|
|
Днес е Денят на народните будители.
Нещо като национален
празник. Естествено в мен се появява въпросът-колко ли трябва да
е заспал един народ, та да има нужда от народни будители? И не е
ли време да си институционализираме един нов наистина национален
празник-Ден на народните Приспиватели? И да вземе някой да
напише книгата “Приспиватели на съвремена България”! Например
историкът Гоце. Или историкът ПБДШНИМ (което както всички знаят
означава Професор Божидар Димитров Шеф на Националния
Исторически Музей). Или социолого-политолого-патологът
РайчевСтойчевЯнова. Или ляводесният пожарникарополицайкмет Бойко
Борисов, ама той май не е по писането, за четенето не знам. Но
най добре биха го направили сценаристите на Слави. Млади,
гологлави, влюбени в себе си и в своята гологлава и гологъза
правда...
Приспиват ни, но не в пухено легло, а на лабораторна маса, не с
“нани-нани”, дори не с “баюшки баю”, а с инжекция, както
приспиват бездомните кучета и осъдените на смърт в някои
по-хуманни държави.
Имам някакво неясно усещане, че трябва да напиша колкото може
по-бързо това, което имам за написване, да издам в книга или
книги това, което имам за издаване. Усещам, как върху умиращата
ни държавност нагло и безпросветно се разстилат уж позабравените
оловни сенки на Гошо Тарабата, Йосиф Висарионович, Лаврентий
Берия, Антон Югов, Димитър Стоянов, Димитър Гестапото, Агент
Димитър, сякаш цялото световно левичарство си е дало среща в
София, въздухът не достига, и доколкото го има-кислородът в него
не е основна съставка, кислородът е малко, кислородът не стига,
деца…опитвам се да поема още няколко глътки, преди да ми врътнат
кранчето…всички знаем кой държи кранчето, пред мен има три
изхода.
Първият е да се гръмна. Не мога да го направя, защото ще обидя
предците си. Вторият е да ме гръмнат… Никакъв проблем, обаче
изход за кого е това?… А третият е - какво ми пука. Моята работа
е да си свърша работата…А това с гръмването не е моя работа.
Работата ми е в това, че някои неща се променят, а други си
остават винаги същите, без значение дали са гръмнали някого или
не. Като си помисля, всички основни неща са винаги същите.
Динамично се променят единствено средствата, с които се постигат
те. А основните неща в една държавица са: контролът върху
властта, върху парите и върху медиите. Всичко това се постига с
един единствен механизъм -
контролът върху човешкото съзнание.
Върху Разума.
Сънят на разума ражда чудовища,
Франсиско Гойа, Капричио №43
Контролът върху Разума е възможен при две хипотези. Първата е да
промиеш този Разум, да отнемеш от него Истината, Историята,
Надеждата, Вярата, Любовта, Смирението, Волята, Самочувствието,
и тогава жалките негови останки са лесна хапка за всеки ловък
манипулатор, кобургот, доган, първан, станиш, пожарникар или
сидер. Втората хипотеза е малко неразбираема и трудно обяснима,
но с две думи, тя предполага създаване на условия за развитието
на обществения Разум до ниво, в което той сам е в състояние да
се контролира, което в някои страни се нарича Демокрация. Ако го
прочетете още веднъж, може би не е чак толкова сложно… нали? И
така, да нагазим в първата хипотеза…
Геноцид, по силата на своята същност е умишлено, планирано и
безкомпромисно унищожаване на нация или на онази неудобна част
от нация, която пречи, или поне не ръкопляска на
полукриминалната клика, нарекла се партия, при тотално
установена от нея диктатура върху същата нация, за да осъществи
абсолютно необходимия й безалтернативен и отчайващ контрол върху
населението, или част от него. Геноцид, в кратката си формула
означава физическо унищожаване на всички, които са извън
наложената от престъпни елементи Система за абсолютен контрол.
Физическото унищожаване на една нация може да стане по много, но
винаги изключително жестоки и перверзни начини. Интересното в
случея е, че при убийството на сърна, дресирането на мечка,
отсичането на дърво, замърсяването на река, се вдига много
по-голям медиен, парламентарен и извънпарламентарен шум,
отколкото,
когато се унищожава нация.
Нацията, в смисъла на марксизмо-ленинизма не е субект. Тя няма
права. Няма защитник. няма на кого да се опре, освен на себе си
и Гиньо Ганев, което пък ни връща на предишното безнадеждно
твърдение. Според марксизмо-ленинизма, нацията, това е
Партията, която винаги е на власт! Кратко и убийствено ясно. На
власт в България винаги е БКП-БСП. Бих го определил като още
по-кратко, и още по-убийствено. Специално в българският случей,
си е направо самоубийствено.
Никога няма да успея да си обясня разумно: какво направи от
българите най-правоверните комунисти може би в целия свят! Но се
опитвам да си обясня и отхвърля начина, по който правоверните
комунисти се отнесоха и отнасят към мразения от тях български
народ.
Няма български,
съветски, югославски, румънски, английски или австралийски
комунисти.
Има просто
комунисти, които навсякъде са еднакви.
Мразят по принцип.
Мразят Националното, Нормалното, Естественото, Интелигентността,
Интуицията, Разума, мразят Истината, Историята, Почтеността,
Таланта, Умението, Знанието, мразят Бог, Любовта, Смъртта,
мразят дори и Живота. Единственото, което обичат, е контролът
върху всичко това. Обяснявам простичко-те се чувстват задължени
да контролират моя и твоя живот, за да го направят такъв,
какъвто е разбираем и удобен за тях, а те са изключително
елементарни. За тях аз съм средство, а не цел на усилията. Тук
ги псувам от сърце и всеобещаващо! Защото тяхното разбиране на
моя живот е смъртоносно за мен. Моето разбиране за тях е
никакво. Просто не ги разбирам.
Неочаквано и без
каквито и да е основания заявявам, че съм човек със
самочувствие. Приемам и себе си, и живота си сериозно,
определено смятам, че моята отговорност е не по-малка, а
обикновено и много по-голяма от тази на Сергей Станишев с
неговата неясна националност, Георги (Гоце - извинявай, но не
съм го измислил аз) Първанов, Румен Овчаров-син, чийто баща
червен беше ефективно осъден, Румен Петков, с индианското
име-“Пикаещият в шадравани”, от това на бате ви Бойко Борисов,
който до този момент не е оставил нито един разрешен проблем
зад себе си, просто всички проблеми за бате ви Бойко са толкова
неразрешими, колкото гаден и вреден е Иван Костов, без да се
обяснява защо.
Какво е
характерното и различно на българския геноцид, отнесен към
другите такива? Не знам, други такива не познавам. Най-близко до
нас, както винаги е било, е руският геноцид, но разликите с него
са очевидни. Руският геноцид никога не е спирал. Руският народ
винаги е бил обезглавяван от техния си руски Бащица, който и да
е той, и бих искал с това ми твърдение Политковска и Путин да
нямат нищо общо, много бих искал... Обаче българския народ е бил
обезглавяван не винаги и непрекъснато, а само когато това е било
нужно на руския Бащица, и в циклофреничност горе долу два пъти
на столетие. Дали вече не му е дошло времето?
Ако има нещо,
което кремълските вседържци мразят повече от руската
интелигентност, това е българската такава. Това пряко ги засяга.
Бих се радвал, ако засяга и българската интелигентност,
доколкото е останала след Слави. Българската интелигентност,
любезни ми и случайни читателю, определено има нужда от
състрадание и самочувствие. Българската интелигентност, господа
съдебни заседатели, има нужда от себе си, за да се намери, щото
се е загубила фатално. Аз определено съм част от тази българска
интелигентност, и се чувствам изключително загубен…Много загубен
се чувствам, ако това изобщо има някакво значение и ако може да
достави радост някому.
Затова обичам
Слави Трифонов.
Обичам Биг, Вип,
Зип, Дрип, и какъвто и да е друг Брадър. Обичам Тошо Тошев,
Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Емил Кошлуков, Емилия Масларова,
Сергей Станишев, Румен и Румен, обичам ги като слънцето и
въздуха за всеки аероб, или просто роб. Когато ги гледам
необходимостта от българската ми интелигентност изчезва, като
интрига в сървайвър, като смисъл от президентски избори, като
Демокрация сред комунисти, като гърбицата от носа на Пеньо
изчезва моята и твоята българска и никому ненужна
интелигентност, и ние с нея, което аз нахално наричам геноцид.
Майтапът е, че
тази България, от която ние, смотаняците некомунисти имаме
болезнена нужда-най-малкото за да осмислим съществуването си,
смята, че няма никаква нужда от нас, което прави живота ни
безсмислен…или поне на някои много им се иска да е така.
Междувремено,
докато пишех тия спорни редове, над мамковината ни се разстла
служебно загрижената физиономия на още един Агент-Приспивател…но
мен в тази тяхна мамковина втора употреба май отдавна ме няма… |
