошо написания и почти
несъстоял се химн на т. нар. народни будители. След тези
си думи вече чувам учестеното дишане на някои от вас,
които ще призоват за моето прогонване от това "свято
място"- България. Дишането е най-отчетливо у
аналфабетните националисти тип Сидеров и прочее ръбове.
Обвинението, че се глумя над толкова свети за
българското сърце реликви.
Не, уважаеми господа и
дами,
Не се глумя, а пиша
истината. Защото и според класика на националната ни
република Васил Иванов Кунчев:
"Истината е свобода."
Всеки от нас досежно
грамотен и априорно мъдър веднага ще захване да брои на
пръсти имената на известните му народни будители. Всички
да се напънем, пак ще ги докараме с обща мъка до стотина
заедно със собствените си имена, умножени по членовете
на семействата ни. За онези свети хорица никой не спори.
Нежели аз? Да, техните имена са известни,
систематизирани. Има ги изписани в една книга, която се
нарича "Енциклопедия на българската възрожденска
интелигенция". Тя е бая обемен том: 750 страници голям
формат. Имената са над 10 хиляди. И на тях и на онези
които са ги систематизирали, поклон доземи. И какво от
това? Не, въпросът ми не е нихилистично риторичен, а вик
за помощ и разбиране. Кел файда от тези 10 хиляди
мъченици на книга, предвождани по право от свети Иоан
Рилски, роден в село Скрино. След като сега негов
следовник трябва да бъде владиката Павел, който се черпи
непрестанно из столичните локали и отдавна е закачил и
расото, и митрата, и евангелието на пирона на
нихилистичната забрава. Какво от това, че там е и
Левски, когато за неговата републиканска ярост се
сетихме едва щом ни облада
болшевишко-монархическа-татарска нелепост. Колцина се
сещаме за думите на Йордан Хаджиконстантинов - Джинот,
който заклева:
"Събуди се, майко
Българийо!
Събудиха се руси, сърби,
гърци, само ти спиш." Може би на избори трябва това да
звучи вместо призивите на партийни и непартийни
кандидати за слава. Които абсолютно знаят, че
последното, което могат да правят, е да управляват. Та
било то и в пещерата Темната дупка. Но ако попитате
около НДК (този ужасен и тромав мастодонт на
комунистическата архитектура, вградил в себе си сянката
на тоже "будителката" Людмила Живкова), всеки втори
пенсионер с овехтял шлифер тип МНО ще отговори, че
новите и нужни будители са Ст. Цанев, друг бургаски
римушко, и естествено бащата на агресивната вербална
мистификация от Учиндол - Славчо Трифонов. И хак ни е,
разбираш ли? Защото още вярваме на люде с академични
титли, които говорят, че богомилите също са будители,
макар да е всеизвестно, че ужасният дуализъм на тяхната
религиозна философия не носи нищо повече от повик за
пълно отрицание. Прочее кога и защо българското
православие, излъчило толкова много будители в миналото,
престана да ги набавя на историята днес? Кой е виновен?
Защо продължаваме да говорим за национално Възраждане, а
не за културните ни падения? Защото, скрити зад
лъжепророци и лъжебудители, ние наистина се успахме и
сега сме си някъде
около Втория златен век
на българската култура,
провъзгласен от богопомазана щерка, заради чието
чифтосване на вдовеца й дадоха и най-високия орден в
тази непробудена страна. В момента има пространство
единствено за реално и виртуално чифтосване. И така
заспали, ние пак чакаме някой да дойде и да ни пробуди,
да сътвори ново понятие като онова поостаряло от времето
на проф. Боян Пенев. Но идва да ни буди единствено Хари
Потър, който е по-силен и креативен от Хитър Петър.
Прочутите ни народни песни, будили народа ни и за "хоп и
за гроб", не издържаха и се предадоха пред чалгата.
Значи тя е по-силна или по-прилепчива. Драмите на Вазов,
на Яворов, на П. Ю. Тодоров и Ст. Л. Костов сдадоха
фронта пред текстовете на млади и калени в рекламата
графоманчета, които от боклука на три свои пиеси правят
една нова: "Инструкции за оцеляване при извънредни
ситуации". Само за справка.
Е, какво излиза, че ако си
останем при прокламацията на Стоян Омарчевски, догодина
няма и за какво да се събираме и какво да си кажем на
този изживял вече вътрешното си съдържание празник няма
да имаме. Трябва да се обърне око не към сметалото на
Бачо Киро, а към компютрите, които произвеждат фирмите
на Цар Киро. Но така че и Цар Киро да не се чувства
будител, а ние пък да не се чувстваме длъжни нему, че
крепи крехкото етническо равновесие на полуострова. И
това ще бъде така, защото липсват критерии за стойност.
А когато липсват критерии,
стойността рязко се повишава. И настъпва пък екстазът на
стойността. Мисля, че губейки представа за прекрасно и
грозно поради невъзможност да ги различим, ние сме
осъдени да живеем в безразличие. Тъжно, нали?
Макар че в Евангелие от
Марко е казано: "А когато вам говоря, говоря го на
всички. Бъдете будни!" Будни за сетива, а не за
будители. Това последното е от мен, а не от св. Марко. |
