02-11-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

2 ноември 2006

Простетник вогон Райнов*

Веселин Кандимиров

 

Министър-председателят Сергей Станишев ще връчи в сряда държавната награда "Св. Паисий Хилендарски". Неин носител за 2006 г. е Богомил Райнов. Това съобщиха от правителствената информационна служба във вторник.“Богомил Райнов е изтъкнат писател, изкуствовед и естет с доказан принос към българската културна идентичност”, се казва в съобщението на правителствената пресслужба.

(из печата в началото на тази седмица)

Четат ли се откъси от творчеството на награждавания писател в този тържествен момент? Бих желал да е така. Тогава можем да се представим как в Гранитната зала на Министерския съвет артист в смокинг, с добре поставен глас, отваря папка и започва:

 

ЧЪРЧИЛ И СРАВНЕНИЯТА

 

Запитай даже и едно първолаче

“Кой най-стар подпалвач е?”

Въпроса си още дори несвършил

ще чуеш отговора: “Чърчил!”

 

Някои рисуват го в Неронова тога.

Други го изписват като булдог.

Първото не струва. А над булдога

второто е присмех твърде жесток.

 

Нерон в историята подпалвач е,

но той запали само Рим.

Чърчил е друго. Чърчил плаче:

“Дайте света да изгорим!”

 

А булдогът е ангел нежен пред Чърчил.

Булдогът пред Чърчил е просто разкош!

Не, не можеш старика, от злоба сгърчен

да сравниш с никой от него по-лош. 

 

Сравни го с хиена, с усойница, с Юда

- с това направо ще го възвисиш.

Чърчил в един случай само ще изгуби:

ако с него самия го сравниш.

 

Задавена в пяна, устата се гърчи,

злобно сочат към Изток ръцете

и дере се, дере се неистово Чърчил:

“СССР премахнете!”

 

Разярен като бик пред звездата червена,

и днеска зли речи повтаря,

макар да напуска на живота арената

подагричният впиянчен старец.

 

И тук вече ти идва ново сравнение,

и навярно то по-добро е:

на Капитала, чакащ ред за погребение

прилича Чърчил копоя.

 

И когато гледаш тез бузи подути,

жълти уста, очи атрофирани,

мислиш си: вярно, злобен е, лют е,

но все пак е на умиране.

Това е стихотворение от Богомил Райнов. Из цикъла “Стихове на омразата”, писани през 1948-51. От състрадание към читателите го цитираме със съкращения. Ако то изглежда твърде политизирано и лично, мога да предложа нещо по-лирично:

 

БОСФОРА

 

Мъглата се вдигна. Параходът изсвири.

Палубата се изпълни с хора.

И от вятър и чайки лениви сподирени

навлязохме бавно в Босфора.

 

Покрай нас предмети музейни плуват:

на Абдул харема... Румели хисар...

И всеки се пъчи: “Виж колко съм хубав!”

И всеки вика: “Виж колко съм стар!”

 

Дворци зеленясали, порутени дувари

вили, измили им варта дъждовете,

и като в бурен хълмовете стари

стоят, обрасли в минарета.

 

Горките чудеса! Съвсем посивели са

като фракът, от беден музикант износван.

И мислиш: на тия прочути прелести

им трябва мъничко баданосване.

 

И сравняваш минаретата в мрака вечерен

с кулите на някой наш далекопровод,

по които бригадир синеблуз се катери

да прокарва светлината на новия живот.

 

И усещаш, че тук нищичко няма

от живота истински, хубав и нов.

И изглежда ти жалък тоз окълцан мрамор

пред бетона в града на Димитров.

И това е стихотворение от същия автор.

Министър-председателят и присъствуващите официални лица ще трябва със сериозни лица да изслушат горното. След това учтиво да поръкопляскат. Защото, според тях самите, то несъмнено е принос към собствената им културна идентичност. Бих дал мило и драго за да присъствувам на такова събитие.

- - - - - -

*ВОГОНИ. Според английският писател-фантаст Дъглас Адамс  - представители на галактическа раса, които, между другото, имат навика да принуждават всеки, когото хванат, да слуша собствените им стихове. Известен бил само един случай на оцеляло след такова литературно четене лице  - човекът прегризал ръката си, за която било вързан към стола, и успял да избяга. ПРОСТЕТНИКЪТ е високопоставен вогон.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо