Да се прави аналогия между БАН и Френската академия на науките е пълен абсурд. В БАН има академици и член кореспонденти - титли, които Европа на познава. Там, в Европа, съществува градивна конкуренция между университетите за бройка номинирани нобелисти, понеже това е критерият за рейтинга на научната институция. Такива университети държат на престижа си и е чест да се работи в тях. За разлика от западните университети и академии БАН се представя като приемник на Българското книжовно дружество, основано през 1869 в Браила, на което всъщност през годините на социализма напълно е деформирана първоначалната структура и цел. Днес БАН продължава да е една нереформирана комунистическа институция. Олигархизирането днес на старите комунистически кадри, много от които са агенти на тайните служби, води до девалвация на науката и задушаване на научния прогрес дори и при наличието на талантливи млади учени.

Никой не забеляза как се осъществи едно щурмово академизиране на над стотина професори от БАН между 2000-2004 години. Последва избирането на академик Иван Юхновски за председател на БАН ЗА ТРЕТИ МАНДАТ. Това означаваше, че беше направена бартерна сделка, а именно акад. Юхновски номинира с академични титли и овласти свой електорат за още 8 години напред. Никой не е и помислял да прочете колко допълнения в Закона и Устава на БАН са направени досега все в направление на привилегироване на старата партийна и агентурна каста, вече номинирана и снабдена и с научни титли.

Олигархизирането на академиците в БАН е процес обратен на германската реформа в науката след 1989.

Един ден българският гражданин ( а също и европейският) ще поиска да узнае в какво акад. Иван Юхновски е превърнал днес БАН? През 2006 се случиха събития, които събраха разпокъсаните факти обясняващи случващото се в БАН след прехода:

1) Състоя се международна конференция по отваряне на архивите на тоталитарните секретни служби в България на 20 юли 2006 г, в НДК. Всред изказалите се директорът на АСЕТ спомена за  академичното съсловие в БАН:

2) Излезе от печат книгата на проф. Янко Н. Янков “ Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ” 2006, изд. Янус, София. Тази книга, както и изказването на автора на международната конференция, разкриват престъпни действия на агенти от БАН както преди прехода, когато са бранели не Родината, а комунистическия режим, така и след прехода. На стр.132 в книгата са посочени имената на Ал. Александров (сега директор) и това на Хр. Цаков (заместник директор) като агенти при Института за гората).

3) Самият акад. Ив. Юхновски е съобщил през 1997 недвусмислено агентурна бройка от 450 в БАН под формата уж да им се разкрият досиетата. Дали е взирал пагоните им или само клетите вербувани, уязвявани като “ деца на врагове на народа”, за да бъдат бъдат държани в подчинение, примерно?

Логично е да се запитаме: ”ОЛИГАРХИЗИРАНЕТО НА АКАДЕМИЦИТЕ ОТ БАН - агентурна реформа ли е? “Дали звената в БАН са научни, или са агентурни центрове или най-вероятно и двете (първите за маскиране)? Няма ли в БАН реален сблъсък между компетентни учени и некомпетентни, сблъсък между работещи и събиращи работата им  престарели агенти? Това го питам като член на Нюйоркската академия на науките.

Днес е налице извършена реформа във научните върхови и в административните структури на БАН. Каква беше обаче тази реформа?

Олигархизирането на академиците ясно очертават събития, които налагат срочно откриването на досиетата на агентите от БАН. Тези досиета съвсем не са пасивен архив, а са действено БЪДЕЩЕ.

Не беше ли извършена в БАН една коварна за науката и учените “тайна стратегия”? Днес е налице преструктуриране на старите агенти на БАН и то така, че те са в позиция за действие, тоест създадени са всички условия те да бъдат реактивирани (с което се засекретяват наново техните досиета). Точно тези мними учени като сегашния академик Александър Александров, които в миналото са били партийни секретари, после министри, които всъщност бяха лустрирани временно по антикомунискическия закон “Панев” днес се оказват:

l в президиума на ВАК;

l на върха на научните институции в БАН с директорски рангове;

lобковани с академични титли;

lръководители на европейски проекти;

lорганизирали институтски фирми с президенти свои приближени и др.

Защо беше необходимо да бъде узурпирана науката заедно с властта в БАН от титлувани агенти? Защото трябваше да се спаси тази агентура, да се издигне като олигархична в науката, а оттам и във властта ли? Отговорът еднозначно сочи, че всичко това е направено, за да представляват именно ТЕ днес лицето, което Европа  да припознае за научно партньорство, това са персоните, които са предназначени да  усвояват европейските фондове за иновации.

4) След книгата “Храмът” (с изложен проектозакон за смяна на социалистическия Закон за научните степени и научните звания от 1972) излиза от печат и моята книга “ Засекретените гафове на академика-ексминистър”, 2006г, която само потвърждава криминалния характер на агенти, узурпирали науката и научните институции, агенти преродили се днес като академици и съставляващи недосегаем мафиотски клан в БАН.

Само заради случая с монографията на Ал. Александров следва председателят на БАН ( посочен също като агент на КГБ в книгата на проф. Я. Янков) да си подаде оставката, което е напълно независимо от други много зловещи съобщения за него.

Отварям една скоба, за да разкажа за този колкото конкретен, толкова и общозначим случай.

Това е драстичен случай в науката - плагиатства, извършени от професор, за получаване на академична титла, последвано веднага с овластяването му на директорски пост. Отнася се до псевдомонографията “Pinus peuce Grisb (Series of Tree-Species monographs), Enzyklopedie der Holzgewaeche, ECOMED,Landsberg,Germany, 1998, 1-23” с автор Ал.Александров.

Дългият път на откриването на тази монография започна с изискването й от монографиста, който многократно отказваше да я покаже, последвано от безрезултатен официален иск за дискусия в Института за гората към БАН. “Монографията” бе намерена впоследствие в Германия. Оказа се, че тя се състои от 10 страници и е публикувана като енциклопедична справка, а не като монография.

Елементарният й преглед разкрива, че са плагиатствани над 140 автори по различни механизми, включително и невярно, безразборно преписване от студентски учебник. Лъжата, че има монография и плагиатствата в това писание, изложено на цели десет страници, са чисти криминални престъпления и не представляват научен спор. Научно остава само уточнението, че е публикувана лъжеинформация за генетичното разнообразие и фонда на мурата. Научните фантазии на плагиатора се простират до възраждането на лисенковската лъжетеория за прераждане на видовете, която в случая е приложена при бялата мура чрез представянето на преписани елови форми за мурови форми и други невероятни измислици, изменящи генотичния фонд на двата вида- мура и ела. Всеки учен, като разбере това, ще се възмути от факта, че такъв автор днес е припознт като биотехнолог и като генетик в науката.

Преките потребители на неговите тайни поразии в науката са студентите, дисертантите, преподавателите. Заслужават ли децата на българските граждани да бъдат заблуждавани в същността на познанието, в процеса на образованието си? Ръководството на Лесотехническиия университет (ЛТУ) следва да осъзнае необходимостта от дискусия по тази монография, за което се изисква мъжество и смелост при сегашното положение, когато агентът е в президиума на ВАК, откъдето всеки преподавател чака “престижна” атестация. Би ли поставил един преподавател от ЛТУ  погрешна, недисертабилна тема примерно в услуга на агент Александров и кохортата му?

Лична отговорност не е потърсена от монографиста досега нито за лъжливото представяне на десетте страници за монография, нито за криминалните кражби (плагиатствата), нито за научните лъжи и безпримерни фантазии в тази псевдомонография, с която той добива академични титли.

Никой в БАН не иска да знае, че проблемът на агент Александров е скандален – плагиат в науката, който с измислена монография измамва две научни общности и добива академични титли. Как ли пък ще иска да знае за това председателят на БАН-агент Ив. Юхновски според книгата на проф. Я. Янков, който е основният стожер на агентурата в БАН?

Проблемът с агентите в БАН е проблем на държавата. Той засяга не само науката и образованието, научните ресурси на БАН, но и разкриването на престъпленията на агентите в съда. Имаше сигнал до прокуратурата, но не се намери член от Наказателния Закон, по който да бъде заведено дело срещу агент Ал.Александров за измама с писание, което не е монография и за плагиатства, значими и за образованието, не само за науката. Случаят е описан в публикация в пресата “И науката криминализирана”- в. “Вестникът отговор”.

Когато се поставяше пред всички йерархични нива в БАН изискването да се разкрие и дискутира тази монография, която и до днес е секретна за българската научна общност, постоянно се разкриваше едно уникално за научния свят явление - конфиденциален консорциум с монографиста за мълчание относно неговата монография. Конфиденциалност и бърза разправа чрез уволнение с учен, искащ действителна научна дискусия, а не аранжирана имитация на дискусия!

Какво ставаше всъщност в Българската академия на науките? В тази книга се разкрива конкретен случай, който от пръв поглед не изяснява, защо в БАН се разпериха чадъри на всички йерархични нива, за да се засекрети случаят с тази “монография”. Подразбира се само, че е било абсолютно необходимо ексминистърът Ал. Александров да бъде “обкован” с академични титли, независимо от това какво твори. Бързото му овластяване след академичните титлувания, както и последващо  централизиране на фондовете от европейски проекти в ръцете му, не беше случайно и имаше еднозначен отговор - извършваше се реорганизация на властта в БАН. В административната власт се завръщаха тези, които бяха лустриани по закона “Панев”, който като идеологически антикомунистически закон засегна овластените бивши комунистически активисти като Ал. Александров. Това означава, че законът Панев неволно е засегнал тези агенти като Ал. Александров, които са били лидерни комунисти. Действително докато преди прехода агентурният кадър в БАН беше сраснал с партийната комунистическа власт, агенти като Ал. Александров не можеха да се скрият под чадъра на никоя партия по време на закона “Панев”. Такива агенти като Александров днес са вече недосегаеми и недължащи обяснения за научната несъстоятелност на своите писания

Стратезите на тази реформа за пореден път не оцениха, че трябваше да приложат не партийни, нито пък агентурни критерии, а научни такива за титлуваните олигарси, какъвто е Филаделфийският импакт фактор за точните науки, който е валиден за всички учени по цял свят. Не са нужни особени усилия, за да се види колко противонаучно и неестествено е в Академията да има Олигархия от академици-директори, с агентурна и политическа активност,  загубили научната си същност (които са я имали).

l Генезис на агентурните структури в БАН по време на ранния преход (1989-2000)

Без правилен анализ на реформата във властовите позиции в БАН не можем да разберем реалните условия за бъдещето развитие на науката и условията на работа на учените в БАН.

Докато в обединена Германия се извърши деполитизиране на науката, у нас обратно - през 2003-2004, председателят на БАН доволно приключи номинирането с академични титли на около стотина професори от БАН, сред които е и лустрираният по “закона Панев”, тогава червен ексминистър Ал. Александров. Съвсем не е случайно, че той заема директорския пост в Института за гората към БАН веднага след номинацията, а председателят - председателския пост на БАН за трети мандат. Това съвпадение нямаше как да не се забележи!

Докато преди прехода агентурният кадър в БАН беше сраснал с партийния, респективно комсомолския, то по време на прехода той скъса привидно с всякаква политика. Временно задейства лустрационния закон “Панев” в науката и образованието, който беше по същество идеологически закон, базиран на принципа на антикомунизма (днес, по закона за партиите, е обявен за  дискриминационен закон). Той не лустрираше пряко агентите, а активистите комунисти от миналото. Засегнатите агенти от този закон (като Ал. Александър от Институт за гората към БАН) останаха за известно време извън сферата на властово влияние и не можеха да се скрият под чадъра на никоя партия.

Учените-неагенти по това време вече намериха изведнъж широко поле за изява в Европа, предоставила множество проекти за съвместна научна работа. Непосредствено след 1989 нямаше механизъм, който да спре учените на БАН да контактуват и работят със западните европейски екипи, където започнаха да изнасят своето ноу-хау. Особено нежелателни за безсилната тогава агентура в БАН станаха тези учени, които веднага след политическите промени започнаха да работят със западни екипи извън страната. Такива научни изяви не се простиха впоследствие. По това време, когато агентите не можеха да упражнят контрола си над научните ресурси, аз примерно поработих в областта на растителните биотехнологии в научни екипи в Белгия ( 1992),Испания ( 1996), Португалия (1997) в компенсация на спиране на моето заминаване за Канада през 1985, когато отказах партийно членство в БКП, след като ми беше предложено.

В периода на прехода не се нуждаех нито от изкуствено “имиджиране” от хранилката на акад. Юхновски, нито от яслата на Ал. Александров. Такива като Ал. Александров бяха неспособни да работят извън страната със западни учени, защото бяха некомпетентни в областта си (поради двойната си дейност и респективно -  заплата). Така в Института за гората, нито Христо Цаков, нито Ал.Александров , посочени като агенти на стр.132 в книгата на Я. Янков, бяха работили в институти в Европа за същостни научни изследвания с европейски екипи). Професор Я. Янков описва некомпетентността на Ив. Юхновски в официалните научни изследвания, а Л. Йорданова говори за плачевното научно ниво на високотитлуваните от Научния съвет на Института по български език. Така че никой конкретен случай не е изолиран, нито е частен, нито е междуличностен, а е брънка от онази верига с която агентурата задушава науката и работата на учените в БАН.

В ранния преход тази западаща агентура доведе нещата дотам, че се заговори за закриване на БАН. Но беше задействан друг механизъм - този на олигархизацията, при който днес големи научни екипи работят за един агент с висока научна титла.

lЗасекретената агентурна реформа в БАН след прехода

Наложителна беше  СМЯНА НА СТРАТЕГИЯТА: Тогава точно Юхновски проведе реформата. Тя протече бързо и тайно стъпка по стъпка:

üСтъпка първа. ЗАПОЧНА АКАДЕМИЧНИЯТ ДЕБЮТ НА АГЕНТУРАТА. Стартира безогледно титлуване на агенти като Ал. Александров. Агенти като Александров бяха издигнати в научната кариера по нищожни до фиктивни научни трудове. (За мнимата монография на Александров, с която тръгва да печели академичните титли, е написана цяла книга “Засекретените гафове на академика ексминистър” с автор З. Гарелкова)

Този етап на реформата свърши към 2003-2004 година, когато приключи раздаването на калпак на около стотина академични титли на агенти ала Александров, а те върнаха на Юхновски бартерно услугата като му станаха електорат за безпримерния трети мандат.

üСтъпка втора. Високите титли бяха първата стъпка, последвана от високи директорски и експертни постове по организации. Днес Ал.Александров е директор на Института за гората, а Хр.Цаков е зам. директор, а Б. Роснев е научен секретар на ръководен пост във ВАК..Узурпирали властта в БАН, те започнаха да представляват работодателя-академията със заветната цел - задача да централизират в свои ръце ръководството на европейските проекти. Над такива агенти на властови постове се разтварят безотказно тайно чадъри, за да се прикрие тяхната научна некомпетентност или за да започне разправа с  техни опоненти. Защото те са олигарсите !

üСтъпка трета. Горните условия бяха необходими, за да започне следващия етап - спиране на неконтролираното изтичане на научния ресурс към Европа, като той беше организиран в договори с Европа, ръководени от Александровци. Така Европа припознава агентите, вече обкована с високи титли като учени, с големи работни екипи и им доверява скъпоплатени проекти. По най-груби сметки стойността на отпуснатите европейски пари за проекти в Института за гората към БАН към момента трябва да превишава 2 милиона евро. Доколкото си спомням, само към 2000 Александров дирижираше проекти за около половин милион. Останалите научни работници, платени от държавната хазна, са впрегнати да дават своя труд по договорите, като научната им продукция автоматично става научен принос на ръководителя- агент. Неизвестният като учен някога Александров днес има “актуализирана” научна продукция и се представя за “биотехнолог”. Той прибира по 90% от сумата по проектите, понеже реално е в ролята на научен мениджер на екип, платен от бюджета.

üСтъпка четвърта. Това е чадъра над олигарсите на правителствено ниво. Отсега е заявена програмата за  усвояването на европейските фондове за иновации, което по същество е форма за финансиране на академиците/агенти от БАН. Понеже държавният бюджет, т.е. яслата, не беше за изпускане при реформата, стратегията за закриване на БАН се отложи. Никакво закриване на БАН! Напротив, към институтите се узакониха и фирми. Така към Института за гората работи неуморно фирма, председателствана от Цв. Найденова - 76 годишната съратничка на агент Александров, негова дясна ръка в неравната борба с враговете му. Официално вече е оповестено решение на правителствено ниво, че усвояването на фондовете от Европа за научни иновации ще се извърши чрез неправителствени сдружения (разбирай от агентоакадемиците на БАН), фирми ( разбирай под ръководството на агентоакадемиците от БАН ) и служители от БАН (разбирай академизираната олигархия от агенти). Понастоящем агентите са изградили институтските фирми, а неправителствените сдружения изобщо не са проблем, а като се добавят и титлите им е пределно ясно, че това са “учените” , които ще получат фондовете от Европа.

üСтъпка пета- партийно хамелеонство (от БКП, през официално късане с партиите до припознаване на дясното пространстранство)

Същите тези агенти от БАН, които до промените бяха служители на казионната ПАРТИЯ–ДЪРЖАВА, които бяха комсомолски или партийни секретари, тези, които бяха лустрирани административно по дискриминационния закон Панев, днес са възкачени на високи административни постове, с високи титли. Днес те  имитират ту категорично отхвърляне на всяка партийна принадлежност, ту напротив,  могат да се крият вече под чадъра на която си партия си избере (изглежда предимно дясна партия за в бъдеще). Юхновски пък протестира във вестника на Тошо Тошев ( ежедневник-официоз за него) срещу Ал. Лилов, който уж на своя глава го беше предложил за премиер през 2005. Кой би повярвал на отказа на Юхновски да обладае изпълнителната власт в Републиката след третия си мандат – венеца на десетгодишно върховенство в академия и до днес останала нереформирана.

С гласуване на закона за партиите, обаче, агентите са осигурени за в бъдеще с възможността да се скрият наново под чадъра на произволно избрана от всеки партия. Но засега това не им се налага, защото са под стряхата на новогласуваното през 2005 увеличение на възрастта за пенсиониране при съвсем напреднала възраст (до 86+8) за овластените академици.

Докато в другите страни в преход агентурата вече е лустрирана под различни форми, в България наново над нея се разперва чадъра на партиите (може агенти да оглавят различни партии от моноподиални, през дихотомни та до метловидни в смисъла и речника на стратега Ал. Лилов. (Изглежда, че се очертава тенденцията кредитните милионери и високотитлуваните “учени” да напълнят дясното политическо пространство, което е поредния парадокс).

Всички тези стъпки са новите условия за реактивиране на имиджираните като акадимици агенти или по-точно за засекретяване на техните досиета в името на изпълнение на нови задачи за Родната.

lЗасекретената диктатура на олигарфизираните агенти от БАН.

1.Недосегаемост и секретност на действията им при:

•âБезпоследствени измами, научни кражби  и деградиране на науката

Привеждам конкретни случаи, за да бъда точна в данните, които, имат своите аналози и са брънка от общите методи и схеми на действие на агентурата от БАН.

1995-2006 Ал. Александров засекретява своята фиктивна монография на всички нива.

След конференцията за досиетата само за малко си помислих, че агент Александров, като е вършил всичко това, е бил само “изпълняващ служба”.Трябвало е да се издига в кариерата, да директорства , иска-не иска, може–не може и затова е кокошкарствал, лъгал и уволнявал. Но хронологията на предишните му изпълнения, малкото, които знам показва богат предишен таен опит. Така през 1991.

Като директор на Института за гората Александров подписва договор  между Институт за гората и МОН-фонд “ Научни изследвания” към МОН на тема ”Изследване върху генетичните ресурси и биологията на репродктивния процес при някои видове от семейство Fagaceae (F.sylvatica L., C. sativa Mill).”

Интересното е първо, че ръководител на този договор е Димитър Велков, който е пенсионер по това време. Като не е вече служител на Института за гората (нещатен служител), той усвоява всички средства по договора за труд, който не се заплаща на щатни служители по този вид договори съгласно клаузите на МОН. Второто интересно нещо е, че договорът е механичен сбор от много от научните ми трудове ( всичките публикувани) и един обемист договор на проф. Михаил Петров, отчетен преди това. Третото интересно нещо е, че З. Гарелкова и М. Петров няма как да знаят за това съглашение между директора Александров и Д. Велков, понеже са извън института (аз – бях заминала за Алжир след отказа да членувам в БКП, защото в института бях на  особен “режим”, а М. Петров беше пенсионер). Александров беше организирал тандема с Д. Велков тайно от нас - преписваните жертви. Така двамата са прибрали парите за този договор от МОН.

Бившият директор Ал. Александров е знаел в детайли моите трудове като рецензент на дисертацията ми и е бил в течение на последващата  ми научна дейност както и на тази на М. Петров, понеже е бил член на същото секционно звено, занимаващо се с горска генетика.

След преждевременното ми завръщане в страната поради настъпилата  политическа промяна, аз претендирах писмено и устно пред секцията и в МОН за прекратяване на този договор през 1991. В резултат Александров беше отстранен като експерт към фонда в МОН. (Тогава не повдигнах обвинения, понеже баща ми, от себе си (или пак под влияние), ми каза “ На умрял кон ( визираше живия тогава Велков) не му брой зъбите. Да не те интересуват  тези кокошкарства. Нали си публикувала всичко! ”).

Какво беше направил Александров? Той беше този, който съзнателно и незаконно организира усвояването на средства от МОН като подписва граждански договор с Димитър Велков да ръководи договор с МОН и да отчете трудове, които са интелектуално притежание на Зоя Гарелкова и Михаил Петров. Браво! Хвала на такъв агент!

1996

Красимир Найденов през 1996 защитава дисертационен труд на тема “Фенотипно разнообразие при някои популации на белия бор в Рило-родопския масив определено чрез метода газ-хроматография на терпени”, който по изискване в ЗНСНЗ трябва да бъде представен като самостоятелна разработка на дисертанта. Тази тема законно се разработваше от него и като ръководител договор с фонд “Научни изследвания- млад учен” към МОН. За положения труд не получаваше възнаграждение, понеже беше щатен служител.

Интересното и тук е първо, че Кр. Найденов прехвърля ръководството на договора на Димитър Велков при заминаване (само за 3 месеца) извън страната ( МОН изискваше ръководителят да е налице в страната по тези договори). Като нещатен служител Д. Велков (вече пенсионер) черпи средства по договора за труд в продължение на две години. Той изконсумира възнаграждение, което му е изплатено по темата като граждански договор с Института за гората, отчитайки съдържанието на различни глави от труда на дисертанта К. Найденов през отделните периоди като “Анализ на хемотаксономичните изследвания и методи за идентифициране на генетичната същност на горските видове и възможности за тяхното приложение при проучване върху разнообразието на генетичния фонд при видовете от род PINUS “(1994) или пък “Избор и селекционно- генетична оценка на популации от бял бор и черен бор с оглед проучване на химиотаксономичните особености” (1995).

Второто интересно нещо е, че само поради моето писмо да специализирания научен съвет на ЛТУ през 1996, Д. Велков се отказа от  интелектуалната собственост върху научния труд в договора, като призна резултатите за собственост на дисертанта. Така Кр. Найденов защити дисертационен труд през 1996 като самостоятелна разработка, съвпадаща с отчетите на Димитър Велков и за които пенсионерът беше получил възнаграждения. Красимир ме помоли да не се занимавам повече с проблема, защото се готви да заминава. Сега има гражданство в Канада.

Какво беше направил пак Александров? Той беше този, който незаконно организира труда на свой аспирант да бъде прехвърлен като интелектуална собственост на Д. Велков. Кр. Найденов беше ценна бройка за Александров като аспирант, понеже професорът тогава нямаше други защитили аспиранти, за да се кандидатира за академичната титла член кореспорндент, затова веднага организира Д. Велков да върне само интелектуалната собственност на аспиранта (но не и средствата), за да може да защити срочно, което го устройваше лично. Спомням си, че Александров се прилепи като ръководител на дисертацията на инж. В. Михайлов, който деветнадесет години беше писал под научното ръководство на Д. Велков - тандема с Александров. Браво още веднъж на този агентоакадемик - стожер на родната наука!

Всеки ще се убеди, че в тези действия на Александров няма нищо междуличностно, а само ЛИЧНО, ЛИЧНО БЕЗОТГОВОРНО.

Аналогичен, съвсем не междуличностно между проф. Я.Янков и академик Юхновски, е чудовищният факт за производство на рицинова отрова с цел унищожаването на забегналия в Европа Г. Марков. Какво е това престъпно мълчание по този въпрос? Защо не се разследва истината за това?!

•âНедосегаемост при омерзяване и ритуални уволнения на пречещите на олигархизацията на агентите. “ Междуличностните отношения” с жертвите.

След 2000 (след процеса на олигархизирането) са създадени пълни условия учени, засегнали недосегаемостта на агентите, да бъдат преследвани и уволнявани.

Кои са преследваните жертви на агенурата в БАН след прехода? –Това са учени независимо от тяхната партийна принадлежност, (предимно безпартийни), и социален произход, цвят, религия. Преследвани са всички, които пречат съзнателно или не на агентурата в БАН. Всички йерархични административни звена на Академията се мобилизирват срещу набелязаните учени, към които се прилагат административни мерки в единен фронт. Към тях се прилагат осъвременени методи от изолация, през нескрито омерзяване до писане на фалшиви досиета (ужасяващ метод приложен спрямо  проф.Я.Янков).

Особено нежелателни в БАН станаха тези учени, които веднага след промените започнаха да работят със западни екипи извън страната. Такива научни изяви не се простиха на българските учени.

Когато трябва да “метат” неудобен учен, изведнъж кохорти като тази на агент Александров добиват многолюдни размери, а научната борба на набелязания учен се представа като “междуличностен конфликт” с видния академик. Чудех се по политически ли, по агентурни ли или по икономически причини се строиха в марш по заповед на Александров срещу мен.

Пътят на научния възход на агент Александров се засекрети на заседание на Научния съвет при Института за гората, на което вместо да се състои научна дискусия, се взе решение за уволнението ми, като четем в протокол 10. На клеветата, че е плагиатствал, той уточни (тоест Александров). Председател на съвета е Александров и нарежда на протоколчика да запише такова нещо, като свое съждение.Така действа този академик. Организирано, тайно чрез протоколчика, а не открито?! Един ден протоколчикът ли ще се явява в съда за този документ с доказано невярно съдържание?

Освен чудовищно екстремни случаи на малтретирния на учени в затвора (описани в посочената книга на проф.Янко Янков) най-популярният метод за разправа с набелязаните за жертва учени се оказват разните начини на тяхното професионално и обществено омерзяване.

Да направим тук конституционното разяснение на българските граждани чрез този конкретен пример как поради пречене на реализирането на олигархизационната стратегия се дискриминира жертва на агент от БАН чрез омерзяване по кръвен “произход”. Впрочем, по конституция е забранено преследването на потомството както на “врагове на народа”, така и поради произход от антифашисти и от каквито и да било родители. Така моите родители, които са антифашисти-ветерани са били на по 20 години и са носили цианкалия под якичките си ( интересно кой го е раздавал?) за да не издадат великата утопия. Това са били деца- утописти на своето време. Аз лично се гордея с моите родители, останали утописти и в старините си, които ме възпитаха в достоен начин на живот включващ както отказа ми да членувам в БКП през 1985, така и напълно изключващ слугинаж на агент като Александров, било с раболепие, било чрез мълчание за криминалните му престъпления в науката от което ще страдат  в бъдеще предимно студенти и дисертанти. Въпрос на личен избор на учения е да избере начина “да удовлетворява” житейските си  ценности с гърчене около здравия пилон на науката вместо около  крехките  като тръстикови вейки агентурни пилони. Е! За Канада не ме пуснаха през 1985, макар, че спечелих конкурса в БАН, но след прехода поработих доста с европейски екипи, без да питам нито агент Александров, нито предложения за кандидат-премиер Юхновски.

Ако всичко сторено от агент Александров беше направено от Иван, Хасан или Титан, пак нямаше да  мълча, така че проблема не е междуличностен, както кохортата му се опитваше да го обяснява. Проблемът със стореното от този агент е съвременен и бъдещ, обществен, общонационален и вече общоевропейски, и никога  не е бил междуличностен.

(Цинизмът на агент Александров включи в омерзяването и вменени изказвания на самия антифашист - баща срещу дъщеря като “ Оставете я!”..Самият акт на контактуване на 80-годишния ветеран без мое знание, говори достатъчно за ценностна несъстоятелност на този агент. Чудя се какво отчаква министър Петков от такъв! Трябва да си много, много глупав да документираш писменно похождение при 80-годишен професор ( баща ми), да му снемаш “показания”, да ги манипулираш. .Ако, обаче беше получил инфаркт, който впрочем получи по- късно? Сега бих го запитала дали е контактувал баща ми и по- късно? Тайно от мен?! Този писмен документ е цинизъм - красноречив опит да се оправдае собствената несъстоятелност в науката чрез спекулация със социалния произход на изобличителката – документ, който двукратно е приложен във ВКС като “ доказателство”. Доказателство за родово- политически произход на жертвата за заличаване на доказателства за собствените криминални престъпления на агента!)

l БАН- днес и утре! Прогнози

ü Днес агентурната реформа в БАН е приключила с излизането на агентурата на светло, с високи научни титли и на властови административни постове. Днес академията (работодател) е завладяна от агентурните олигарси. Агентурата е организирана е във властта на БАН, в научни сдружения и фирми и чака европейските фондове за иновационни технологии. Вече е изпълнена стратегията за издигане на агентите едновременно като учени и във властта - за да могат да влязат в ролята на бизнес менаджери на останалия  научнен ресурс от БАН. Европа да не се помайва, а да дава парите за иновации по-бързо, че агентите ги чакат.

Българските граждани обаче следва да са наясно дали днес новоакадемиците са реактивираните агенти от старите тайни казионни служби (тоест днес наново със засекретени досиета).

Научните приноси на академиците-агенти с маската на учени като Александров са от нищожни до измамни, но високите им титли, които Юхновки им раздаде на калпак им осигурява днес не само проекти, но предимно свободно движение в Европа. Именно поради това те са подходящите за реактивиране (тоест за ново засекретяване). Така по всичко изглежда, че агентурните “пагони” пак ще останат в прикритие като реактивирани, велики разузнавачи, “служители на Родината”.

Защо тази олигархия не предложи БАН да се военизира направо? Да стане филиал на Военната академия! Но нормите за продуктивност при военните няма да бъдат покрити от такива като Александров разбира се. Добре им е в БАН? При това с възраст за пенсиониране до 68+8 за овластените академици.

Структурната реформа е направена, а научната няма да се състои. Факт е, че въпреки наличието на вече няколко проектозакона, досега не е приет нов Закон за научните степени и звания. Старият е от 1972 и е валиден и сега – с идеологическите си изисквания към кандидатите, с остарелите си норми в науката. А наложителността от реформа на Закона е изложена и в книгата “Храмът”. Състоя се и среща в Парламента между Инициативен комитет “За нов закон за научните степени и звания” и Комисията по образование и наука в края на 2005) Ужасих се от искрената декларация на Лютфи Местан, председател на Комисията по образование и наука, че по лични съображения той нямало да внесе никакъв проектозакон за НСНЗ. Бях учудена да чуя и предложението за валидност на званията само докато ученият работи в същата институция.( този жив опит за научно крепостничество непознато в Европа).

Днес поради силното академично (агентурно) лоби сегашният министър на образованието и науката е готов да реформира висшето и средното и началното образование, и дори забавачките, но да не се докосва до науката и научния ресурс в БАН. Ами как ще се докосне до интересите на високонаучно имиджирани агенти и бивши политици! В никой случай и по никакъв начин той не е в състояние да инициира каквато и да било реформа в БАН, въпреки че недосегаеми олигарси като Ал. Александров (ексминистър и агент) са работили за девалвация на науката.

ü Утре на тези агенти-академици е подготвено всичко за да дефилират в иновационния научен бизнес! След усвояване на първия транш на европейските пари, героите ще могат да се дислокират  примерно в новосъздадената Асоциация на запасните “разведчики”. Александров може да им води курсове по кражба на научна продукция, по агентурно-научен мениджмънт, по омаскаряване на непокорните. Председателят на тази асоциация, (ако успее да направи точна равносметка и открие онзи агент, който доведе неговия баща - доблестния ветеран-капитана Мантата на хасковския партизански отряд “Асен Златаров” до състояние да пише обяснения след сваляне на пагоните му и в резултат на които умря твърде млад),  ще знае какво да прави с академиците-агенти. Но желателно е да ги прибере и да ги занимава с написването на мемоари, които да си разменят. А като си прочетат, “поразите” сами ще се разасоциират.

А може би ще се разпери партиен чадър над агентите?! Ще станат политици?

Самата академия им е нужна дотолкова, доколкото от бюджета получават джобните си и доколкото ползват учените с неакадемични титли. А неагентите от БАН ще работят за агентурата с пагоните. Само Европа да даде фондовете, и БАН вече може и да им е излишна.Така са обетовани вече с научни звания и бизнес власт, че дори и като пенсионери пак ще владеят научния ресурс, който ще могат да разпръснат по “научни фирми”, “научни лаборатории”, които ще мениджират. При това ще бъдат в десни партии, за да изпълнят загатната отсега стратегия от Ал. Лилов. Докато се брани сегашното статукво на БАН, в рамките на академията, те няма да могат да действат без закрепостяване на  научния ресурс от неагенти, без стопиране на свободното движение на учени-неагенти от БАН към Европа. То ще става само под контрола и с разрешението по някой от проектите на агент Александров примерно. Така неагентите-учени остават под контрол, в рамките на проектите на агентите, на парите на агентите, на режима на агентите. Този режим е стар и познат.

lРАВНОСМЕТКАТА (финансова, историческа, социална)

Не е ли олигархизирана точно агентурата в БАН след щурмовото раздаване на академични титли до 2003 – 2004?

Сега Европа припознава като учени именно старата агентура на БАН, която ще стане (уж след конкурси) ръководител на проекти за иновации, разпределени между неправителствените агентурно-академични сдружения и приинститутски фирми в БАН.

През месец юли в предаване по телевизия “7 дни” се емисира плахо заплахата, че ако се отворят досиетата на “великите разузнавачи” ще се наложи България да връща пари като репарации (не стана ясно на кого). Но това е манипулация-заплаха. Старанието чрез заплахи от национални репарации да се прикрие не само националното предателство на “стожерите” на родната наука, но и значителните парични възнаграждения по линия на тайните служби, е твърде, твърде прозрачно. Именно защото е заплаха, следва да я изясним така:

üАко агентите са крали и са влачили крадено у нас, ще се наложи България да намери парите да ги възстанови! Просто ще ги поиска от крадците и от централата им – КГБ, където им са досиетата според протокола от международната конференция по отваряне на архивите на тоталитарните секретни служби в България на 20 юли 2006 г, в НДК..

üТрудно ще бъде да се потърси отговорност на тези агенти, които са изнасяли знанията на учените в КГБ, които са произвеждали рицинова отрова, може би не само за убиване на Г. Марков, които разпространяват в чужди енциклопедии и на чужд език  заблуда за генетичните ресурси на България, които пишат фалшиви досиета на учени като на Я. Янков, които доносничат, клеветят организират уволнения на учени от БАН. 

lНеобходима ли е лустрация на  агнетурата на БАН?

Страни като Германия, Полша, Чехия, не само вече оповестиха имената на агентите си, но и приложиха лустрационни техники спрямо тях. Забележете!  В тези страни бе преценено, че лустрацията на агентурата касае бъдещето, а не миналото! У нас лустрационният идеологически закон Панев засегна само агентурата, която автоматично попадаше и в бившата комунистическа номенклатура, агентура която днес е олигархизирана. Понеже на конференцията по отваряне на досиетата бе съобщено, че списъците на нашите агенти са предадени в КГБ прозира липсата на воля в това правителство да прокара закон за лустрация.