Досега във времето на демократичното развитие на страната ни във
всички президентски избори основната интрига е била
традиционното ляво/ новото дясно. През 2006 в тази интрига е
замесен още един играч – новопоявилия се през 2005 български
национализъм, който според социологическите проучвания заема
второ място в класацията на първите три идеологии –
социалистическата, националистическата и, да я наречем, –
християндемократическата, макар че терминът не е съвсем точен.
Става дума за бившия Съюз на демократичните сили от 90-те,
появяващ се сега под формата на различни партии, подкрепящи
кандидатурата на Неделчо Беронов. Терминът
‘демократичен’
не би бил съвсем точен, защото много, ако не всички, партии
претендират да са демократични.
Като цяло
кампанията е вяла, скучна, главно медийна, ако се имат предвид
клиповете и участието на кандидатпрезидентските двойки в медиите
повече с рекламна цел, за да напомнят за себе си. Използват се
плакати. Билбордът с лика на Георги Марков стои някак самотно.
Вероятно е извлечена поука последните парламентарни избори, в
които разточителството не донесе повече проценти за
управляващата партия. В ляво-дясното пространство преобладава
позитивната, макар че вече се появи тв-клип, представящ
конкурента Сидеров като агресивен с оглед да се пренасочи
вниманието на електората в полза на Първанов. Клипът е подписан
от “Социалдемократи”. Националистическата реторика се представя
като антитеза на статуквото. Основните играчи все пак разбраха,
че живата среща с хората е от изключително важно значение за
изхода и съсредоточиха вниманието си върху срещите с хората,
това, което президентът Първанов прави вече няколко месеца,
обикаля малките населени места, където е главно електоратът му.
София не показва признаци на голям ентусиазъм по отношение на
президентските избори и гласовете трябва да се съберат главно от
провинцията, която специално трябва да бъде обгърната с
внимание.
В анализа
ще се спра главно на материалите, свързани с първите трима,
които създават интригата. Иначе регистрираните кандидати са
седем: 1. Президент: Петър Берон, вицепрезидент: Стела
Ангелова-Банкова, 2. Президент: Любен Петров, вицепрезидент:
Нели Топалова, 3. Президент: Георги Марков, вицепрезидент: Мария
Иванова, 4. Президент: Неделчо Беронов, вицепрезидент: Юлиана
Николова, 5. Президент: Волен Сидеров, вицепрезидент: Павел
Шопов, 6. Президент: Григор Велев, вицепрезидент: Йордан
Мутафчиев, 7. Президент: Георги Първанов, вицепрезидент: Ангел
Марин,
вж.
www.bta.bg/site/izbori2006/candidates_news/candidates_news.html.
Представянето на левия и десния кандидат от инициативни комитети
не изключва политическата подкрепа на партии с локализация в
лявото и дясното (в
традиционния български смисъл)
политическо пространство.
През
последните години медията “Интернет” все по-убедено навлиза като
удобно средство за комуникация. Наред с номера в бюлетината,
която в предишната изборна практика се изпускаше в хартиените
плакати на някои от кандидатите, сега все повече се отбелязва
уебсайтът, откъдето може да се черпи повече информация за тях.
Анализира се подходът на имиджмейкърите на кандидатите, тяхната
визия за представянето на упълномощилите ги лица.
За представянето на Първанов е включен огромен пропаганден
апарат, докато Сидеров разчита на краткия езиков израз и главно
на личната си среща с хората. Изборът на кандидата на десницата
показва признаци на хаотичност и обединени действия в последния
момент, което слага отпечатъка си и върху подготовката на имиджа
му. Обръща се внимание на езика, с който кандидатите общуват,
както и на семиотичната среда, в която те се представят.
Георги
Първанов и Ангел Марин
Още
текстът “Моето политическо верую” заявява усилията на
имиджмейкърския екип да използва обединителната стратегия като
основна в тази кампания, вж.
http://parvanov.bg. Приложени
стратегии за въздействие върху електората:
·
Обединителна стратегия. Текст: Всяко мое действие от първия ми
ден като президент е мотивирано от разбирането, че съм президент
на всички български граждани. Без значение на етническия им
произход, религия, възраст, местоживеене. Последното изречение
оправдава включването на електората на ДПС, което от своя страна
допринесе до увеличаване нагласите в полза на АТАКА с нейната
анти-ДПС-позиция.
·
Стратегия
‘грижа
за нацията’
като подвид на обединителната стратегия. Снимката показва
Първанов, говорещ пред Народното събрание. Текст: За диалог и
национално съгласие. Първият голям ангажимент, който Георги
Първанов пое с полагането на клетва като президент, е да работи
в името на националното помирение и съгласие. Избраната
стратегия още веднъж трябва да подкрепи заявката за втори
президентски мандат.
·
Стратегия
на авторитета. Тя се открива в: 1/ представянето на партийния
лидер като учен и посочване на научните му постижения – доктор
хонорис кауза на Прешовския университет, на Бакинския
университет и на Ереванския държавен университет, носител на
Големия златен медал на университета в Бърно, автор на няколко
монографии и книги; 2/ другите за него - творци, спортисти,
дейци на науката и образованието и кметове, които подкрепят
кандидатурата му за втори мандат (например
58 академици, член-кореспонденти, професори и доценти)
– всички те от Националната инициатива “Първанов президент”; 3/
снимки от международните му срещи с високопоставени лица от
политическия елит на различни държави и съюзи – Романо Проди,
Джордж Буш, Силвио Берлускони, Александър Квашневски, Бранко
Цървенковски, Борис Тадич, Траян Бъсеску, Стипа Месич. Снимката
с папата привнася и религиозен момент – отваряне към различните
религии.
·
Стратегия
на контраста. Текст: По време на 15-годишния преход много хора
пострадаха, бяпа ограбени, излъгани и унизени. Нямаме никакво
право да се сърдим за тяхното недоволство и огорчение.
Единствено правилният път е в отговорната и прозрачна политика.
·
Стратегия
‘насищане
на текста с позитивни думи’. Текст: Успехът на всеки български
гражданин минава през успеха на България. Успехът на България е
в успеха на всеки български гражданин.
·
Използване
на магическата дума НОВ като манипулативна стратегия. Текст: По
културата ни разпознават в разноликата Европа, тя трябва да е в
основата на новото утвърждаване на българския дух.
Семиотичната среда подкрепя бягството от червения партиен цвят с
използването на цветова гама като фон тъмночервено до кафяво.
Червеният цвят е умело загатнат с надстройването на две ивици –
зелена и бяла за символизиране на българското знаме, още един
знак на използване на обединителната стратегия. Самият кандидат
за втори президентски мандат се показва или в официален костюм
като президент или в кафяво кадифено сако и бяла риза, отново
бягство от партийния цвят с цел разтваряне в социума.
Волен
Сидеров и Павел Шопов
Кампанията
на АТАКА започва с призив на кандидатпрезидентската двойка към
симпатизантите да участват в молебен за благоденствието на
българския народ в Православните храмове във всички градове и
села. Молебенът да бъде записан за отслужване след неделната
света литургия на 15.10.2006
http://www.ataka.bg.
Приложени стратегии за въздействие върху електората:
·
Обединителна стратегия. Православието като отправна точка е част
от обединителната стратегия на имиджмейкърския екип, също така и
използването на думата България в основния лозунг на партията –
Да си върнем България!
·
Стратегия
на лидера.Текстът гласи: 20-те принципа, с които АТАКА,
създадена и оглавена от Волен Сидеров, проби крепостта на
мафията,
·
Стратегия
на добре свършената работа. Текст: В Народното събрание
парламентарната група на АТАКА внесе 20 законопроекта, 18
проекторешения и декларации, зададе 122 въпроса към
изпълнителната власт,
·
Стратегия
на точната документация. Текст: С промените, предложени от нас,
искахме: Да се свалят новините на турски от БНТ и т.н. или
текста: Обявяване на ДПС за партия, действаща в пряко нарушение
на Конституцията (чл.
11, ал. 4),
·
Стратегия
на социалната защита. Текст: Замразяване на цените на ток и
парно. Насочване на финансовите излишъци към нуждаещите се
българи. Съкращаване на администрацията и луксовете.
·
Стратегия
на контраста. Текст: Всичко това екипът на Първанов го отхвърли.
Да отхвърлим и ние него! Последното изречение използва
стратегията на апела.
·
Стратегия
на краткия езиков израз. Програмата е записана в телеграфен
стил, използващ формулата: проблем – въпросителна дума –
отговор. Текст: Волен Сидеров. Като държавен глава ще работя за:
- Провеждане на референдуми по всички важни за българите
въпроси. Как? – чрез правомощията на президента да настоява
пред Народното събрание за допитване до народа.
·
Стратегия
на усилващите думи. Текст: несправедливите пенсионни разпоредби,
геноцидната здравна система, сегашното продажно и небългарско
правителство, корумпираните и неефективни държавни служители,
мафиотизирани съдии и прокурори.
·
Стратегия
на играта с думите. Текст: от плаката Волен. Собственото име на
кандидата означава свободен, което би импонирало на електората.
Изборът на ключова дума, която съдържа част от собственото име
на лидера, е добра работа на имиджмейкъра – ВОЛен и ВОЛята на
българите от плаката на партията.
Семиотичната среда подкрепя езиковия израз. На снимката Волен
Сидеров е сниман с черно яке и фанелка, буквите са бели. Изборът
на черно-бялата гама още веднъж трябва да насочи към протестния
вот. Посочен е номерът на партията в интегралната бюлетина,
знакът на АТАКА и отново силно въздействаща формула Да си
върнем България! Динамиката е в основата на действието на
Волен Сидеров, тя се отразява и в езиковото поднасяне на това
действие.
Неделчо
Беронов и Юлиана Николова
Още
лозунгът “Достойно за България” насочва към моралните ценности и
желанието на имиджмейкъра да акцентира върху тях като коректив
на съществуващата практика в работата на действащия президент,
http://beronov.com. Приложени
стратегии за въздействие върху електората:
·
Стратегията на моралния коректив. 1/ разшифровка на думата
достойнство в Обръщението на кандидата. Текст: силни позиции в
Европа, за да ни уважават като нация; уважение към България, за
да ни приемат като равни; равенство пред Закона, за да има
справедливост; справедливост, за да има свободно общество;
свободно общество, за да има икономически напредък и възможности
за децата ни; 2/ Текст “От първо лице”: ще работя за сигурността
и достойнството на всеки от нас. 3/ Тест от Емма Москова: Г-н
Беронов носи със себе си: мъдрост, истина, достолепие и морал...
Нека го изберем за президент – най-достойния!
·
Стратегия
‘опазване
на законността’.
Текст: да защитавам справедливостта и достойнството на всеки
български гражданин на основата на равенството пред Закона.
·
Обединителна стратегия. Подадена е чрез използване на
сиво-черния цвят на плаката на кандидата.
·
Партийна
стратегия. Тя се открива в използването на синия партиен цвят
във всичките му нюанси от светлосиньото, което се свързва със
СДС до тъмносиньото, използвано от ДСБ.
·
Стратегия
на асоциативността. Езикът на плаката използва насочените
асоциации: Избираме ПРЕЗИДЕНТ Беронов.
·
Семейна
стратегия. В автобиографията кандидатът отделя специално място
да разказва за рода си, съпругата, децата и внуците. Стратегията
е силно въздействаща.
Грижливата
работа с избора на глаголите: изисквам, настоявам, отстоявам и
др. трябва да затвърди усещането у гласоподавателите за
решителност и упоритост. Текст: Да отстоявам новата независимост
на България, която минава през по-голяма енергийна независимост
от Русия.
Семиотичната среда подкрепя насочеността към твърдия електорат.
Усилено се използва синият цвят в сайта в Интернет.
Ако трябва
накратко да обобщя, в тази кампания усилията на имиджмейкърския
екип на Георги Първанов/ Ангел Марин са насочени към нова визия
за лявото с цел максимално проникване в различните социални
слоеве, усилията на имиджмейкърския екип на Волен Сидеров/ Павел
Шопов – към недоволните слоеве от населението с цел събиране на
протестния вот, а на имиджмейкърския екип на Неделчо Беронов/
Юлиана Николова – към твърдото ядро от привърженици на синята
идея и спомена от 90-те години, когато митингите и шествията на
СДС събираха десетки хиляди българи. И трите екипа използват
асоциативността чрез формулата фамилно име – президент.
Спрях се
главно на представянето на кандидатите за президенти. Макар че в
сайтовете са включени и данни за вицепрезидентите, и при трите
двойки, по вече утвърдила се българска традиция от демократичния
период след 1989 се играе с фигурата на кандидата за президент. |